На 22 май 1885 г. Виктор Юго е изпратен с почести към Пантеона в Париж. Безсмъртието той си е заслужил приживе.

Викттр Югт е считан е за един от най-известните и важни френски писатели дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие.

Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Човекът, който се смее”, драмите „Ернани”, „Кралят се забавлява”, „Руи Блас”, стихове, събрани в 22 стихосбирки, над 4 000 картини. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Кадър от "Клетниците"

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот.

Хю Джакмън като Жан Валжан

В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 година, Виктор Юго призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ: „Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ... “

Лео Нучи като Риголето в едноименната опера на Верди по пиесата на Юго "Кралят се забавлява"

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.

Кадър от "Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида и Антъни Куин

AFISH.BG подбра за своите читатели някои безсмъртни цитати от Виктор Юго като доказателство за неговите творчески и житейски позиции:

„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.

„На хората не им достига не сила, а воля.”

„Този, който отваря училище, затваря затвор.”

„Победата над страха ни дава сили.”

„Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.”

„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.”

„Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е като да се миеш с кал”

„Музиката изразява това, което не може нито да се изрече с думи, нито да се премълчи.”

„Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят — справедливостта.”

„Комплиментът е като целувка през воал.”

„Логиката е безмилостна.”

„Лъжата е въплъщение на злото.”

„Има нещо много по-силно от всяка войска на света - и това е идея, чието време е дошло.”

„Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.”

„Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.”

„Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.”

„Във вътрешния свят на човека, слънце e добротата.”

„Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

„Не е страшно да умреш. Страшното е да не живееш!”