На кея Варели го клати
над него безгрижна луна
под кея го чака вълничка
вятър разрошва  косата и
Варели в морето от мисли се люшка
Шо не си ударя аз една биричка
Варела е неподвижна поанта, класик,
а само морето се люшка около него
в безкрайния космиччески ритъм.
Я да си ударя аз една биричка
Йотова къде ми е отварачката
Но скъпи ти мина на канички
О коварство твойте име е жена
Не ми се пени ще звънна на Пишкова
да ми изпрати от Брюксел една със звезди
не като на тукашните гларуси
лаещи към нас класиците както преди