Ражди, изразя крайчеца на пурата си, извади безиновата запалка спомен от дядо му, с която никога не се разделяше и мекотата на звука от отварянето на капачката и се сля със звука от престъргването и хрипането на камъчето под закоравелият му палец, след което от подадената искра се запали и пламъче. Захапал пурата между зъбите си, бавно и спокойно, за да не го изгаси я поднесе към него, и засмука от дъха и докато напълно я разпали. Извади я и като я държеше между пожълтелите си от тютюна пръсти на закоравял пушач, разпали жарта на върха и като издуха бавно дима от устата си. 

С крайчеца на периферното си зрение забеляза, че мъжете от съседните маси извърнаха главите си към него. Американци, с досада си помисли той. Пушенето на кубински пури е обявено при тях за престъпление, но веднага надушиха аромата и. Всичките американци и техните посланици на Балканите, които беше срещал бяха престъпници засмя се той, а учеха другите на спазване на авторските права на афроамериканските и света плащаше луди пари за слушане на музика или използване на лекарства.

Ражди, ударението е на последната сричка за завършилите българска филология, за останалите, където го ударят, се наслаждаваше на аромата на кубинската пура и си мислеше

"Няма нищо по-хубаво от една кубинска пура на държавни разноски във Венеция", като продължи да пафка от нея без да обръща внимание на явните опити на готовите да престъпят закона на земята си разнасящите демокрация янки от другите маси в опита си да привлекат вниманието му и да завършат "невинен" разговор.

Последният път, когато седя тук беше преди много години с жена му, но тогава дори не можа да се наслади на двадесет евровата ароматна лаваца, която сервириха под звуците на класическа музика. Всяка лятна вечер на площад сан Марко два оркестъра изълняваха на живо музика. Но двадесет евро дори за преуспял творец, като него, а той беше творец , бяха прекалено, особено когато следваше да се умножат по две, защото съгласете се, че в крайна сметка за твореца, след като галерията си удържи комисионната и след, като дойдеха и мрачните типове от ДС за тяхната, на него не му оставаше много за сносен живот. Жена му разбираше не знаеше това и за нея той минаваше за най-голямата скрънза на света и още не можеше да му прости, че не и купи роклята, която предишния ден видяха в Рим. Но сега беше вече друго, каза си Ражди. Като слуга народен, а той беше слуга народен, сиреч министър, той вече можеше да си позволи нещата, които бяха недостижими за свободните хора. Да бъдеше слуга понякога имаше своите предимства от опит знаеше той.

Направи още няколко отривисти пафкания от пурата си, което предизвика спиране на друга група американски туристи на площада, които забравиха за гида си и тръгнаха по посока на дима. Прочистил небцето си и удовлетворен от свършената през деня работа отпи последната глътка от ароматното кафе.

Току ще бе пристигнал от Рим, не че имаше там правителствена работа, както и цялата му държавна командировка до Милано или отбиването му тук, в същото венецианско кафене предлагащо и след толкова години същото ароматно кафе под звуците на виолини, но се отби само за да закупи от същият магазин роклята, която не можа да си позволи някога. Магазина беше точно срещу Испанските стълби, на които вечер сядаше римската младеж. В него световни моделиери излагаха предсезонните си бъдещи колекции и една рокля струваше доста слугуване. Беше довел жена си в Рим за откриването на поредната му задгранична изложба и тя си мислеше, че като имаше задгранични изложби , откупки и държавни награди той имаше и пари. А тогава той беше само творец на "свободна" практика, след полагаемите комисионни на който му оставаше само славата, която вършеше някава работа за предаванията всяка неделя в родината му от подобни на него привързнаи на държавна ясла водещи, но извън студиото всичко си беше с пари. Особено в Италия, когато тогава искаха валута, а той нямаше много. Този случай, като запалката подарена от дядо му, тютюноберач, който ставаше в три сабалем за да отиде на нивата и обере тютюневите листа преди да се е показало слънцето и които цялата му фамилия щяха да нижат капнали от умора чак до заник слънце, както правеха всички славни турски завоеватели от време оно на Балканите, за слава на славните и прочути тютюни символ на Родината му, винаги носеше със себе си. Днес вече, той като експлоататор експлоатираше кубинците и тютюна им , а след като и братската, като роми, европкса страна Италия, бяха минали на евро, и те щяха да усетят силата на чековата книжка, луксозно издание правителството му. Да бъдеше слуга имаше своите предимства. Удовлетворен Ражди плати сметката си и нарамил пакета с роклята се запъти към хотела си.

Малко преди да се добере до хотела в една тясна, като всичи други тук улици, на витрината на един магазин той видя едно дървено конче. Сърцето му се разтуптя. От дете мечатеше да си има такова конче, но родителите му никога не му го купиха. Дядо му, който като всички дядовци обичаше внука си и можеше всичко, беше и добър дърводелец , започна да му прави едно, но почина. Това на витрината беше същото, като това за което мечатеше в детството си и което го превърна с изящната си изработка и прекрасните и живи цветове творец, опитващ се цял живот да сътвори нещо подобно и което дядо му започна , но той никога не можа да завърши. Все нещо му убягваше. Идваше от малка и бедна стърна и не можеше да си позволи , като Джакомети да плагиатизира директно етруското изкуство или другите антични образци, както правеха западните "творци" без западната цивилизация тутакси да го заклейми, като плагиатор, с което моменталичекси ДС изгаряха поддръжката си за него и "творчеството" му отиваше на кино, а с него и бохемският живот на който се отдаваха "творците" в родината му. Всички знаеха как Георги Марков гонеше кифлите от лебедите в Лондон, преди да го убият от МИ 6 за измяна на капиталистическия начин на живот и предотвратят позорното му завръщане в ""гадната" му социалистическа родина. И ето го сега, кончето стоеше на витрината, като избягало от времето без драскотинка сякаш изскочило от мечтите му очаквало го цял живот. Ражди не повярва на очите си, влезе в магазина и го купи със собстевени пари.

На летището в София го чакаше правителственият шофьор, който го откара в къщи, където вече го очакваше вярната му съпруга. Беше и се обадил, да очаква подаръка си, без да и каже какво е. Лицето и разцъфна от щастие, когато видя роклята, и той и разказа как я е закупил, което я просълзи. Радваше и се като малко момиченце и зарови стичащите по лицето си сълзи в коприната и, като се наслаждаваше на дъха и повече и от него на аромата на специално изработените и с монограм на негово име кубински пури, които идваха с правителствена поръчка в дома му. Едва я отдели от прегръдката си и влезе в банята да се изкъпе.

Докато Ражди се къпеше съпругата му забеляза и другият пакет, пакета с кончето. Любопитна, като всички жени тя го разопакова. Ах, Конче, сигурно е за Бойко Борисов, веднага се досети тя. Последният път, като им беше на гости след две чаши вино, не носеше много на пиене, той си развърза езика си и се разхлипа. Разказа, как като малък винаги искал да си има едно такова люлеещо се конче, но гадните комунисти убили дядо му, който бил много добър дърводелец, преди да съумее завърши започнатато от него дървеното конче, като изпочупили всичко в дърводелската му работилница при арестуването му. От тогава му останал навика да си поплаква и да ходи по врачки, призна с хлипане бат Бойко. Ох, какъв чувствителен мъж, каза си тогава съпругта на Ражди, която винаги се подмокряше от такива силни мъже с чуствителни сърца и му се обади на следващия ден, когато мъжът и отиде на работа. Оттогава започнаха и по честите командировки на Ражди.

Ражди излезе от банята, като подсушаваше с хавлията рошавата си коса.

-Аз се обадих на Бойко за подаръка-каза жена му.

-Какъв подарък, изненадано запита Ражди.

-Кончето. Кончето от детството му което си купил подарък за него от Италия-напомни му жена му. Колко мило от твоя страна. Казах му, че утре в тв интервюто ти послучай откриването на РИМския център в София, ще му го подариш официално по телевизията на живо.

Сърцето на Ражди беше прерязано, като със нож. Кончето му. Не можа да мигне. Повъртя се в леглото и каза на жена си, че поради часовата разлика не може да спи, измъкна се от спалнята и отиде в кухнята, където постави кончето на масата , придърпа си един стол и си отвори бутилка вино. Наля в две чаши и се чукна с едната. Изпи бутилката, намери още една и довърши и нея. 

Ставай ще закъснееш за тв интервюто, едва го разбуди на сутринта жена му. Добре, че го събуди, той изобщо не можеше да отцепи и ако можеше нямаше да излиза от в къщи. Преди да си легне той беше опаковал грижливо кончето и го бе оставил под масата. Сега се направи,че не го вижда и понечи да излезе. Жена му го целуна на стълбището, но се сети и каза: -Не забрави ли кончето на Бойко ? и той унило се върна обратно, нарами пакета и заслиза бавно по-стълбището. Апартамента му беше на първия етаж и той като изчака жена му да затвори дебелата дъбова врата, сигурен, че тя няма да го види, преди да излезе излезе извън входната врата и да се отправи към чакащата го кола без да губи никакво време бързо се шмугна в мазето сигурен, че тя не го е видяла.

Правителствената лимузина го откара директно на стъргалото, където вече бяха приготвени телевизинните камери. Една от новата реколта репортерки, тези от порода на бъдещите депутатки започна интервюто. Стигнаха и до пътуването му в Италия. Интервюто беш към своя край и той трябваше да направи нещо.

-Да прокашля се той, бях в Италия и всичко беше много интересно и сключихне важни правителствени спогодби в културно отношение и даже намерих един много хубав подарък за нашия министър председател, който ме изпрати за да служа на правителството там, едно дървено конче за подарък му взех .

-Колко мило от ваша страна-каза подмокрена репортерката, която винаги се подмокряше от такива силни мъже с чуствителни сърца, сигурен знак, че ще стигне далече в бъдещата депутатска кариера.

-Взех аз едно дървено конче подарък за премиера да го зарадвам на министерските ни съвети - и режещата болка отново прониза сърцето му- но... прокашля се Ражди- снощи дойде на гости у нас внучката и си хареса това , конче, и ми го поиска за подарък. Като погледнах в големите и детски очи аз не можаш да и откажа.