На този свят няма нищопо-лошо от това да се родиш син на турски султан. Новината го завари под тежката сянка на вътрешната градина, където и най-задушните и гореши нощи се чувстваше прохладата на игривата вода струяща от водоскока на синия шадраван. Беше привечер и аромата на розовите храсти се смесваше със соления дъх на морския бриз, още една причина да предпочита това място. Лицата на евнусите приличаха на сенки и бяха добили белотата на платното с което бяха обличани. Стомаха му се сви на горчива топка в очакване на новината. Вашият баща султанът почина и Вие сте нашия падишах, господаря, покорно казаха евнусите и заотстъпваха наведени задничком със ситни стъпки и без да го поглеждат изчезнаха, така ненадейно, както се появиха. Топката в стомаха му се стопи, но краката му се разтрепереха неконролируемо и за да овладее вълнението той седна на ръба на шадравана и с пълни шепи започна да облива главата си. Първата заповед, която издаде, бе да се убият всичките му братя и още същата нощ те бяха удушени с копринена връв в спалните на харемите, в които живееха, като затворници от самото си раждане. Втората му заповед забраняваше под страх от смъртно наказание в двореца да не се носят женски чехли и налъмки, чукането на токчетата на които връщаха кошмара на годините преживени сред харема зобиколен само от жени, чиито токчета накрая го докарваха до лудост, от която го спаси само смъртта на баща му. С третата си заповед организира и назначи специална еничарска част подчинена лично само на него за охрана на двореца. Последната му заповед, но не и по значение, бе органзирането на харем, за което се погрижи неговата властна майка. Харемът бе инкубаторът и властови центърът на дворцовата политка. Тук се довеждаха и одобряваха от майка му бъдешите му съпруги, и тези от тях, които забременнеха и имаха щастието да родят момче, се отвеждаха в техен отделен харем, където мочетата им щяха да останат заключеници до смъртта му, когато едно от тях, щеше да бъде избрано за Султан, а братята му умъртвени. Той някога бе едно такова момче. Цикълът се повтаряше и само най-властната ханъма щеше да спаси сина си. Още изживяваве кошмарът на онази хладна вечер в градината, когато евнусите му донесоха новината за смъртта на баща му. Буца стегна гърлото му. А можеше никога да не научи и умре щастлив в съня си, вместо да живее в този кошмар. На голямото хотелско легло застаряващия оплешивял мъж отвори внезапно невиждащи очи. Без да може да вземе дъх с парализирано гърло безпомощно замаха ръце в тъмнината сякаш се бореше с някого. Шнурът на едно от копринените пердета на скъпата хотелска стая се беше замотал около врата му. С пресъхнала уста мъжът изпи чашата вода от нощното шкафче и издиктува: - Алекса, обади се на Дарина. Последваха няколко електронни звука и женски глас разчупи тишината. - Бойко, знаеш ли колко часа е тука. - Дарина сънувах ужасен кошмар. Аз бях султан- Вече седнал на спалнята и каза той. - Ами ти си- засмя се жената оттатък.- Казвали ли са ти, че понякога имаш плосък хумор. - Не наистина, а можеше да съм от братята... и съм сигурен, че нямаше да се събудя- примоли се мъжът. - Нали за това имаш мене- успокои го Дарина. Не и беше за първи случай властови хора да се мислят за Апостоли на Славяните. - Успокой се добави, тя , Братята са агиографска измислица- прочети блога на натан. За тях няма никакви материални, дори и кофти матрял доказателства. - Да ти имам и на теб от хумора. Нали от там иде кошмарът ми, снощи до късно четох блога на натан... спря по средата на изреченеито той и лицето му внезапно се озари, Да, както внаги си права , трябва да се чете натан и като остави телефона на шкафчето той бръкна под спалнята и извади отдолу златното гърне, с което не се разделяше никога. Като го уви една кърпа го хвърли в кошчето. Облекчен отвори вратата на хотелската тоалетна, но от разкрилата се пред него гледка кръвта се дръпна от лицето му. От стената на свръхлуксозната хотелска тоалетна го гледаше великолепно османско биде. Бате Бойко пребледня, като платно, върна се, извади гърнето от боклука и коленичил в средата на стаята го обгърна с две ръце пред гърдите си.