Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2013 01:36 - Моста на Цезар над река Рейн - продължение
Автор: marknatan Категория: История   
Прочетен: 2384 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Уникалното, като Мадарският конник съоръжение, досущ не е повторено, като инжинерно постижение, нито е споменавано подобно повече, с което тракийският му произход е доказан. От чисто мелиоративен характер интересна е липсата му от всички разорани ромски военни наръчници !? Та съоръжението, както ще разберем спасило достойнството на ромите от позора да бъдат наречени турци ( виж описанието по-долу), да бъде забравено и не само да не фигурира в многото оцелели военни наръчници, но и да не е споменаванао от славните ромски хроникщори, като ефикасен римски начин използван от време Оно !?

Та така ли се забравя такваз технология изпратена, като от дедо Боже в главата на царя на ромите изобретил, осигурил логистиката и от първият опит построил моста не къде да е а над Рейн . Де да имаше христиени тогава щеха да обяват моста за христиенския символ на константин Цезар показал му се на небето. Истинските любители на Втората са гледали как се строи моста на ген. Патен над Рейн , а посетилите ряката имат представа за обема и. За всички останали има ютуб и маймуняци от знатен тракийски антички произход.

Лесно е да се каже, че ренегати " германци" са били истинските инжинери научили и построили мостта. Няма друго обяснение на български. Ма като там никога не са живеели и никога не е имало германци до 16 век !

Двете римски провинции Германия се намират на запад от р Рейн, където се намират и разбира се "германците". Наименоването на всичко що мърда на изток от Рейн подобно на Туракия, на прилежата им вътрешност, с наименованието по териториална близост на римските провинции Германия "германия" подобно на "Туракията" , си е римско вътрешно улеснение и класификация, маркировка, по териториален познат техен признак, на нещо непознато за тях обяснено по т нар римски начин, с единствената характеристика , която е позната, приета и е разбираема в техния свят и цивилизация и не отразява същностния "славянски" негермански сарматски характер на териториите на изток от Рейн "обявениЯ за германски и то не от ромите , а от доста по-късни интерпретатори, вкл и този на Тацит от по това време та до 16 век. Добър приемр и доказтелство едно от многото е, че т.нар. кохорта Германци набрана от този регион сражаваща се под ръководтсвото на Ариан срещу Аланите е изрично посочена от него, че те са келтоскити. Това са същите алани от предкавказието познати на ромите от време оно и фигуриращи и като ромски граничари в Нотицията, значи са българи, защото са заели мнястъото в Нотицията на стражарите, които са българи, а там писарът е бил пиян и е написал че легиоан е бил Алански. Нема само поповете да пият, я .

На изток от Рейн се намират само т. нар. славяни, историята на един от които е вожда им Ерми, който долита от родната Панония да смачка фасона на осмелилите се да нахлуят римски легиони, като им причинява най-голямото унижение в по ранната им историящ анихилирането на легионите и отнемането на бойните им стандарти.

За техните на техен език плавателни съдове " моноксили" , които в зависимост дали нападалии Константинопол или превозвали Българи по Сава и Драва, от Солун до Дарданелите, за бглайнометите от турската бана са еднодръвки канута на праболгарций или славних кораблях руских царях обсаждащий непревзимаемият Город Темата е за вода реки мостове кораблях и е уместно да се демонтрира, че лайнометщината плава отгоре във всичките и форми на познание в Историята. Даже малките дрисни на дебилни ромски задници се носята, като "морска" пяна последвани от фците серафимовски дърдонки под скитските мостове .

Описанието дадено ни за направата по скитската получена свише технология от Цезар неповторена в ромския свят използвана за обрамчване на Рейна :

" Поради тези причини, които, които споменах, Цезар беше решил да пресекат река Рейн. Но да се прекоси на кораби, той го считаше нито за достатъчно безопасно, нито го смяташе за "достойно", нито за себе си, нито за римския народ. Затова, въпреки, че най-голямата трудност при правене така на мост зависи от широчината, скоростта и дълбочината на реката, той считаше, че трябва да предприеме усилието или изобщо да да не пресича реката. Естеството на моста по този план: той свърза по две греди с дебелина от по половин метър, подострени от към долната си страна и съобразени с дъбочината на реката, на разстояние два фута между връзката. Те трябваше да се вкарат в реката чрез салове, и поставени бързо, забити с чукове, но не като колони, прави и отвестни, а равномерно наклонени напред по посока на течението. Срещу тях отново бяха забити две греди изградени по същият начин на разстояние от четиредесет фута една от друга в основата на всяка така забита двойка, наклонени срещу силата на течението. Двойките греди имаха по два фута напречна греда на върха си запълвайки разстоянието на свръзката си с която бяха чифтосани и бяха държани раздалечени от двойки скоби от външната страна на всеки край. Така, че докато те бяха държани и раздалечени и обратно свързани заедно, стабилността на конструкцията, беше толкова голяма, и характерът и такъв, че колкото по-силен бе напорът на водата, толкова по-стегнато се държаха сключените греди. Естакадите бяха свързани с греди поставени под прав ъгъл и застлани върху дълги пръти плет от мачки ( папур, шавар, ракитак б.а.) . И по нататък, коловете бяха забити полегато откъм страната срещаща течението, промушени отдолу, като опорна стена, здраво съединена с цялата структура, така, че да поема силата на течението и други по същия начин на молко разстояние над моста, така, че ако дънери на дървета, или плавателни съдове, бяха засилени от местните с цел да разрушат структурата, тази решетка щеше да смали силата на такъв сблъсък и предпази увреждането на моста.

Цялата дейност беше извършена в десет дни-от започването на събирането на трупи до превеждането на армията. "

 

" Моста на река Рейн" построен от скита Цезар

Из Галската война описание " Моста на река Рейн" построен от скита Цезар в борбата му срещу славянските Сармати отвъд Рейн.
 

https://picasaweb.google.com/lh/photo/LuG5TXcvNkEi6U_46vWraHNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink



Гласувай:
3



1. germantiger - ...
12.05.2013 13:15
Да се чуди човек защо еврейн не знае латински, барем халдейски и староеврейски мейби знае ;) Еврейката с която се забавлявахме знаеше много, но еврейския мъж знае колкото маркомагаренце ;)

И каза Цезаря - да бъде Ариовист Рекс Germanorum i Германикус и дойде той от Изток на Райн, пък после ех каква наемна кавалерия германска Гайъс Джул;иъс Сийзър води чак до Африка и тамо тя оноди чифутмагаретарите ;)

От онези времена датира четириногото марканатан маркомагаренцето!
Кой германски кИвалерист съвокупля дедо му или баба му, но ако бабаб беше мъж, щеше да е дедо ;)

P.S.
Не бъркай Райн с Висла за сарматите

И съвет от мен ;)

Като не знаеш нещо - питай. Не е срамно!
цитирай
2. shtaparov - А на удно място даже е повторено с...
12.05.2013 20:08
А на удно място даже е повторено старо-харо бъоръжение,което ромските провинции Галилеа и Удеа се срещаха дори с езерата и реките,а техните оазиси пращяха по ставите и шевовете от интересни коментари!:))
цитирай
3. marknatan - хей брус бегай джвакай глишави з...
13.05.2013 02:02
хей брус бегай джвакай глишави задници не си за наука

ти от кои си от Борусите или Аварите на финала Се отбор турчета манафчета ха ха ха швестери алемани били мама ви деба швестерска и вандали били и вест готи били и остготи уралските трактористо борусите минали сте покрай алеманите ватикански хунски швестерчета

определил съм те като слабоумен и там си оставаш в групата на слабоумните глишавци в хисторито можещи да пържат яйца с поносими изгаряния

овца серафимска глупава тъп си като резана карабинка от новиодунум ха ха ха ма кой от многото тракийския или германския
цитирай
4. marknatan - штапарче безмозъчно галилей и ...
13.05.2013 02:06
штапарче безмозъчно

галилей и той германец от тракийски произход бегай аналствай с фцата серафимка за Истинската история
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 3861283
Постинги: 1122
Коментари: 4084
Гласове: 1727
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930