Предговор: Най-богатите мъже на т.нар. Италиански ренесанс, тези които ще станат меценати и покровители на изкуството му, са натрупали богатствата си, като Кучета на Войната или наемници. Дълго обаче преди това ...

 "И така, с благоволението на Бога, войнството продължи да излиза из Галиполи и, като цяло, имаше пълни дванадесет дни път до където бяха Аланите, в територията на Императора на Загора. И ако някой ме запита защо бе разделено така, че хората, които щяха да останат с мен при Галиполи, бяха само двеста души , а трябваше да са една трета, аз ще ви кажа, че това бе направено така, защото никой не се намери, който пожела да остане, какво да ви кажа повече?

През нощта някои от тези, който пожелаха да останат, отидоха, толкова много, че останаха с мен само на сто тридесет двама мъже на крака, някои от тях са моряци, някои алмугавари и седем коня, които бяха от моето домакинство. Другите бях принуден да ги отпусна и ми се обеща да се даде половината от цялата печалба, която Бог ще им даде, на тези седем въоръжени конници, които останаха с мен. И така аз останах, лошо подсигурен с мъже, но добре обезпечен с жени, като цяло, взето заедно останаха с мен над две хиляди жени.

Множеството отпътува в подходящ час и те бяха в пътуване, докато не влязоха в Империята на Загора в една красива равнина. И Гиркон, Вождът на аланите, който със собствената си ръка, беше убил Цезар в Адрианопол, беше там и с него до три хиляди коня и до шест хиляди пехота. И всичко това с него до три хиляди коня и до шест хиляди пеша. И всички бяха със съпруги и децата там, тъй като Аланите живеят по маниера на татарите; те в поход са винаги с всичките си принадлежности и никога не нощуват в град или село

Какво да Ви кажа ? Аз Ви разказвах, как Фрей Роджър започна да си изяснява проходите на Ромъния и изпрати пратеник на Императора на Константинопол, за да му съобщи, че той е готов да отиде там с Каталаните, и че Императорът щеше да омъжи за него, племенницата, си дъщеря на Императора на Загора и трябваше да го направи Велик Воевода на Ромъния, всичкото което бе гарантирано от Императорът и как след четиристотин години през които Империята беше без Цезар, Фрей Роджър беше направен Цезар от Империята на Константинопол и как с голяма радост, те се върнаха в Галиполи, при Дружината, и Цезар доведе със себе си милейди, тъщата си, и моята Господарка, съпругата му и двамата братя на съпругата си, от които най-големият е Император на Загора. И когато дойдоха в Галиполи те се установиха за да прекарат зимата там, тъй като Хелоуин, Деня на Вси Светии вече беше преминал. И в добро настроение Цезарят прекарали зимата с Господарката и с майката Господарка на съпругата му и моя Господарка и с братята и . Господарката роди красив син, който е жив и здрав, когато започнах тази книга.

Сега ще се повърна да Ви кажа за Цезаря, който се подсигури с три хиляди конника и хиляда пехотинеца за да отиде до Адрианопол и се види със Кир Михаил, старшият син на Императора, напреки на всички свои приятели и васали. И това е истината, както Ви я казах досега, че войнството беше в Галиполи и в други места и за полуострова на Галиполи аз иксам да знаете, че е полуостров от Царството на Макеодония на която Александър бе Гопсодар и от където бе роден.Така че Галиполи е морската столицат на Царството на Македония на крайбрежието, така както Барселона е столицата на Каталония на крайбрежието, и Лерида във вътрешността. И подобно тук във вътрешността има друг много важен град наричан Адрианопол и той е на пет дни пътуване от Галиполи.

Какво да Ви кажа ? Аз Ви разказах как Цезарят реши да отиде при Кир Михаил въпреки, че Господарката Майка и неговата Съпруга бяха убедени в завистта на кир Михаил към него и майката на жена му и жена му му казваха да не отива там под никакъв предлог, защото те знаеха, че той е много вражески настроен към него и му беше толкова завидял, че без съмнение, ако Цезарят отидеше в място където Кир Михаил имаше властта, той щеше да го унищожи с всички които са отишлли с него. Обаче те говореха напусто, защото нищо не можеше да го спре. Когато неговата съпруга и майка и и братятат и разбраха, че той не може да се въздържи на никаква цена, те му казаха да им даде четири гемии тъй като те искаха да отидат в Константинопол. И Цезар нареди на адмирал Ен Феран де Ахонес и му каза да вземе майката на жена му и със жена му и братята и в Константинопол. И съпругата на Цезаря не замина за Анадола с него, тъй като тя беше седем месеца бременна и майка и желаеше да доизноси в Константинопол. И така Господарката остана в Константинопол и в дължимото време имаше красив син който бе жив когато започнах тази книга.

И така в своя път Цезаря отиде до град Адрианопл, и синът на Императора, Кир Михаил излезе да го посрещене и приеме с големи почести, и този злонамерен човек го направи за да разбере заедно с кои идва. И когато той влез в Адрианопол, синът на Императора стощ с него сред голямо веселие и ядене и пиене, оето Цезаря даде за него, и Кир Михаил направи същото за него. И когато той престоя шест дни с него, на седмият Кир Михаил извика Гиркон в Адрианопол, Войводата на Аланите, и Мелеч, Вожд на Туркополите, таке че те бяха всички заедно, всичко на всичко девет хиляди конника. И в този ден той покани Цезар на банкет. И след като ядоха, този Гиркон , Воевода на Аланите, влезе в двореца в който бяха Кир Михаил и неговата съпруга и в който бе и Цезаря и те извадиха своите саби и съсякоха Цезаря и всички които бяха с него, и после из града те избиха всички които бяха дошли с Цезаря; не повече от трима избягаха, които се качиха на една камбанария.

Отново, указаният Кир Михаил извърши голямо престъпление, че той беше организирал да се изпратщт Туркопули с част от Алани към галиполи и заповяда, че в деня когато убият Цезарп те трябва да превземат Галиполи.

Сега аз ще спра да Ви разказвам за Галиполи, защото аз знам кога да се върна към него друг път, а ще Ви разказа там където Ви оставих с нашите и Аланите.

И когато нашите хора дойдоха наблизо им, те изчакаха един ден без да ги приближават, и после, ставайки много рано, на разсъмване, те бяха върху тях и продължиха да атакуват сред палатките, И Аланите имаха новини за тях, но не мислеха, че те са толкова близо. Но всичките хилада коня бяха готови изведнъж. Какво да Ви кажа? Битката беше много трудна и продължи през целия ден. И по пладне на обяд техния вожд, Гиркон, бе(е) убит и е загубил главата си и бойните му знамена бяха отсечени, те скоро бяха победени. Какво да Ви кажа? От всичките Алани да имаше избягали, на кон или пеша, триста мъже, те всичките умрели, защото те не са имали сърце да напуснат своите жени и деца.

Обаче аз трябва да Ви разправям какво се случи с един от техните конници, който извеждаше надалече жена си. Той яздеше добър кон, и неговата жена друг, и трима ездача от нашите тръгнаха подире им. Какво да Ви разкажа за това ? Конят на господарката започнал да се изморява и конникът започнал да го налага с тъпото на сабята си, но на края нашите застигнали конника. И когато той видял, че те го застигат и че той ще изгуби жена си, той напреднал малко, и жената надала ужасен вик и той се върнал към нея с меча на врата и я обгърнал и я целунал. И когато направил това, той нанесъл удар с меча си таска, че главата и била отсечена с един удар. И след като направил това, той се обърнал към нашите ездачи, които вече овладявали коня на жена му, и замахнал със сабята си към един от тях наричан Г, де Белвер, и с който змах разсякъл неговата лява ръка с един удар и той паднал мъртъв на земята. А другите двама, виждайки товам се втурнали към него и той към тях и единият от тях наричан А. Миро и той бе добър воин и другият се наричаше Беренгуер де Вентайола. Каково да Ви кажа, аз трябва да Ви кажа че той не напускаше жена си так, че те го съсекли напарчета. Виждате ли колко доблестен бе конникът; той бе убил Г. де Белвер и лошо ранил другите двама.

И така Вие може да видите как умря той, като истински кавалер, и това, което направи в своето голямо страдание. И така по-голямата част от Аланите умря по същата причина; и както Ви казах, не повече от триста въоръжени мъже избягаха, а всички бяха избити. И нашите хора взеха жените и децата и всичко което имаха и добитъка и ездитните животни. И те прегледаха колко са изгубили, коне и пешаци, и видяха, че са убити четиридесет и четирима и много ранени. И така, с голяма печалба те се завърнаха много радостни от голямото отмъщение, което направиха за смъртта на Цезаря. И така потеглиха и спокойно се прибраха в Галиполи."

Из "Хрониката" на Мунтанер с добавките под чертата вмъкнати директно за маймуняците в главата