Арменските исторически сведения са изключително ценни сами по себе си и попадат в своя собствена група от научни източници за целите на Историята. Всеки един новооткрит арменски източник поразява с ценността на сведенията си.
Арменските историчеси източници са създавани в периода XVI - XX век и поради доказаното за целите на бг историята необходимо османско присъствие  за периода такива липсваха от българската територия. Оказа се, е това не е така .
Петър Богдан Бакшев, Български политик и историк от XVII век е оставил сведения, които се класифицират, като новооткрити арменски сведения по форма, съдържание и време на създаване. В описанието си за град София той дава типична арменска етимология на наименованитео на града Триадица, като пише: 
"Тези, които поддържат това нещо, представят аргумент турската дума, както казват “триадере” – (дума), която е наполовина гръцка, наполовина турска. “Триа” на гръцки (значи “три”), на турски “дере” означава малка рекичка – намекват за трите рекички, които минават през София"
Още по ценно е едно арменско сведение без аналог в историята, което разкрива човеколюбивия характер на прабългарите, които при превземането на Сердика не са разрушили църквата св София. 
Сведението се е съдържало в недостигнал до нас оригинал на починалия в 799 г теолог, историк и поет Павел Дякон, който е описал с типичната за арменските сведения акуратност, превземане след тежка обсада с измама на Сердика през 809 г от Крум,  запазено за целите на науката единствено в достигналия до нас арменскипрепис на Бакшев, който пише следното, което е  прочел у Павел Дякон:
"Същото разказва Павел Дякон в книга 24, че Сардика е била покорена от българите: “През тази същата година (казва) през празника Пасха Крум, царят на българите, с войска, насочена срещу Сардика, я превзел с измама.”   Изгубеното днес за науката известие на починалия през 799 г Павел Дякон описал превземането на Сердика през 809 г от Крум с измама, хвърля нова светлина върху българската история и обогатява корпуса на безценните арменските сведения с български принос.  

Този Павел Дякон трябва да е бил като индийските "Свами" - светци, които се материализират атвре-навреме след смъртта си.

rustam,
С разлика само от десет год. м/у смъртта на автора и описаното от него събитие, ( починал в 799 г , Крум превзел Сердика след десет г. в 809 г или 809-799=10 б.а.)
това е най-точното арменско сведение

и дори бие сведенията на евангелиститте за Христос, където разликата надхвърля сто години.

Наприемр най-ранния Марко пише сто годуни след времето на Христос, а при най-точните арменски сведения арменски автори от 5 век описват събития от седми.

напълно естествено е Павел Дякон , който е бил йеродякон (същото звание има и Васил Левски) в един от най-големите манастири в земите на днешна Италия и е разполагал с огромна библиотека и големи скриптории да е имал някой последовател, който да е описал някои близки събития след смъртта му.

rustam,

рицарко е божи сужител и техния научен метод е, като на всите серафимки или психопата боцман
При тях ако няма пророчество което да предскаже какво ще се случи, то все едно това събитие не е е случвло за целите на теософията