През деня тук ставаше непоносимо горещо. Намери кога да ме изпрати в тази пустош да му диря историята, мислеше си мъжът. Челото му се оросяваше от ситни капчици пот. Отмести назад стола, на който седеше и ги забърса с опакото на ръката си. Не искаше случайно да покапят на разстланата пред него стара географска карта  обхванала цялата повърхност на грубата дървена маса. Отдавна не беше срещал подобна прецизно изработена работа. Шедьовър, не можеше да скрие удивлението си той, но и това не можа да го отдели от обзелите го мисли.

Но това е невъзможно-веднага се утеши той. Та то никой не знае за нас и всяка вечер сме заедно. Това е случайност, да не ставам параноик-отхвърли тази мисъл мъжът, но усети, че непознато чувство на ревност и безпокойство, примесено със странна решителност се зараждаше в него.

В дъното на злото бе един византийски патриарх, който бе нарекъл в писмо до владетелят им, че родът му бил роби на

" аварските племена, от които, нека думите ми никак да не те обиждат, сте издънка и бяхте техни роби (доuлоi) и бежанци ".

Та какво от това неудомяваше, мъжът, не виждайки причина да се засягаш от това. И Юлий Цезар от роб на пирати бе станал господар на Рим, а пък самият той, владетелят, дори да бе наистина от род на аварски роби нима днес не бе Царят на света!?

Това, което имаше значение е това, което си направил за името си, това с което ще те запомнят, това какво си направил за да направиш името си достойно, а не какво е била родата ти, разсъждаваше мъжът. Опитваше се той да вразуми владетелят, като му разказваше историята на Цицерон, най-великият оратор. Мнозина знаеха римската поговорката, че името не прави човека. Но не знаеха другата и част, че човека прави името. И царят им бе един от тях, при все, че беше учил в Рим, бе пропуснал урока за имената. При навлизането на Цицерон, чието име на латински означава цица, цицка в обществено-политическия живот на Рим неговите приятели му казали, че с подбно име политическата му кариера била обречена и му предложили си смени името със служебно военно понятие за по-престижно. Великият Цицерон отвърнал, че ще направи всичко по силите си за да направи името си по-отличително и от най-уважаваните римски имена. Та нима това не бе и историята на тяхното име, на т.нар. българи. Не направиха ли те името им уважавано и прочуто по целият свят.

Днес всички знаеха кои са т.нар. българи и как са станали българи, различните колонисти, населението от разни народи, сключили федератски договори за настаняването в земите подвластни тогава на Ромейската власт и подопечните им територии, защото "казано е, че Мизийците, които бяха колонисти от хиперборейските Котраги, Хазарите и Хуни, мигрираха от техните собствени територии, странствуваха из Европа и обитаваха и се настаниха в тази земя. Когато Константин с прякора Погонат беше император на ромеите те нарекоха страната България по името на техния вожд Булгарос. " (Dumbarton Oaks, The History of Leo the Deacon, transl. by A.-M. Talbot and D.F. Sullivan. Dumbarton Oaks, Washington, 2005,