" За церемонията в Солун пристигнаха: 1. Негово Преосвещенство Кардинал Уфици ди Ватикана, пратеник на Светата Апостолическа Църква, с герба на Светия Престол. 2. Пратеникът Ласло с герба на Ищван, кралят на Унгария. с герба дарен му от Великият цар Симеон Мизиец 3. Дука на Австрия и Бавария барон Мазен придружаван от Жана, кралица на Лотарингия. 4. Синъор Дангало Дожа на Венеция, с герба на свети Марко. 5. От Генуа семейство Дариа. 6. Дука на Милано Висконти 7. Княз Яш от Ярослав със златен калпак от самур елен 8. Великйата княгиня на Владимир с шуба от норки 9. Големият Турк с елмазени потурки 10. Емира на Алерксандрия. 11. Благородния Шах Варадин от Ереван 12. Благородния дук Константин от Требизонд 13. Благородния дук Константин от Никеа. 14. Благородния дук Константин на Епир . 15. Благородния дук от Константинопол. 16. Жупани и жупанчета от Сервия 17. Пан Собиески от Краков 18. Господарката Мирослава от Старе место на Прага и брат и от Брно. 19. Атаман фон Тупан от Прусия. 20. Хосподаря на Киев, Хохол

От Великите българи бяха цялото болярство с овдовялата царкиня.

Тленните останки на царя бяха повити със златотъкан плат. Ръцете му бяха обсипани със златни пръстени и сключени върху бойнта мусабя, а краката украсени със златни шпори. Тялото му бе поставено на издигнатата платформа поставена кола теглена от осем бели коня и мноьеството пое пътя от Ротондата, където бе извършена тази церемонията, към църквата св Димитър, където щеще да бъден погребан царя до светинята закрилник на рода му.

Докато тълпата ривеше от отчаяние и си скубеха косите, до там, че ако църквата св Димитър Солунски не беше наблизо всички щяха да оплешивеят, извън стените на Солун група гърци водени от брадат поп, организираха протестно шествие заради, което на следващият ден гърците заедно с водачът им Богомил бяха изгорени от опечалените на клада на площада пред кметството, от все още скърбящите за загубата на царя, и за малко сълзите им не угасиха кладата, но усложливи гърци донесеха гръцки огън и разпалиха кладата на която се печаха сънародниците им.

Когато шествието най-после достигна църквата на Свети Димитър там вече в северната и страна бе издигната гробницата от италиански мрамор на царя, сред която на четири порфирни колони се намираше изработената от алабастър ефигия* на владетеля. Майсторите имаха само три дни след кончината на царя, за да издигнат гробницата в църквата св Димитър и бе цяло чудо, че намериха тези скъпи материали за издигането и мълвата говорешве, че част от облицовката на църквата е помогнала за това богоугодну дело.

Платформата с тялото на цар Калоян бе поставена редом до гробницата.

Преди да бъде търкулната в нея конярът взе шпорите, жена му пръстените, а Иван Славков сабята му.

По-късно при превземането на града от траките, порфирните колони отидоха за биде на Баязид, но дотогава вече паметта на цар Калоян бе заличена от исихастите и в църквата той бе представя, като неверник убит от св Димитър за защита на християнството.

За да заличат случката гърците превърнаха гробницата му в църквата в параклис, и днес тленните останки на цар Калоян се почита от поклонниците, като тези на св Димитър." **

За да довършат пъкленото дело бг проституцията вкара в учебниците по история наред ватиканските агиографии за славянските апостоли братя Грим и нелепата агиография със убийството на цар Калоян от св Димитър и за парлама извършиха и кощунствено препогребване в Търново на небезизвестно, но духовно лице от женски род в сегашно време погребано в църквата св Четиридесет мъченици в миналото.

--------------------------------------------------------　

* ефигия представлява скулптура на починалия и традиционно се използва при погребенията на католическите владетели в Средновековието, което обяснява защо бг проституцията не само не е намерила, нито едно от погребенията на униатската Асенева династия, но няма и нито едно описаноие в светската литература и напълно запазената за целите на бглайнометите църковнни писменина, за което най-голямото доказтелство за приложението и е украсата на св Четиридесет мъченици в Търново


** - Написаното е от известното от Орбини, който е чел неизвестното за "Българите анално " славно произведение описано в  залепналата от Бароний хистори за маймуни и др под басни на хамамаджиите