Разбираме с женорята и това си е. Все на ей едни такива налитам, да се чудиш, аз ли съм извънземен, те ли. Има и такава теория, че мъжете и жените са различни видове.  И комшийката ми такава. Тая, дето отскоро остана без работа и по цял ден се шматка, като първа домакиня, дорде мъжа и е на работа. Станчо. С три висши. Пък акъл за две пари няма да вземе да почете комшийката си. Простак! Аз да ходя. И ходих де.    Оня ден го издебнах , като излезе за работа, и – хоп! – пред вратата и съм. Поразкопчавам халата, показвам таблата под мишница, правя глуповато-сладурска муцунка на бито куче, от тези дето се харесват на жените тип бате Бойко, протягам късите си добре окосмени кебапчести пръстчета и натискам звънеца:    - Добро утро, комшийке, айде на по кафенце и да удариме по една табла, да фърлиме по един дюшеш .   Като наблягам на „да удариме по една табла ” и намигането многозначително с оче. Явен намек, а то ми се пули насреща и: - Ааа, аз табла не играя, комшу.  И душа ми работи..     Дивачка! Къв душ, кви пет лева? Тя за метафори не е ли чувала? Явно не е…   - Ама, комшийке, таковата,… – Пауза за усмивка с облизване на устни -  Може и едно сантасе да направиме... за кадем. ... и протягам късите си добре окосмени кебапчести пръстчета и разбърквам колодата с карти, по която остават мазни петна ...     Дзверя и се насреща безпомощно и показвам косматите си гърди  . Откърти ме бре! Пукал! - Сантасе значи.  - Аха – проскимтявам аз, като кученце и поразтварям халата. -Ако искаш на вързано   

Гледа ме замислено. Ох! – най-накрая значи проговори у нея едно от двете и висши образования. Извадих пачката и заброих банкнотите. - Така кажи бе комшу...  Ела завържи ме ... придърпа ме съседката и затвори вратата след нас

май си щипнал заровете, за да фърлиш дюшеш