Сутрешните викове на млекарите се заменяха с тези на бозаджиите, които на свой ред отстъпваха на вино и пиво продавците, които разливаха стоката си директно от каруците. Различните дюкянчета, грънчарници, железарски магазини, точиларници, метличарници, златари, шивачи, обущари и др. под. работеха до здрач, а мнозина продължаваха и на свещи. Царството им бе богато и дори и най бедните можеха да си позволят восъчни свещи. Безвъзвратно бяха отминали времената, когато по-бедните се осветляваха с мас, а восъка бе привилегия само за богатите и църквите и манастирите. В централните части на града и покрай реката, където бе увеселителния квартал царят им дори беше направил улично посветление. След залез специално назначени от хазната хора държаха факли намазани с мидийският огън, известното масло на Медея, с което хуните си пълнеха кухите върхове на стрелите и вода не го гасеше, а разпалваше. Правеше от нафта, докарвана от прикаспийските им земи и който гърците наричаха гръцки, като и заблуждаваха чужденците в Константиноипол, че бил измислен от тях, гърците. Не само, че не беше измислен от ромеите, но и те самите бяха научени на него от българите. За да се спасят от постоянните набези на арабите българите ги научиха как да го приготвят. Те самите го бяха научили от персите, когато някои от хунските отреди, които участвуваха ту на римска, ту на персийска страна, като мъже на кървите се научиха за изработването им.

 Коприната пък се превърна в любима тъкан за благородниците и те даже си шиеха чаршафите от коприна. В града се появиха дори дюкянчета, които продаваха само копринени тъкани. Българскаа не отстъпваше по качество на тази от утвърденото и производтство още от шесто столетие в Мала Азия, където бяха установени първите и производства, извън Китай, както ни уведомява Прокопий. Дюкяни и работилници да искаш в града им. Мъжът живееше над една подобна работилница за восъчни свещи. Работилницата бе приютена на първия етаж, а останалите три по-горни етажа се даваха срещу поносим наем за това централно място на кандидати, като него, които обичаха градския живот и желаеха да са наблизо до пулсиращото сърце на града.

И ето, в добро настроение, с нова копринена риза взета с отстъпка от магазинчето на ъгъла, той излезе на улицата, затвори входната врата след себе си и пое по стръмното, към района покрай реката, където се намираха всички тези заведения за удоволствия и забавления.