Морето беше като стъкло.Едва привързаха кораба за пристана и хамалите започнаха работа.Предстоеше седмица работата докато и последните буци с руда ще бъдат качени на кораба.Имаше достатъчно време да се зареди с провизии за обратното пътуване. Капитанът не бързаше. Слезе на брега ,избра си едно удобно място от където можеше да наблюдава работата на хамалите, да се наслаждава на гледката и да се отдаде на новата си страст.Наричаха я Удоволствието на капитаните. Никой друг нямаше право на това удоволствие под смъртно наказание.Дори само заради това си заслужаваше да стане капитан.За да донесе Удоволствието на капитаните.
Преди да открие дарбата,която притежаваше в мореплаването ,където и в най-непознатите ситиуации той се ориентираше и намираше верния път,капитанът се занимаваше и си мислеше,че талантът му е другаде. Не че нямаше и други таланти,но лекотата с която се справяше в мореплаването надмина всичко очаквано. И преди него някой от по старите капитани се бяха губили и намирали непознати земи,колонизирали ги и техния народ се бе превърнал в господар на света и моретата. Къде ли нямаха колонии и не бяха построили градове. Но той бе първият който се върна от там където и най-старите капитани не бе достигал.За всичко бе виновен отново Калаеният остров ,както го наричаха на чиито бряг отново бе акостирал неговият кораб.На връщане от него за дома излезе буря и той не можа да избяга от мощното и силно течение, което бе погубило много капитани ,пропусна да влезе във вратата на тяхното море излезе буря и когато всичко утихна ,всички се помислиоха за изгубени.Течението продължаваше да ги влачи.Знаеше,че не трябва да се бори с него ,а да го използва ако искаше да оцелеят. Нещо му подсказваше,че трябава да плува по него . Прекалено дълго бяха в него за да имаха шанса да се върнат там откъдето бяха без да презаредят.Бе запомнил пътя който бяха изминали и единственитт им шанс колкото и минимален да изглеждаше , бе да продължат напред.Изхвърлиха всичката натоварена руда която караха за да си помогнат .Смениха разкъсаното от бурята платно и прибраха веслата за да пестят силите си. Когато го попитаха докога ще карат така ,той отговори че не знае, но чака знак .Какъв знак ,попитаха го те. Не знам-отвърна им-ще разбера когато го видя.
Хората недоволствуваха ,но той не можеше да направи,а и не искаше да направи нищо. Бе хванал някакъв постоянен курс и не искаше да го изпуска защото знаеше ,че това не означава гибел. Не знаеше още колко дни ще може да издържат. Всички бяха на края .Но ето,че точно тогава усети промяната, която чакаше отдавана.Усети ,че течението променя посоката си. Нареди на всички да се хванат за веслата и да държат курс залязващото слънце и да гребат докато могат. Всички знаеха ,че това е техният единствен шанс и те се гмурнаха в нощта опиянени от монотонния риръм на веслата.Всеки един от тях се бе превърнал в жив мускул .
Сутрешното слънце разкри пред тях невероятната гледка. Земя. Те бяха спасени.
Джвакайки Удоволствието на капитаните той преглътна слюнката, която се стичаше в гърлото му.От тази непозната земя идваха дългите сочни листа на растението от която я изготвяха .И там вече имаше колонии на Червените,както наричаха народа му.Мнозина днес свъзваха названието им с червенто багрило, което изработваха от мекотели в родината си или с любовта с която оцветяваха дворците си в червено,но всички забравяха че любовта им към червеното беше само отражение и символ на цвета на кожата им. Така както ги рисвуха лъжливо и измамно ,като победени и пленени смъртните им врагове,фараоните по фреските си-червенокожи. Бе виждал тези фрекси при посещенията си и освен червения цвщт на кожата им нищо друго не отговарщше на истината в тези изображения. Не и това ,че бяха победени от чернокожите и примитивни речни хорица,които си мислеха че техният фарон командва Природата и предизвиква наводненията на реката от която се издържаха.Той беше горд ,че е червенокож и че днес ще има червенокожо населени и в тази непозната и далечна земя откъдето донесе Удоволствието на капитаните.
Той мислеше за твоите сънародници останали в непознатата земя,с които може би вече никога няма да може да се видят заради лекомислието на някои от следващите капитани,пренебрегнали правилото на тиретата,останало от времената на Търсене на царската дочь изгубиха за винаги пътя до там.За това с още по-голямо Удоволствие се наслаждаваше на последните си запаси от Удоволствието на капитаните и затова дълго и с удоволствие я джвакаше преди да преглътне скъпоценната и слюнка.

Отдавна Капитаните знаеха,че за да стигнат до там за където бе предназначена рудата от Калаеният остров просто трябва да следва тиретата.Които бяха оставени от други капитани преди тях. Това с тиретата си беше стара тяхна традиция ,останала от времената когато царят и изпрати първите експедиции с една едничка цел - да да открият отвлечената царска дъщеря .Всеки капитан очертаваше с тирета на картата отправната и крайна точка на своето пътуване с цел следващите да са улеснени. Търсенето на Европа,така се казваше царската дочь първо ги бе довело до остров Тасос. Без успех. Направиха храм на върха му за да знае целия свят ,че това е тяхна колония и продължиха търсенето.
Всички знаят,че не можаха да намерят царската дочь,но той бе сигурен ,че един ден щяха да отмъстят за това.
Финикийската колония Тире при устието на Тирас бе най-северната точка до която стигнаха капитаните им. Между града майка на средиземноморието ,финикийският град Тире, и новата Тире на Понта се стигна, като от двете страни по пътя им населението бе колонизирано,местните скити отблъснато във вътрешността и персийските заселници подложени на сеч и огън.
Протока по който преминаваха жестоките капитани колонизатори в търсене на Европа започна да се нарича тиракски,тиракийски,на тези от Тире . Заселниците по стара тяхна традиция започнаха да се занимават с рударство. Скоро в близките планини бяха разкрити богати рудни залежи ,което даде името и на населението в този район-Тракийци. Само калая необходим за изработавне на бронза от които се правеха прочутите им доспехи все още бе каран от Калаеният остров от капитани като него.

продължение-Как тиракийците отмъстиха за кражбата на Европа,като откраднаха Елена,следва