Паисий, като нарича Тервел Батоя на титлата му "бат" пророчески пише за него : 
"При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война"  
Арменско сведение разкрива тайната за смърта на Тервел и сбъднатото му желание на живота, преразказано от Паисий : " да умра юнашки на война с меч в ръцете си". 
Цезарят  Тервел е загинал в битка с арабите при отбраната на Константинопол и не случайно мъченическата му смърт е довела до канонизирането му от Църквата и наричането му  от Паисия "светият крал Тривелия ", в онези безпросветни времена, когато бгпроституцията  до 1907 г и амият Паисий не знаели, че имали  светец  инок бивш цар български Петър, чиито книги се разпространявали из българската земя, на български, за българите преди всеросийският имп Петър Велики да преустрои с реформа българската писменина на руска и подари на новата порода маймуняци  новосъздадената руска азбука, която днес бгпроституцията нарича "кирилица" .   
В "домашните" извори Тервел пък е останал с името Испор, който е загинал в битка с измаилтяните край Дунава.   В т.нар. Сирийска Хроника от 849 г. сирийският източник счита, че Арабската кампания от 717 г  е била с главната цел на кампанията България отвъд Дунава и Българите, а не нападение срещу Константинопол.  ( виж Ист Анарх том гл   " Едно научно откритие! Главната цел на арабите в 717г е било нападение над БЪЛГАРИЯ,отвъд Дунава,а не удар по Константинопол !http://marknatan.blog.bg/history/2011/12/14/edno-nauchno-otkritie-glavnata-cel-na-arabite-v-717g-e-bilo-.866523 )
Тази кампания е отразена от всички съвременници на майчин език, като ще посоча само авторитета Павел Дякон, който пише, че арабите са "нападнали българският народ / VULGARORUM GENTEM /, който се намира отвъд Дунав".  Като се остави инвенторството на психопата боцман, доказал, че VULGARORUM GENTEM , означва Рота Вулгари, които обаче не са Българите , за което даже и Г. Ценов не се сетил, защото Вулгарите не били Българите, при все , че с GENTEM, се обозначавали Ромски военни структури, като имаме указано, че е отвъд ЛИМЕСА, за целите на доказа продължаваме ...
с ново арменско сведение, което указва, че новопроизведения  цезар Тервел е загинал в тази камания.
Последната инстанция в науката, арменските сведения съобщават:
" Междувременно Юстиниан беше отишъл в земята на хазарите, оженил се за дъщерята на кагана на хазарите, и поискал в  помощ войски от него.  Каганът, Юстинианов тъст, му осигурили много войници и изпратени заедно с тях бил изключително силен мъж, на име  Тервел, хан на Българите. При пристигането си в Константинопол, Юстиниан воювал и покорил противниците си и установил своето царуването за втори път.  Тервел загинал в битка (-та ? б.а).  "
От това, че Тервел е наречен хан на Българите не бива да се правят "ромски" тези в стил психопата боцман, доказал, че който има "дук" е българин, за което и Ганчо Ценов не се бил сетил, защото великият Иван Асен II е наричан султан.
Арменското сведение достоверно препредава историята за помощта на бат Тервел при възстановяването на Юстиниан за втори път на престола, за чиято помощ  императорът е спазил деденото си обещание и е дал дъщеря си за съпруга на Тервел.

Доказателството за това намираме в титлaта цезар, с която е удостоен българския владетел установена безупречно и по археологичен път. Налице е печат на цезаря Тервел днес съхраняван в колекцията на Думбартон оакс. С титлата цезар се удостояват само членове на императорската фамилия и наличието и доказва, че Тервел е  взел за съпруга императорската дъщеря, за което обещание пък има и писменото свидетелство от Теофан.
Смъртта на бат Тервел обаче не е настъпила в резултата на тази битка за Юстиниан при Константинопол, защото е налице  цитирания по-горе печат на цезаря Тервел с плитките, което изключва той да е загинал в нея. 
Арменското сведение, обаче е категорично, че той е загинал в битка. Това може да стане само в последващото Тервелово участие на страната на Константинопол при отблъскването нападението на арабите. Геройската му смърт на бойното поле е впечатлила съвремнниците му и това е довело и до канонизирането му, като мъченик на Църквата.
В "домашните" извори Тервел е останал с името Испор, който е загинал в битка с измаилтяните край Дунава. В Анонимната Българска Хроника  се казва:
" Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години." Отчетено е също и че приелия хритиянството цезар Тервел е довел до установяването на християнството сред българите, които " по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие".
Този момент за християнството на българите при Тервел е отбелязан по-късно и в " Космографията" от любимия на Везд Ист Анарх  Петър Хейлин осветлил и други, а съжалние днес осрни от бглайнометите любопитни моменти от българската история.
Паисий също пише за "светият крал Тривелия " и като го нарича с титлата му Бат, Батоя му приписва ролята за основаването на държавата, отнета му от бгпроституцията, тъй кто ако има нещо сигурно в Историята на средновековието и античността е, че държавите вървят с титлите, а титлата цезар на бат Тервел е не само докюментирана, но и безспорно доказана:
" В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците. Летописецът Теофан говори: "Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя." И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него, но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа.   Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричан Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?" 
Ето, че и голямото желание на Батоя е било изпълнено, той е загинал на бойното поле със смъртта на витязите.  

поддържам - заставам зад!