Произходът на владетелският им род си оставаше забулен в тайна. И той отговаряше с главата си за разкриването и. Без разрешаването на този ребус той никога не ще можеше да се завърне в родината си.  Вниманието му бе привлечено от картата. Кадифената и повърхност бе изработена от цяло парче телешка кожа, която се наричаше велум, от думата за животното, чиято кожа бе използвана за изработката и на техния език, вол, навлезло чрез лингва франка в чужди езици, като veal, и от там наложило се, като велум, без чужденците използващи понятието да знаят отде иде в езика им. Тази беше фино обработена и полирана и по нея старателно бяха нанесени от перфектен картограф чужди земи, личаха имена на отдалечени и непознати области, бе обширно илюстрирана с непознати създания и митични чудовища и някъде между тях бе свряна и информацията, която от години търсеше. Очевидно беше изработка за царска библиотека, като тази на неговия господар. В тези строги времена почти всички владетели, разбира се мнозина не по свое желание завършваха живота си в манастир и нищо чудно някоя царска особа да я бе донесла тук. Такива бяха и мнозина от редките книги, които се съхраняваха в манастира. По перфектната им изработка личеше, че бяха правени за богати колекционери, които изглежда ги донасяха или даряваха и така се надяваха да ги съхранят за вечни времена, освен ако някой от простоватите монаси не речеше да си разпалва печката с тях или да си подлагат кориците под люлеещите се маси в трапезарията, както с ужас бе установил при пристигането си първата вечер.    

Най-могъщата империя, тяхната, беше притегателен център за хора от цял свят. Несметни богатства се стичаха към него. Сребърните им аспри се ценяха повече от арабските мангизи. Така наричаха франките арабските дирхеми, не разбрали, че на въпроса зададен от тях към арабите как наричат парите си, последните помислили, че ги питат за гравираните надписи, които са инкрустирани на сребърните им дирхеми, и отвърнали манкусо, което на арабски значи гравирано, но франките го взели за наименование на парите им и така и започнали да ги наричат, мангизи. Който жаргон се бе наложил дори в космополитната империя на българите, където франките бяха уважавани гости, не само поради общата им граница, но най-вече поради общото им минало и близки корени. Златните им перпери, пари, пък надминаваха по качество на златото и изработката си тези на византийските и дори на медалионите на древните римляни. По улиците и в кръчмите, на тържищата и пазарите можеше да се чуе реч от цял свят. Отдавана отнели славата на Константинопол, като пръв християнски град и превърнали се в Третия Рим, славата на града и се разрастваше и той беше станал модерна нова столица на света.

След успешното преместване на центъра на християнство и на света от загубилия своята световна позиция Константинопол, сведен до български васал, с население останало по-малко и от един столичен квартал, бе извършено успешното translatio imperii, предаване на властта от Цариград на тяхната нова столица, която се превърна успешно в Новия Йерусалим Царевград и Третия РИМ, а царят им бе Император на Света и изпълняваше фукцията на световен вазилевс.

На всеки от многобройните площади, се носеше речта на чужденците, които бяха станали повече от българите и имаха свои квартали, тези франки, араби, хазари, евреи, алемани, гисалпини, лонгобардци, на тези от Никеа, на равенци, миланези, на ромеи, на гърци и арменци. Пред църкви и частни домове се издигаха огромните знамена на великия цар с регалиите на император на света, със стоящи и коронясващите го за Цар на Света от двете му страни с пророк Давид и пророк Исая, Исус Христос и Йоан Предтеча, с надписите Цар и Автократор