Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2011 02:59 - Германецът
Автор: marknatan Категория: История   
Прочетен: 1973 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не съм ви разказал за любимата си бира.Немска.Обичам да си я купувам от едно магазинче ,в малко странично кварталче,встрани от централната част на града. Винаги, когато съм в този район,обикновено вечер свършил работа, на път за в къщи,дори да ми е малко встрани се отбивам там. Поддържат моята селекция и не затварят до след един часа след полунощ,когато вече всичко е затворено. Това бе една от тези вечери в които се отбих. Звънчето на врата извъня. Здраво заредени рафтове с продукти се разпростират в дълбочина. Хладилни витрини и други полезни неща ,които може да са потребни с употребата на бира или напитките с които е зареден магазина. Отдясно е тезгяха и отпред магазичнето е по тясно,като трябва да се заобиколи през лабиринта образуван от рафта намиращ се точно срещу входната стена,който препречва пътя на влезлия срещу вратата и го отправщ ,да премине вдясно покрах тезгяха на продавача и след това дасе извие обратно ,пак срещу вратата ,но вече преминал през този изкуствен лабирин и зовал се в леговището на минотавъра пак се намираш срещу входа,но отзад в дълбочина ,където се разкрива обширното пространство отрупнао с още повече напитки. Там на едната стена са хладилниците с бира . Взех си моя избор и се отправих към продавача.

Обичам да влизам в този магазин. Всеки път до тезгяха стои едно малко човече с голямо палто.Дребен, възрастен човек сгънат под тежестта на палтото си с крехко костеливо телосложение. От тези вечни типове с палта с изпит страдалчески вид на светци ,които дори да са имали някаква плътна маса сега са рамки за палта и които ги срещаме навсякъде по подобни места- в автосервизи,обущарници,работилници за ремонт на ел,уреди и всякакви други работилници ,във всякакви дюкянчета и мющерийнци,да седят и да правят компания на присъстващия .Обикновено се чудиш за такива типове палтото ли е ги носи нежно загърнати в утробата му от страх да не се повреди енжната им тъхична костана система ,заприличала на крехък порцелан или те носят палтото. Седят и прекарват повече време от работещите там. От време на време се отбиват и други подобни типове,но винаги има един ,който е част от заведението.Можете да го объркате за собственика,ако не сте наюблюдателен,защото никога не работят,а изглеждат, че са дошли да надзирават за момент работата ,дотолкова изглеждаът свойски и са се слели с интериора.

Обичам да ги срещам тези хора и те одухотворяват с присъствието си тези места,дават човечност на иначе тези бакалски места обслужвани от хора,чиято цел е нищо по-малко освен да приберат парите ви и вечерта да ги броят.

Може би защото понякога и аз съм един тях,от хората с палтото . Навличам го,отивам и забивам крак в такова подобно място и релаксирам.Слушам едни и същи неща от еснафа зад тезгяха,връщаме се към едни и същи теми,или някаква "нова" от добрата стара ситуация неизлизаща от установениоя модел на притежателят и,само че пригодена за нов случай от ежедневието,която трябва да се сподели с едни и същи думи на всеки новодошъл и макар,че аз я слушам за стотен път,за новопрситигналите това е новост. Някои от тях не влизат за първи път,но се държат така и реагират,сякаш я чуват за пръв път. Така се държат хора които са приели,че лицето пред тях им е гоподар и те живеят по неговото благоволени. Лицето пред тях не им е господар,те просто ще си платят за услугата му,и то двойно,но си мислят, че ако се смеят на тъпните на човека зад тезгяха,които са чули за стотен път,той ще им вземе по-малко. След като и последният "балък" си отидеше оставахме пак със темите си ,които ще бъдат повторени за стотен път. Защо го правех,какво намирах във това. Какво намираме в безкрайното еднообразно движение на вълните устремени към брега,или картината пробягваща пред прозореца на влака. Помагат ни да мислиме,да останеме сами със себе,когато сме далече от морето или не сме в купето на вагона,релаксиращи под монотоната му несен,ту тут ту туу,ту тут ту туу,ту тут ту туу,опиянени от аромата на смолата с която са напоени траверсите на гарата и която сме внесли във вагона и пътува с нас по законите на гравитацията,спомагайки да се доближим на крачка от разкриването и всеки път ,когато се качиме във вагона .

Добър избор ,каза ми човека,като кимна към бирата. Немска ,казах му аз, тази ми е любима,като добавих,те знаят да правят бира. Срещанх живите му очи . Попита ме дали не знам немски. Отговорих малко (с единстевната дума,която знам да произнасям на немски без акцент )Това го убеди и той ми заговори ми на чист немски и аз разбирах всичко ,което ми казваше. Сигурно се казваше Майер,Мюлер,Клайн,Леви,Розенборг или имаше друго подобно немско име. Дори нямаше нужда да се маскира,като пингвин или събота да върви пеша из града,както правеха други за да разбере света ,че името им е Майер Мюлер Клайн Леви . Разказа ми за немския строг стандарт за правене на бира и как са изобретили любимата ми марка. Макар да го знаех отпреди,сега вече можеше да казвам,че съм го научил от един автентичен германец и това щеше да ме издигне в очите на бкалина ,когато следващия път го впечатля с познанията си.

Той също се наливаше с немска бира,но не знаеше нищо за произхода и. Аз неговата не я пиех. Макар и със подобен вкус и липпсваше букета аромат и дълбочината и ме болеше и главата от нея,което беше сигурен доказ,че е менте създадено да се пие от такива ,като него. Неслучайно моята бира си имаше и истинско родословие и то предадено ми от чистокръвен германец.Почувствувах се,като посветен.

И бирата не изравнява хората,а си избира пиячите и си помислих си с гордост,като се отправих към вратата на магазина .Отворих я и тъкмо да потъна загърнат във нощта и гласът му върна обратно.

Познахте,ти взе душата на Хитлер. Не ме ли помниш.

Обърнах се и го погледнах с учудване . Той ми каза. Аз служех за модел на фюрера за образа на Вечния Евреин.

Как можах да не го разпозная. Та той нямаше нужда да се маскира,като пингвините,които искаха да изглеждат ,като него с надеждата ,че ще придобият нещо от мъдростта му ,ако сложат униформата от шапки,пуснат бради и се развяват с бели ризи по летища и офиси.

И тези хора обвиняваха Фюрера ,че им сложил значки за да ги различвали всички !?

Внезапна топлина,която изпитваме ,когатосреянеме стар добър познат се разля в жилите ми.Върнах се обратно и забих карак до него. От тезгяха взех един мукавен пнепрозрачен плик и в него сложих една бира. Той нямаше нужда да прави това. Пред него стоеше бутилка с "минерална вода".

По религиозни прични,кимнах аз към бутилката.

Наздраве,каза той ,като я повдигна и двамата съзаклятничски отпихме по глътка.

Този таен съюз ми припомни откъде го познавам.Или по точно откъде трябавше да го познавам,защото тези хора са едни и същи ,непроменени,с вечно палто,стоящи и правещи компания някъде през годините.

Но все пак той ме позна. и това не беше случайност. Сигурно е работил за КГБ. Те всички така изглеждат и така обичаха да се маскират всичките им сътрудници по света.Обзлагам се ,че в мосад имат по-вече сътрудници на КГБ отколкото на Люблянка.

КГБ макар да знаеха истината за Фюрера все още не можеха да повярват и искаха потвърждение .А само аз можеш да им го дам.

Истина ли е,потвърди съмненията ми човека срещу мен.

За мен ставаше вече късно. Нямах време за повече от една бира затова отпих и предложих-Знаеш ли кафенето на ъгъла на.... да ,знам го ,най-ароматното кафе на света прекъсна ме той преди да чуе името му аз знаех,че говори за същото място,с което ме убеди ,че е от КГБ.

Защо утре не се срещнеме там и аз ще ти ракажа,предложих му аз.

Повдигнах кахявия пли пред лицето си той неговта "минерална вода" и казах

До Утре

До утре, скрепи договорката ни той.




Гласувай:
4
1



1. d3bep - На, ей такива фантастики ако пишеш, ...
25.11.2011 10:33
На, ей такива фантастики ако пишеш, всеки път ше гласувам за теб!
цитирай
2. letopisec - до, определено
28.11.2011 09:49
тук има голяма психологическа загадка, изразяваща се очевидно в прототипността и нейните форми.
цитирай
3. анонимен - Много добре пишеш, Нейтън,
03.12.2011 23:19
ама на малко по-човешки език псувай маймуняците, за да могат да те разберат повече хора. А така, както си пускаш обичайните тиради, ги разбират само тези, които и сами са се договедили за какво става дума. Сигурно си мислиш, че щом са маймуняци, само с маймунски език трябва да говориш за тях, ама голяма файда така, както го правиш няма. Пиши сатира. Умееш го.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 2197992
Постинги: 929
Коментари: 3608
Гласове: 1605
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031