За Бъдни вечер ще издам една тайна за жените, къде е светилището на Дионисий. То е в планината известна в България, като Али Ботуш или Славянка, като част от планинския масив Боздаг , сега в Гърция, територия известна и наричано Мръвашко, заради добива си на желязна руда в Османската империя, заключена между Мелник и Неврокоп, Демир Хисар/ Серес и Драма. Основание за това дава уточнението, че в планината ( на светилището б.а) имало много разнообразна растителност. Единствено там на п-ов Хем се срещат да речем и пирински мури и маслини, смокини, нарове и др. средиземноморски видове, съчетано всякаква широколистна и иглолистна най-разнообразна растителност или само там отговаря на изискването да е с много разнообразна растителност.

Известната със златодобива си Пангей е до Филипи и Кавала, доста по на югоизток до брега на българското Бяло море. Там в мините Александър оковава до живот в рудниците гърците к/о се бият с него на страната на персите.
В БГ от баничарите се търси в Родопите, но за античността така се нарича всичкото планина м/у Охрид и Странджа, наимеенована на старите карти и като Орбелос, на основание от посоченото, че Александър Македонски се отделил два дни от пътя си през Филибето за да посети светилището, което се тълкува, че минал по долината на Места, на майчин езк Кара Су, или светилишето трябва да е в Родопите от географията на БАН.

От друга страна това отклонение минава и покрай Али Ботуш / Славянка, планината с най-разнообразна растителност, което е направило впечатление още в античността и много точно я визира по този си уникален белег, като местонхождението на светилището на Дионисий

Този масив в югозападната част заключем между Места и Струма,( която също на майчин език е Кара Су или Черна вода б.а.) се нарича в миналото Боздаг, а 2232 м е най- високия връх на този масив
( Божи Връх б.а) т.е. реминесенция за Бог на който е имало светилише , върха на Бога, Божа Планина.
За Али Ботуш, или най-северната част от този масив, частта която се вижда и е днес в България под името Славянка, в  своеобразен начин населението е препредало  ужасяващата тирания от робския труд с който се е занимавало - добиване на желязна руда с една легенда как  е получила името си. Турски бей обещал свободата на заловения от него хайдутин Али, ако изкачи планината с ботуши. Но преди да обуе Али ботушите беят ги напълнил с разтопено желязо. Въпреки всичко Али успял да се качи на върха и планината била наречена на негово име.  Днес са нарекли тази планина Славянка. Чудно нещо е народната памет! Как да не махнеш Народна от Републиката?