2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2040 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2013 23:21
Сухата и безводна земя под палещото слънце на Галилеа се бе напукала, като кожата на старец. От дълбоките прорези сякаш излизаше и топлината от ада. Дори Маслиновата гора, която сякаш нямаше край беше изсъхнала и дръвчетата и доскоро давали скъпоценния си плод не хвърляха никаква сянка по-пладне и скоро започнах да халюцинирам.
Някъде отдалече се чуваше жуженето, като на разярен рояк диви пчели. Като доближих, за доказателство, че се намирах в Преизподнята, както ни учеше Учителят, видях огромната и разкривена тълпа, която се беше събрала на изпепелената земя в края на горичката.
Обитателите на Преизподнята бяха обезумели и те наистина приличаха на разбунен рояк от разгневени пчели, всеки викаше, ръкомахаше, мъже , жени, старци и бабички, здрави и недъгави, които се бяха омесили и надвесили на нещо свито уплашено на кълбо.
Разбутах тълпата с яките си лакти и я видях да лежи, босонога с раздърпани дрехи и валящи се кичури от смолисточерната и коса и нежните златни сандалки, разкъсаните парчета, от които се валяха в прахта показваха пътя по който са я влачили. Познах я. Спасението и се дължеше на млад мъж, с къдрава черна коса и святкащи бели зъби, с решителност в погледа, която спираше тълпата не по-зле от закоравелите му мишци. Само аз в цялата околия можех да го бия на канадска борба. Респектираната тълпа стоеше на не повече от метър от тежкият му овчарски кривак подрян на земята, но от ожесточението на тълпата беше ясно, че остават броени мигове преди да ги разкъса.
Услилените крясъци подсказваха, че тълпата е надвила страха си и в стадният си инстикт ще разкъса и жената и защитника и. И тогава той вдигна рязко ръка във въздуха и с този жест отне напрежението. Жеста ги извади от транса им и те вперени, като по команда в ръката му замлъкнаха.
- Кой пръв ще вдигне ръка, да хвърли камъка- запита мъжът и погледът му обхождаше изпитателно тълпата .
Никой не се осмели и те заотстъпваха притихнали. Само аз се осмелих, и като направих крачка напред вдигнах ръка.
-Кажи- запита ме мъжът.
-Аз спах с нея- отвърнах .
- Това и е била работа -отвърна той- А ти плати ли си?
- Платих си и питах и за още, но бях изхарчил тринадесетте сребърника и тя не ми даде.
Напрежението беше отнето, тълпата се разотиде. Не им се гледаше поредната битова сцена.
Отидох при него и се прегърнахме един друг с една ръйка през рамената, като тръгнахме към пълзящата надалече уплашена жена.
- Гяурче, кога пак ще им вземеме тринадесет сребърника на дъртаците -запитах го аз.
-Да, да, да имаш да вземаш, да оправяш пак жена ми-сопна се той.
-Ти па кога се ожени- изумено го запитах.
-Е, ти не четеш ли Дан Браун или си още на тема маймуняци- засмя се той.
Изпулих се, откъде ли знаеше за маймуняците !? Схванал ококорченото ми изражение той ме успокои.
- Пошегувах, но знаеш, предстои ни сериозна работа и не можем да им вземем още тринадесет сребърника на старците разбойници. Ще се усетят и ще прецакаме Делото на Славяните.
Съгласих се. Пак беше прав. Казах му
-Пак си прав,Нема Апостоли, нема Дело.
-Обаче...
-Какво обаче, разбра той, че напипах слабо място в тезата му.
–Ами откъде ще ги вземеш славяните
-Ти си по тая част смигна ми той
Е, сега вече говореше за маймуняците.