Фрау Лихтен бе родена тази сграда.Бе израсла в тази сграда.Сградата беше наследство от баща и,който я беше закупил от някакви индустриалци между Войните.Които кой знае от къде са я взели.Сградата беше историческа ценност и тя бе прочела в грамотата,че е от 1848 г. И сега се издържаше от нея като даваше останалите пет свободни апартамента под наем. Няколко от апартаментите ги беше продала,на един професор на третия етаж,оперна певица,и няколко други ,които привлечени от красотата и искаха да имат апартамент тук.Със събраните пари успя да ремонтира и обнови другите и да оправи фасадата и.Затова и тя се вълнуваше много на слуховете които се носеха напоследък,че Правителството щяло да връща на евреите заграбените им имоти.
-Върнете ни имотите ,казвали евреите. Ние не сме като японците. Ние никого не сме нападали.
Правителството на САЩ веднага след японското нападение над Пърл Харбър издаде закон,валиден и днес , с който бяха отнети имотите на американците от японски произход. На хиляди американци от японски произход бяха конфискувани имотите в Чикаго,Ню Йорк,Лос Анжелoс и др. Защото японците подло и вероломно на хиляди км. от Япония нападнали беззащитните наследствени американски бази в Тихия океан.

Хайде-мислеше си- фрау Лихтен-тези от Лос Анджелис може и да са преплували до тихооканските острови и вероломно да нападнат . Тези от Чикаго или Ню Йорк ,може и да са наели Български Военноморски флот с прочутите му шурмани и боцмани и моряшки екипажи от следовници с гребла,за които концепциите на време и пространство не важат и да са ги прекарали за по напреко Панамския, който не е бил прокопан тогава . Те затова и са наели тези гадни японци български щурмани и боцмани.
За да участвуват вероломно в нападението,защото всеки е мислел че с кораб не може да се мине между двете Америки и там не са били охранявали от японците.
Ама всички американци от японски произход не са били толкова богати-мислеше си фрау Лихтен- че да живеят в имоти с крайбрежен изглед и да си позволят да си закупят български морски екипажи.

Ами да не са нападали Америка-казваха евреите-Ние никого не сме нападали.

Мислите на фрау Лихтен бяха прекъснати от силни звуци,които накараха кръвта в жилите и да се смръзне. Тя не се плашеше лесно. Беше прекарала бомбардировките като дете в тази сграда и бе чула свистенето на бомбите им и грохота който издаваха .Но този път истински се изплаши защото знаеше какъв е този шум.
Затича се към стенния телефон поставен за удобство до входната врата и вдигна слушалката .

На третия етаж Професорът бе в по-добро от обичйното си добро настроение. Сара тъкмо си бе отишла и той все още изпитваше наслада от изживяното. Макар да не беше в първа младост все още си го биваше. Мъжът и шаранът нямат възраст-опита се да се пошегува той.Наближаваше Никулден ,а той обичаше този празник.Първият от големите които обичаше.
На вратата се потропа. Сара сигурно е забравила нещо-мислеше си той-докато отиваше да отвори.Не беше Сара. В рамката на вратата стояха двама служители с униформите на зоопарка. До тях стоеше фрау Лихтен.
-Г-н Професоре,получихме сигнал -и той погледна към фрау Лихтен,която закима -че в апартамента си държите мечка.
-Мечка-опули очи от озненада Професорът-Та хазяйката-и той погледна към нея-не разрешава дори кучета и котки в сградата.
И в този момент се сети.Причината за по-добро от обичйното му добро настроение не го бе напуснала. Усмивка се разля на лицето му.
-Сега се сещам-добави той с облекчение-извършвам едно научно проучване и прослушвах едни записи за сравнение на рева на заселените неотдавна в българските планини румънски карпатски черни мечки със рева на местната кафява меча порода.Много се били развъдили пущините.
Единият от служителите от зоопарка беше румънец и знаеше за историята им.
-Да,да,Професоре. Знаем го този случай.Извинявайте за безпокойството.
-Но аз правилно ви казах че тук реве мечка -чу да казва фрау Либхен на слизащите по стълбите служители на зоопарка.
С вдигнато настроение Професорът затвори вратата и отиде до спалнята да си вземе очилата. Във вестника имаше една реклама за почибка на Карибите за двама и той беше намислил нещо. За очите няма виагра -каза си той.
Тогава видя и малкото синьо хапче . Беше там където го бе оставил. До приготвената чаша с вода и оставените от него по късно очила.Фалшив холандски натюрморт-както го нарече. На полираната махагонова повърхност на шкафчето,стъклата на очилата ,самотността на пълната чаша със вода и цветното синьо петно му напомниха за най-добрите "малки холандци".
-Добре,че не съм го изпил-зарадва се професорът - Фрау Лихтен щеше да извика полиция.