По земните следи на вечността,
по белите следи на синевата,
по пяната на вечната вълна
намира своята следа душата.

Тя идва от далечни светове,
за да намери тука своя пристан,
превъплътила се от векове,
по път окаян или път обичан...

Пак ще намери свое рождество,
ако ли мисията й е тука,
ако ли не, над земното кълбо
места за нея има и... наслука!


24 януари 2018г., София
Росица   КОПУКОВА

каращ ни да се замислим за мисиите на своите собствени души. Мнозина от нас живеят по инерция, пилеейки безценни мигове и лишавайки душите си от извисяване. Поздравявам те за тази лирико-философска находка, Роси!

да си жив и здрав, приятелю.