2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 2444 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2012 23:04
Царят им бе голям любител на античността. Знайно е, че "българският цар(rex) отправил в Рим своя син"(Бертински летопис б.а). Бъдещият им цар донесе при завръщането си любовта към класиката, към философията и науката, към танците, музиката и изкуствата. Самият той обичаше изкуството и свиреше толкова изкусно на арфа,че простият народ мислеше,че за цар имаха прероден самият цар Давид Псалмописец и така го и наричаха. Любовта му към античността доведе до преводите на редица антични писатели. Самият той преведе Юдейските войни на Йосиф Флавий, като собственоръчно добави от себе си текста "илири,далмати и даки, наречени блъгаре, живеещи иколо Истър". (Й.Флавий,Юдейските войни, т.нар. черковнославянски превод, б.а.)
И казваха,че в Рим детето Симеон повлиян от знанията и светостта на римският първосвещеник и сам решил, да следва примера му и като него да се отдаде на кротостта и тишината на манастира и изучил риториката на Демостен и логиката на Аристотел, тъй че бе наречен половин мъдрец.
"Впоследствие,както и да е ,изоставяйки своите науки в изкуството,тъй като те са свързани,той придоби навика на благочестив живот.Вярно,подмамен от своята страст към власт,малко по късно той премина от кротостта и тишината на манастира към бурите на този свят,и предпочиташе да следва Юлиан Апостат ,вместо най-благословения Петър,вратаря на небесното царство." (Луитпранд б.а.)
Народът не можеше да забрави, нито въпреки молбите му как бе изпратен, нито и още по-малко пък да изтрие от паметта на българите трагичните обстоятелства наложили завръщането му, а още по малко някой можеше да не се възхищава на човека създал им Букваря (писмеността,абецедария,алфавитатаАЗбуката б.а.)и лично превел древните знания на простонароден език.
https://picasaweb.google.com/lh/photo/Vd9yos8lE8MBEsX6tVG0CXNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink
Като взел от т.нар. "Юдейски"(арамейски или финикийски) букви любителят на Юдейските войни и на Античността Симеон създал народният Български Буквар, появил се не случайно след неговото царуване, въпреки че на печатрите си и той и сина му светеца цар петър пишуват на книжовният греческий, като образовани люГе
Книгите им бяха написани на новата азбука, която той състави, като към обичайните гръцки букви прибави и няколко арамейски и юдейски или финикийски букви, тъй като и юдеите, както и гърците бяха пригодили финикийското писмо за техните собствени нужди.
https://picasaweb.google.com/lh/photo/DhJh_IsT2Hys2g19ZWUhRXNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink
""източно юдейски" букви от "стар" южно черковно славянски шрифт
Пузнайте за Думашно кои са Българските
https://picasaweb.google.com/lh/photo/QcyY7WSc_vR1mJ4iDH32z3NTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink
Колко кирометофски " Б " черковнославянски южни "Б" ще откриете на картинката ? Или това са само черти и резки ?
Царят им само взе някои от вече наложените "юдейски" букви, известните днес Б,Ш,Ж,Ъ,Щ, които добави към гръцките и така създаде българският буквар, с буквите за новата българска писменост, която много бързо се наложи и утвърди у населението и много скоро се превърна в народната писменост, въпреки роптанията на теософите, които казваха, че не била канонична и дадена от Бог.
Не отговаряла на каноничните правила на всяка буква да отговаря и число и да има и смислово значение, като гръцката и юдейската. Но поради факта,че тя бе изградена от утвърдени вече и широко разпространени символи, известните и наричани гръцки и юдейски, то и не се изискваха усилия да се запомни дори от най-обикновениет хора и скоро всички се научаваха на четмо и писмо, и нещата стигнаха дотам, че и най-простите започнаха започнаха да драскат графити по стените.
Азбуката бе приета от народа и наложена, като народна азбука. Както се казва глас народен глас божий. Но не само заради това, теософите нямаха думата. Всички знаеха, че азбуката и букварят им са царско изобретение. Книгата, в която подредиха буквите нарекоха Буквар, на името на първия знак, Б, който нарекоха Бука, от което идеше и названието на останалите, буки, или букви, като буките в гората, и всяка си имаше име на дърво или бука, подобно тези букви, буките от горския буквар с дърветата букви на Окам, от техните келтоскитски предци, писменина, която все още се използваше от някои.
Мъжът, залегнал над отрупаната с книги маса в тясната монашеска килия все по-силно мечтаеше да намери това, за което бе изпратен лично от царя и след благополучното си завръщане да напише своята история с новата българска писменина. За разлика от града, в който живота течеше 24 часа, седем дни в седмицата, където се чувстваше в свои води и живота и разнообразието все повече му липсваха, тук той чувствуваше, че още една седмица прекарана в този манастир ще бъде извън силите му. Сред монотонния пустинен пейзаж растилащ се пред прозореца на килията му, единственото развлечение, което му оставаше, бе да слуша клепалата на монасите и вечер да се наслаждава на звука на щурците. През деня ставаше толкова нагорещено, че на изпепелената от слънцето земя не можеше да има никаква растителност, поради което дори нямаше и птици, освен когато в далечината, към планините, не зърваше виещи се в небето лешояди, което беше ясна индикация, че някой се е изгубил в пустата и безводна земя и птиците търпеливо чакаха своя час.
От прозореца гледащ към пустинята нахлу хладен повей. Нагорещената през деня до изпепеляване от слънцето земна повърхност, истиваше неочаквано бързо веднъж, когато то се скриеше и това беше ясен знак, че се е свечерило. Улисан в работата си, той не беше забелязал, кога е паднал здрач.
Като,че ли беше вчера,когато дойде,а ето вече наближаваше края на лятото и той не бе намерил нищо, което да му помогне да завърши историята си, без която не можеше да се пробер. Истинската История, която по заповед на великият цар щеше да бъде написана на новата българска писменост изобретена лично от него. И включена в книгите и преписвана и изучвана в безбройните училища нацелият му подвластен християнският свят, чиято нова столица беше техният престолен град.
Тагове:
