Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2011 10:56 - ВУЛГАРОС ОТ ДОЛИНАТА НА АМ(АД)ОН
Автор: marknatan Категория: История   
Прочетен: 15302 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 14.11.2011 08:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                 
Загрубялата мъжка ръка се плъзна по старата географска карта.Изглаждайки я с ръка,той я разстла на грубата дървена маса. Повърхността и бе топла и кадифена. Усещането от допира и му напомняше на галенето на копринения чорап пристегнал бедрото на танцьорката от ромската трупа пристигнала на посещения в града им. Още веднъж бавно и плътно плъзна загрубялата си ръка от край до край по-кадифената повърхност на картата. Усещането за топлото женско бедро на циганката се усили.

Кадифената и повърхност, изработена от цяло парче тележка кожа,се наричаше велум,от думата за животното,чиято кожа бе използвана,вол. Беше фино обработена и полирана и по нея бяха старателно нанесени от перфектен картограф непознати земи, личаха имена на отдалечени и незнайни области,широко орнаментирана и илюстрирана с непознати създания и митични чудовища.

И сега точно намери да ме прати тука да му пиша хисторито-изруга мъжът владетелят, чиято заръка изпълняваше и който между другото беше негов приятел от детинство,но с владетелите трябва да имаш едно на ум, спомни си той съвет на Аристотел към неговия роднина Калистенос ,когато го изпратил в двора на цар Александър на Македония. "Говори по-малко и стой по-надалече от човек от който зависи живота ти."била заръката на философа.

Авантюрата

Преди да дойде тук той имаше една авантюра с танцьорката циганка ,която на практика беше в разгара си,и може би озоваването му на това затънтено място беше само за негово добро. Обекта на авантюрта му,мургавата "испанка" беше съпритежание и на кинга .С танците и гъвкавото и тяло тя направи впечатление в града и не остана незабелязана от владетеля . Бързо стана новата фаворитка на кинга,голям почиталел на пировете и театъра ,и много скоро една от стаите в двореца беше првърната в покои на циганката.

Аферата им започна случайно. Все още изгряваща звезда,една вечер след представление,бързайки да се прибере в квартирата си актрисата се подхлъзна на излъскания калдъръм. Случи се,че той минаваше там точно в този момент . Понечи да я хване,протегна с ръка,точно в момента ,когато тялото и политаше и падаше ,но какво стана и как стана не можа да разбере,но гърдата и попадна точно в разтворената длан на ръката му,като я изпълни изцяло .С цялата тежест на тялото си гърдата и натискаше ръката му докато той се опитваше да предотврати стоварването и на тротоара и отдръпването на ръката му бе невъзможно. Тя натискаше надолу, той я придържаше да не падне .Измъкването на ръката му,здраво обхванала гърдата и бе невъзможно.

Неловката ситуация вече продължаваше по-дълго, без явни изгледи за развръзка.Той се чувствуваше притеснен,но жената изглежда нямаше нищо против,защото започна да се смее и настроението и се увеличаваше.Очевидно се забавляваше и опитите му да измъкне ръката си само увеличаваха настроението и.Не може да отрече,че гърдата и бе като жива и еластичността и бе обхванала плътно от ръката му . Усещането за нередност и странна близост на съзаклятници се долови и от двамата, докато се опитваха да се измъкнат.Тогава,взе ,че се 1 подхлъзна и той,и двамата попаднаха един в друг и заклещени и опрели се точно в издатините на интимните си части,с вплетени странично едни друго плътно прилепени тела,като ключ в ключалка ,и лице в лице,в позиция,която и най-страстните любовници ,не могат да попаднат. Това отключи и започна аферата им,която от следващия ден щеше да се превърне пък в държавна измяна и рискуваше главите и на двамата ,защото кинга посети кръчмата и замъкна танцьорката със себе си в двореца,където я направи и пълновластна господарка.

Това,разбира се не спря аферата им. Градският живот имаше своите предимства. Анонимност,хиляди таверни,повече дори от църквите,джамиите и синагогите,които очертавха районите на живеещото в главния град на империя България.

Империя България

Най-могъщата империя, беше притегателен център за хора от цял свят. Несметни богатства се стичаха към него. Сребърните им грошове се ценяха повече от венецианските. По улиците и в кръчмите,на тържищата и пазарите можеше да се чуе реч от цял свят.

Отдавна отнели славата на Константинопол,като пръв християнски град и превърнали се в Третия Рим ,славата на града се разраставше и той беше станал модерната столица на света.

На всеки от многобройните градски площади,в кварталите на чужденците,които бяха станали повече от българите тези франки,араби,хазари,евреи,латинци от ахея,на тези от никеа,на венецианци и генуезци,на ромеи,на гърци и арменци,пред църкви и частни домове се издигаха огромните знамена на великия цар Александър с регалиите на император на света,със стоящи и коронясващите го за Цар на Света от двете му страни Исус Христос и Йоан Предтеча, с надписите Цар и Автократор на Българи и Ромеи
След успешното преместване на центъра на християнство и на света от загубилия своята световна позиция Константинопол, сведен до български васал с население останало по-малко и от един търновски квартал.

Царицата на владетеля,византийка избяга при своите . Не можеше да понесе византийското коварство,че бе извършено успешното translatio imperii,предаване на властта от Цариград на Търново ,и последният се превърна успешно в Новия Царевград за света и Третия РИМ,а цар Александър бе обявен за император на Света и изпълняваше фукцията на световен вазилевс,като градът му бе станал градът на градовете,а империята му се простираше отново от Халдея до Прага ,и от Венеция до Урал.

За разлика от града,в който живота течеше 24 часа ,седем дни в седмицата,където се чувстваше в свои води и живота и разнообразието все повече му липсваха ,той чувствуваше ,че още една седмица в този манастир бе извън силите му.Сред монотонния пустинен пейзаж растилащ се пред прозореца на килията му, единственото развлечение,което му оставаше ,бе да слуша клепалата на монасите и вечер да се наслаждава на звука на щурците . През деня ставаше толкова нагорещено,че на изпепелената от слънцето обезводнена земя не можеше да има и никакава растителност,поради което дори нямаше и птици,освен когато в далечината ,към планините,не зърваше виещи се в небето лешояди,което беше ясна индикация,че някой се е изгубил в пустата и безводна земя,и птиците търпеливо чакаха своя час.
От прозореца гледащ към пустинята нахлу хладен повей.Нагорещената през деня до изпепеляване от слънцето земна повърхност,истиваше неочаквано бързо веднъж,когатото се скриеше и това беше ясен знак,че се е свечерило. Улисан в работата си,той не беше забелязал,кога е паднал здрач.

                     image

                     навън е паднал здрач

Бързаше да свърши работата си и да се върне в града,за това стана от масата,и отиде до шкафа от който взе дебела лоена свещ. От прозореца надничаше ясния диск на луната,свидетел на отдавна забравени събития. Суеверен,като всички свои съвременници,той счете това за ясен знак,че тази вечер,ще намери отговора на заданието,за което бе изпратен ,ще успее да попълни хрониката и да се прибере в града .

Експедицията

Преди много време,единствения любопитно надничащ през прозореца на тясната монашеска килия свидетел на обзетия от треска за работа мъж,любопитната луна,бе видяла пдобна трескава работа,но от другия,точно срещуположен край на морето,когато появяването и бе сигнал за суета.Но не от един мъж,а от много хора,цял народ. Хората на този народ бяха различно облечени. Вместо с туники и сандали,те бяха облечени в типичното за скити облекло,помагащо им да оцелеят в по-суровия и студен климат на тамошните ширини-ленени извезани дрехи,краката добре защитени с панталони,притегнати с красиви колани с изящно изработени катарами и завити в затворените им обувки. Такова бе облеклото,не само на ездачите,но и на тези от каруците и пешаците. Каруците бяха подредени в широк кръг,сред който започнаха да забиват колчетата и разпъват палатките си. Коларите разпалиха огньове,и с канчета разтопен асфалт намазваха осите на колите си. Те подготвяха и за последно проверяваха здравината на каруците си преди началото на утрешния дълъг преход. След ,като привършваха закачваха катранените канчета на стърчащата отзад греда,което беше знак,че всичко е наред и те са готови за тежкия и изнурителе преход. По заръка на императора на Ромея,Маврикий (582-602 б.а) им предстоеше експедиция,с която щяха да картографират и опишат всички водоизточници на север от морето,като започнеха от бродовете на планината Амадон, под която сега бяха разпънали лагера си,щяха да обходят всички земи на между Понта,които наричаха Мореа,земя до морето и на север до океана и щяха да завършат пътешествието си пред водите на могъщия Танаис,когато благополучно след два месеца пристигнеха там.За награда в случай на добре завършената работа,той бе им обещал да ги засели в земите на империята на ромеите ,тези на Горна и Долна Мизия ,на Панония и Скития ,останали обезлюдени от доста време,чиито земи пустееха и имаха нужда от заселници и от обработване ,а те от земя за обработване. При тях земята не беше плодородна.Изхабена и оскъдна все по трудно даваше добри реколти и предложението на императора беше добре прието.

Експедицията беше към своя край.Отново грееше пълна луна и вечерният вятър и се носеше дъхът на морето.По морските птиците също разбраха,че се доближават до целта си . Някои от тях пътуваха нагоре по течението на реката и това беше сигурен знак,че на другия ден ще достигнат до могъяата река,крайна цел на експедицията им. Беше време да спрат и построят лагер от колите си си за последен път.

Водачът им нанесе и последните корекции на картата ,отбеляза грижливо с кръстче началото на експедицията от бродовете на планината Амадон,нанесе всички намерени водизтичници и завърши с поставяне на знак на река Танаис,на чиито брегове скоро щеше да се намира със хората си. Това беше най-добрата карта на света. Изработена от великия Птоломей .Античен картограф,който беше разделил света на части,и го бе разположил на координатна система състояща се от дължини и ширини,така че при засичането на дължината и ширината се намирачше точноразположение на всяко едно място на земяпта. Света за удобство бе разделкен на региони,наречени табули,таблици ,на които предварително разграфени, бяха грижливо рнанесени топографията на прилежащия район на основата на измислената от него координатна система.От едната страна на таблицата имаше числата които бяха ширината,а на другта на листа стоеше дължината ,също в цифри,състоящи се от градуси и минути,така че ,всяко място се записваше и засичаше точно на картата. Техния район на света беше изчерпателно отразен и описан в Табула Нумеро ... . Грижливо сви картата на руло и я постави в цилиндрична кутия,изработена от дърво с извадена сърцевина,която запечати с личния си златен печат,подарък от имп. Маврикий и която щеше да връчи на ромейският пратеник при сключването на уговореното с Ромея Съглашение(foedera).

Легатът

Ромейският Легат стъпил здраво на палубата ,със скръстени пред гърдите си ръце,гледаше от високия борд на кораба,приближаващ течението на реката. Един ден нагоре по нея бе граничният пункт,уговореното място на което щяха да се срещнат с поредния варварски вожд,за подписването на неговия съглашенски договор с Ромея.

Този път варварите бяха скити,които изпълнили допълнително поставената им задача. Като местни хора живеещи и добре познаващи региона,те бяха най-подходщите за извършване на хидрогарфско изследване. Затова към условиятта за сключване на съглашението от имп. Маврикий,им постави за цел да картографират и водоизтичниците земите в които живееха ,на север от Понта. Утре с успешно изпълнилите тази задача варваринът ,идваше да получи обещаният му фоедус,съглашенски договор,за повереният му народо и да засели земите на империята с нови детераждащи субекти.

И все пак този договор не беше унизителен и дискриминиращ,като "foedera"та- ( съглашение б.а.),Съглашението сключено от богоненавистния Юлиан с персиеца Сапор. Та кой не знаеше за подписания от Юлиан Апостат унизителен мирен договор " Rex vero Persidis longaevus ille Sapor......post imperatoris Iuliani excessum et pudendae pacis icta foedera"(Амианус Марцелинус 27.12.1)

Но може би сега факта,че скитите варвари с новите Съглашенски договори ,които варварите подписваха се заселваха в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ ,бе и премахната възможността наши бивши съюзници да се отмятата от Съглашението си "foedera"-та, с нас благодарение на това,че не се намираха в непосредствена зависимост в ромейска територия,неконтролирани в техните държавни граници ,и различните варварски вождове федерати-съюзници , можеха да изпълняват или неизпълняват поетите към нас задължения ,както им бе угодно,уверени,че Ромея не бе в състояние да ги накаже за неизпълнението на поетите догвоворни задължения .Та какво можеше да направи ромея на варвари живеещи в непозната земя,напълно контролирана от тях, където те се чувствуваха волни зверове,като риби във вода сред заблатените територии или като горски птици в гъстите шубраци на непреходните им планини.
С настаняването им в ромейските предели те не можеха да се отмятата лесно от поетите задължениея,така както това бе направено от Хортари,цар бивш наш Hortartarius rex nobis antea FOEDERATUS), съюзник ,както ни уведомява Амианус Марцелинус (Ам.М)18.2.13
"Dum haec celerantur,Hortartarius rex nobis antea FOEDERATUS,non naovaturus quaedam,sed amicus finitimis quoque suis,reges omnes et regales et regulos ad convivium"
"Докато това се правеше спешно,Хортари, цар бивш наш съюзник (Hortartarius rex nobis antea FOEDERATUS), без да бъде нелоялен към нас,обаче бивайки и приятел със своите съседи,покани всички царе,принцове и принцчета на угощение."

Веднъж в Ромейските предели тези хора щяха да бъдат държани изкъсо и с Божията помощ нямаше да им се позволи да изпълнят пъклените си замисли.
Може би беше прав императорът ,който когато веднъж го запита, защо продължава с тази политика по заселване на варвари в пределите на империята и възнаграждаването им с ромски права двусмислено отвърна,каквото и да значеше това ": "Господи дръж моите приятели близко,а враговете ми още по близко".

И може би с Божията помощ всичко още веднъж щеше да се разреши в полза на Ромея,мислено се надяваше Легатът,но мислите му продължаваха да е връщат обратно.

Утрото на следващият ден завари,корабът акостирал на граничният пункт.
Легатът все още не знаеше ,дали това е добра идея. Може би защото за превозването на новите варвари приети в пределите на Ромея той трябваше да използва същите кораби, с които превози разбитите "българи " от Сингидунум ,които живееха съвместно с богоненавситните аварите там,в Армения и Лазика.

За съжаление Императорската "свита от ласкатели постоянно подхранваха ушите му ,че сега когато външните проблеми бяха приглушени и мир установен навсякъде ,той би придобил повече детераждащи поданици". (Ам. М. 19.11.7) и императорът не беше нито първият,нито щеше да бъде последният ,който щеше да се поддаде на това изкушение. Без да съзнавва Ромейският Легат ,издваше опасенията си,което не остана незабелязано от приближаващият се скитски вожд.

За негово неудовлетворение му бе заповядано да докара същите кораби от Сингидунум ,за да превози едни варвари за да станат "българи" ,с които други пък бяха изгонени от града където живееха съвместно Аварите и заселени ,като колонисти-българи в Лазика и Армения.
И то със същите кораби с чиято помощ с които прославения генерал Приск в лето 598 от нашия Господ Господар на Господарите, разби безбожниците Авари от Сингидунум и изгони "българите" от него след, което застрои крепостта и я върна отново на Ромея.

Той бе свидетел,как храбрия Приск каза на Кучето им ,нечистия Каган "”Върни на ромеите град Сингидунум.”,на което Кучето ,разчитайки на лъжливите си богове високомерно отвърнаа ”Ти се опитваш да вземеш един град от нас.След малко ще видиш петдесет ромейски града поробени от аварите.” /Малала,Теофан б.а./

С Божията помощ Приск, като доведе по реката корабите в Сингидунум ,разрущи града и изгонил Българите от него и застрои крепостта.
Пленените българи императорът изпрати в Армения и Лазика,където ги отразяваха и арменските летописци, "колонистов булгара Влндура Бунда , поселившихся там" (Мовсес Хоренаци)

А ето сега тези същите кораби сега трябваше да се превозят други скити и ,за да станат "българи"

Нима императорът,мислеше си легата,доакто гледаше варваринът да доближава кораба му, не беше запознат с писанията на стари летописци,които ни осведомяваха за пъкления план на варварите да превземата империята ни и ни поробят . Пак се върна в паметта си към въпроса,който му зададе на поредни пир в двореца,край масата на която най-личните места седяха и предтстаители на варварите ,т.нар. българи. Императора се засмя и отвърна "Господи дръж моите приятели близко,а враговете ми още по близко". Така и не разбра какво искаше да каже с това,но очевидно,думите показваха,че беше обезумял.

Все пак не беше добра идея да показва,каквото и да е неподчинение,и той докара корабите от Сингидунум за да сключи поредното съглашение с варварските дружини,или фоедерат, в който предварително одобрените условия бяйха съгласувани с варварският вожд и условията му приети.

Земите на Мизия,Дакия,Панония,Македония и Илирия започнаха да заприличват на дядовата ръкавичка,не можеше да избяга от мислите си Легатът и едни други станали българи варварски народи повече или по-малко нямаше да променят нещата. Кога императорите и римският Сенат ,жадни само за нови и нови детераждащи подчинени, щяха да разберат грешката си,че един ден тези хора щяха да изпълнят поставената си цел,превземането на Ромея. Дори божественият Теодосий,не бе разбрал Божията промисъл и "бе заселил Скирите,Садагарите и някои алани заедно със своя предводител Кандак,които получихаи Малка Скития и Долна Мизия "/Йорданес б.а/. Днес те живееха в в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ
повече от 150 г., а ето и че на нови варварски пълчища им се предлагаха същите федератски договори и условията с които бяха заселени хуните,от благодарност на божествения Теодосий за оказната им помощ при ликвидирането на гетската опасност. Отново щяха да бъдат заселени варавари съгласно Съглашението ,което носеше и трябваше да подпишат взаимно с варварският вожд.

Добре,че поне отново им се забраняваше да бъдат заселвани В ПРЕДЕЛИТЕ НА ТРАКИЯ ,с което неминуемата опасност се предотвратяваше и всеки път ,когат си помислеха ,че могат да тръгнат срещяу своите благодетели ,милозливият Бог,който вижда всичкио щеше да им помогне,както винаги и ем помагал да отблъснат варварите.
Като човек на правото,той беше запознат с договора влезлият в сила закон и можеше да цитира по памет ,че това бе изрично записано :

"При това нека всички знаят,че те ще бъдат приети при
тях НЕ ПРИ ДРУГО ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ,А КАТО КОЛОНИ изрично с еуказваше в Съглашението .И РАЗРАБОТЕНИТЕ ОТ ТЕЗИ КОЛОНИ ЗЕМИ НЕ ПОДЛЕЖАХА НА НИКАКВО ДАНЪЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ИЛИ ЦЕНЗ ,6
ЗАБРАНЯВА СЕ ТЕ НАПЪЛНО ДА ЖИВЕЯТ В ПРЕДЕЛИТЕ НА ТРАКИЯ ."/Теодосиев кодекс б.а./

Срокът за набиране на свежи попълненеия за императорксата армия беше намален от 25 двадесет и пет години,на двадесет,изрично се упоменаваше в договора ,
" набирането на младежи се спира за срок от
гореспоменатите двадесет години" /пак там б.а./,

което щеше да осигури по скоро необходимото пушечно месо от новите детераздащи поданици във времената,когато провинциалистите от Тракия,предпочитаха да се откупват със злато,а тези в Италия .въпреки,че презрително ги наричаха страхливци да режат големият си пръст,за да не влезат в армията и да изпълнапт своя отечествен дълг .
Разбира се,че варваринът беше извоювал правото,на тази клауза да отговарят само една трета от подчинения му народ,и то от лица от м.род. достигнали пълнолетие,и сега надменно стоеше на брега и очаквае да бъде сключен неговият федератски,съглашенски договор.

В килията

В манастира щурците бяха заменили тракането на клепалата, с които монасите бяха призовани към вечерната молитва. По-ярката от всякога луна и звездите обсипали небето правеха до в килията да изглежда светло. Въпреки това мъжът решен да продължи търсенето си и през нощта,която с обилнат светлина благоприятсвуваше за това. Запали дебелата лоена свещ,намери от някъде още няколко лампи ,зареди ги с шарлан,подкъси фитилчетата им и ги поддреди до масата с убеждението,че тази нощ ще намери това ,за което бе дошъл.Досега прерови доста книги,разгледа доста стари карти,но дори и в тази която сега стоеше разстлана на масата не му донесеха търсения отговор. Прекара за последен път ръката си по повърхноистта на старта картата,като мислено си обеща ,че следващият път когато погали кожа ще бъде меката и коприненакожа на на танцьоркта Грижливо я сне ,нави я на руло и я постави ц кутията и. Взе най-горната от купчината книги,които бе складирал на пода,заредени с поредната порция от манастирската библиотека. Прелисти странците и. Грижливо разгърна кориците и и с ловкостта на картоиграч ги премести от едната корица до другата. Винаги правеше това,защото знаеше ,че там между страниците много често с екриеха древни карти или записки вмъкнати на случаен лист. Не се излъга. Намери сгънат на четир лист ,който след като разгъма се оказа поредната стара карта. Сложи го намасата и се наведе със свеща над него за да се опита да разчете нещо или разпоззнае начертаната територия. В този момент писък на кукумявка прониза нощта. Изненадан от това,от този странен знак,ръката му трепна и капки восък се отрониха картата. Поредната гостенка възползвала се от хладината и долетяла под прикритието на нощта да ловува.Но за него бе злокобен знак.Нещо злокобном предстоеше да се случи.Но Той бе на прав път щеше да го предотврати.. В този мансатир щеше да намери това за което беше дошъл. Не че много се притесни за картата,но реши да продължи работата си с нея на заранта.. Картата беше стара и на нея личаха следите от времето. Но все пак я сгъна и реши да я прегледа на светало,а не сега надвесен със свеща над нея,когато можеше да7 пропусне нещо. Та задачата му бе свързана точно с карта и не трябваше да пропусне нищо. Хората за които търсеше информация бяха изпратени от имп.Маврикий на картографска експедиция и на нея те бяха нанесли мястото,от което бяха тръгнали и местата,които бяха посетили.
Засега щеше да продължи с преглеждането на книгите. Започна с тази,в която се съдържаше картата,убеден ,че ще продължи работата си до сутринта.

Варваринът

Трябва да прегледам внимателно Съглашението с Ромеите,и внимателно да проверя дали всяка клауза в него е тази ,която взаимно бе одобрена от нас,напомни си вожда на варварите,доближавйки кораба и виждайки на него ,че че Ромейският Легат,стоеше със здраво сключени пред гърдите си ръце ,което за приближаващият се опитен във воденето на преговори варварски вожд означаваше ,че Легат прикрива истинските си чувства и намерения.

Придружаващият Легат на ромеите извади договор, подписан вече от императора с червено мастило,към който вече беше прикрепен и златния му печат. Вождът,верен на предчувтсвията си да бъде подозрителен,старателно прегледа клаузите на Съглашението (foedera) с Ромея. На неговия народ се осигуряваше правото да се заселят в Горна и Долна Мизия и Панония. Получаваха земя за обработване и препитание,която бе освободена от данъчни тежести. Вместо след тридесет години,бяха записали,че след двадесет ще набират новобранци от момчетата навършили пълнолетие,но не повече от една трета от народа му. Имаше малка разлика от десет години,но и двадесет години е повече от едно поколение ,каза си вождът. След ,което ще имаме и въоръжени и добре обучени в ромеискоот изкуство на войната наши хора и правото на някои от нас да носят оръжие ,което не е лошо за начало ,подсмихана се той и сложи подписа си под договора.След ,което и Римският Легат спожи своя подпис. После двамата с връвчица под подписите си закрепиха и сложиха и своите лични печати. Водачът се вълнуваше. За пръв път използваше специално приготвения от него за целта златен печат. Така,вече двустранно подписан и подпечатан,договора ,или Феода,Съглашението, както го наричаха ромеите ,с описаните приети по взаимно съгласие условия в него, влизаше в сила и той върна единият екземпляр на Легата. С това експедицията бе завършена успешно и новата земя за народа му бе осигурена.Ромейските гранични постове от другия кай на реката докарваха отново изпразнените лодки,с които народа му вече бе започнал да се превозва на път за своята нова обетована земя,която щеше да стане родина на децата им.Със затварянето на последната прочетена страница,се отварят две други,припомни си думите на Епископа им. И може би един ден те наистина ще я нарекат на мое име,както предрече някога светият човек и с това ще се изпълни и пророчеството на дедите ни,че нашият стар народ няма да загине,помисли си вожда Вулгарис и усети пърхането на сърцето си.

Сънят

Мъжът в килията не помнеше кога и как беше заспал,но на сутринта ясно си спомняше кошмарите ,които го сполетяха.
Едно черно прасе с човешко лице ровеше бразда из поле . Черни гарвани бяха накацали около изораните бразди . цщлто поле беше пълво с тях. Дзверът грухтеше, а отзад свинската му опашка се въртеше и той наторяваше с количество ,каото течеше като от чешма. Група червеногъзи маймуни вървяха с амфори и чинно ги пълнеха с излизащата рпдка течност. Една стара едноока и проскубана маймуна решеше с четири пръста свити нан гребе четината му. Прасето грухтеше от удоволствие и още повече риеше и тореше . Изведнъж черното прасе изри златен предмет.Пръстен. Правоъгълна или по-скоро овална плочка,на която разделена на три таблици в които имаше изобразени скарабей,свещен египетски бръмбар, тракийските прасета в гипедаги хрупаха,като скитските желъди .Крилат лъв хидра,сирена и скарабей на етруския прустен,който изрови показваха взаимообмена ,който са имали траките египтяни от архаичното средизомноморие на свер от Хемус със Финикия,когато са правели етруски пръстени за тракийците за тракиските егюпци надзираващи строежа на тркийските пирамиди.
                image
                     етруския пръстен

Мъжът беше виждал подобни изображенеия. Владетелят му имаше едни подобни съдове с таквиз изображения неоплячкосани, на етруско изкуство,която казваха бе изработена в Сицилия,и които бяха се спасили неплячкосани от василевса на ромеите Константин V Копроним (741-775 б.а.),га отмъкна от България "Заедно с плячката били показани и два златни съда за миене,които били изработени на о-в Сицилия и от които всеки един тежал до осемстотин литри злато." Патриарх Никифор
Два съда,заедно тежащи над тон, бяха отмъкната ,като плячка от ромеите при нападението на техния имп. срещу българите,както описваха летописците. Но по фигурите които беше виждал той знаеше ,че това е етруско изкуство,а не изработено в Сицилия,което се срещаше и на други места в региона,някои бяха с надписи,тези на които беше и днешната тяхна азбука.

Прасето дзвер радостно изгрухтя. Беше изрило още една етруска гробница. Заедно подредени гробниците му заприличаха на кочините край реката минаваща през града им. Не случайно това прасе така ги откриваше в този некропол,град на мъртвите.Тези маймуни го използваха да души некрополи

.

image

В нея прасето дзвер изрови нови тракийски накити. Докато прочутите тракиски строители на таркийските пирамиди в Египед са строели тези етруски гродници е дошла една от 17-те им жени да им носи обяд и си е изпуснала накитите. Или са били пренесени заедно със строителния матрял от близките тракийски градове.

Прасето дзвер проговори с човешки глас ракийско ракийско ракийско. Веднага изкочиха облечено в черно двама брадати неумити монаси и му донесоха една кофа с ракия и то започна да лочи.Единият от монасите извади зографска четка и я топна в задника на прасето. Другия се обърна и се наведе . Видя се отзад расото е раздвоено и откриваше червен маймуняшки задник. Едооката проскубана маймуна,като видя какво правят хората и тя се надупи.Лъсна втори маймуняшки задник,който послужи на монаха зограф за дъска и той започна да рисува . Нарисуваха Конник ,който пронизва с копието си друг паднал конник. Той знаеше тази иконография.Това беше прочутата сцена в,която заяитника на българския царски род св. Димитър убива мъчителя си ,римският император Максимиан.
               image
св. Димитър убива мъчителя си ,римският император Максимиан.

Монахът добави надпис. "СТьi ДHMHTPIE ПPОБОДЕ ЦРА КАЛОIANА ЗАГОРАNНNA", (Свети Димитър прободе Цар Калоян на Загора). Какви глупости пишеше тоя,не можа до повярва на очите си мъжът.

image
СТьi ДHMHTPIE ПPОБОДЕ ЦРА КАЛОIANА ЗАГОРАNНNA

Мъжът се озова в стая в която имаше златна колесница. На нея бе изобразен египетския бог Бес ,джудже,което защитаваше родилките и децата им и сцени от елинската митология. Той беше виждал такава етруска колесница. Но на нея стояха дваматa монаси,които държаха понежду си разтворена книга,а със свободните си ръце и хвърляха финикиски монети с изображения на персийският цар ,като фараон на същата колесница.


   image
                 златната колесница

От едната стра на колесницата пишеше киро ментето ,а от другата и мето кирта . Стаята бе пълна със свине ,които ядяха монетите.
image

финикийски монети с фараона персиец и египтянина тракиец му лади

Като ги изядоха те започнаха да се ядат едни други. Свине самоеди. славни свине,славни свине,започнаха да скандират двамата монаси,вижте какво ви донесохме.Светлина,светлина.Отсрани осрани стояха наредени уродливи и дебили, олигифрени на които им течаха лигите,група маймуняци държаха един едноок маймун и се зъбеха ,други се бяха покатерили по мебелите наоколо и дрънчаха с докопали от някъде вилици и лъжици,боили ,боили,боили.Свинете започнаха и да грухтят и се нахвърлиха върху един човек с императорска корона ,облечен в пурпур и червени,който отчаяано се опитваше да се брани. Докато се бранеше от прасетата Братята Монаси от колесницта го удариха с тежката книга по главата и той падна в несвпст. Прасетата се хвърлиха отгоре му.последвани от маймуняците.Едно прасе носеше крак облече в червена обувка. Маймуна бе докопала ръка,на което стоеше големият императорски пръстен печат и го занес на маймуната с едно око ,при което другите маймуни завикаха,роми,роми,роми ,ромски пръстен,сочейи пръстена Та това беше държавният печат на Империя България. Неговата държава. Славните самоедни прасета я изядоха,маймуняците я довършиха. Облян в пот мъжът се събуди.


Епилог

Ужасен под впечатленията на кошмара си слезе по скърцащата дървена стълба,прекоси дори без да се оглежда прашното твърдо поле разделящо артезианският кладенец,от сградата и хвърли ведрото. При идването си тук,след като монасите го упътиха за килията му,той бе решил да не върви по калдъремените пътеки,които заобикаляха това голо място,а реши да мине напряко. без да забележи сливащия се с околната суха утъпкана земя той се спъна от подаващ се изсъхнал корен и се овъргаля в прахта за радост на монасите. Един от тях му обпсни,че тук преди много години е имало розова градина. Съществувало поверие,че в която държава бъдат засадени от тези рози ,тя ще бъде вечна. Арабските и турски владетели от близки и далечни земи присаждалиу и направо изкоренявали розовите храсти.Даже розови храсти заминали за Британия,отнесени там от последните кръстоносци след като били изгонени от Йерусалим. Накрая останал само един храст. За него чул и византийскипт василевс. Пристиганал със свитата си в манастира,но на сутринта храста бил изсъхнал и никога повече не разлистил листата си.Докато си припомни и тази чудна история,която отдалечи мислите от изживяното през нощта,чу плисването на дъното ведрото,когато то удари повърхността на водата и затегли нагоре. Какъв кошмар само.. Дано студената вода да го измие от лицето му,мислеше той. Не случайно,той чу кукумявката вчера. Наплиска се . И наистина студената вода го освежи и ободри. разсъблече се до кръста и се изми ,като остатъка поля върху себе си с надеждата всичко от него да бъде отмито и завлечено в земята. Преметнал ризата си през рамо се запъти по обратния път към стълбището. Хвана се за дървения паратпет и постави крака си на първото стъпало. Пренесе тежестта си на другия крак,дъската под него изскърца и тъкмо да поеме нагоре видя розовият храст,който се бе разлистил. тънки зелени филизи и нежни листа,на няколко стръка се източваха от изсъхналия му корен. Не можа д аповярва на очите си.Не само,че не беше цъфтял от години,но и сега беше късна есен,недоумяваше той. Преданието на монасуте изплува в съзнанието му.Забравил за всичко друго,извади швейцарското си ножче и грижливо отряза клонките на свивките им,до сами корена.Качи се в стаята изми една чаша и ги постави в нея. 
           image

                  Чудото на Розата

На тръгване щеше да ги увие във влажна кърпа и те щпха да бъдат засяти в родината му за да пребъде за вечени времена. Никакви кошмари не можеха да попречат на това,вече напълно убеден,че е прсисъствувал на чудото и знак Божий. Та дори и да я нямаше легендата този храст беше изсъхнал,когато дойде а сега се бе разлистил,и то когато всичко друго изсъхваше, в тази късна есен.
Окрилен седна на масата . Спомни си за старата карта ,която бе оставил снощи за всетлината на деня. Извади я и разгъна. Стара и със следи от восък,и то не само от него,капки вино,и шарлан изказваше за вкусовете на притежателите и. Това което привлече вниманието му,бе че в центъра и бе отбелязана звезда,а до една от реките имаше друга една с четири лъча. Територията между тях бе трасирана. Отвори книгата,на мсястото където беше картата. Текста беше повреден,но успя да разчете,че трима скитски братя са тръгнали от бродовете на планината ,и тук текста беше повреден. Но пътешествието им свършило при реката Танаис,като беше и описана и историята им. отново се върна на картата. Единия знак,беше на р.Танаис, а другият бе поставен, на мястото описнао в текста. 
image

        карта с планината и р.Танаис

Там имаше изобразена планина просечена от брод,точно както бе описано. Опита се да разчете името от картата. Отляво на западния и бряг ,ясно личаха буквите А и М. От другата страна ,източнта досами реката беше повредено,но най-вероятно там е нямало нищо,защото личаха две букви О и N. Надписа бе надписан симетрично от двете страни на реката,образуваща брода на планината. И нейното име бе Амон.
  image
         
           брода на планината Амон

Мисията му бе изпълнена Той намери това за което бе дошъл. Извади бележника си и грижливо записа сведението,като го пренесе от старата книга в бележника си:

"И той изпрати на Маврикий /питайки /го да му даде земя за живеене ,и /каза че/той ще стане федерат на Ромея. И Маврикий му даде Горна и Долна Мизия,и те живеят там и те станаха защитници за Ромея.Обаче
въпреки,че те бяха Скити, Ромея ги нарекоха Българи ." (Бар Хебрей .Михаил Сириец б.а.)



Гласувай:
9



1. rizar - Да на Натан !!!! Не на историографските манипулации !
11.11.2011 19:28
Как Натан и Иванко Тертер откриха “истинската история”??? Чрез евристични методи.
Сериозна културологична ерудираност на Натан и дедукцията на Иванко достигнаха до осъзнаването на това, че всъщност търсената Родина на славяните е Робия - sclave – роби, а българите са особенни федерати, които обаче са с доста по-големи правомощия от ония стародавните федерати, затова си присвояват и официално ранга Пазители на границата, което доведе до заблуда в редиците на екипажа на “Веселия Роджър”, водени от Боцмана , които дефинираха твърдението на Керамуполис , че българите са всъщност са само и единствено пазвантите на границите .Индуктивния силогичен модел на Боцмана доведе до парадокс произхода на българите .
Иванко Тертер е навярно адвокат и то преуспяващ. Любител на историята и на своя роден край е почуствал непочтеното разкриване на българската история. Като се е ровел в древните римски сборници, той е открил , че в един момент действащото Законодателство в Империята е било променено с цел да се притъпят сериозните социални колизии до които е довело съществуването на робската институция и нежеланието на Варварския свят да приеме статуквото. Именно онези свободолюбиви племена съставени на древни келти, германи, траки, скити, сармати и балти доведоха да реорганизацията на Империята, до модел удобен и желан от тях. Християнството изигра също много съществена и важна роля в този процес.
Така за периода III- VII в , а дори и до по-късно се проведе едно оварваризяване на власта и славянизацията на народите.
цитирай
2. d3bep - Бухахахахахахаааааа. . . . Добре, ...
12.11.2011 00:21
Бухахахахахахаааааа....
Добре, аз не разбирам. Че в блог беге има модератори, които само си оправят личн исметки, вече ясно...
Ама в тая държава лудници няма ли?

Цъцъцъц...
Или бюджета за догодина...
Ех, кога ше се върне байтошовото време...
За мен не знам дали ще е по - добре, ама за тебе Натане, със сигурност.
Ще имаш топла супа и квалифицирана помощ.
И надежда за бъдещето...
цитирай
3. merlin68 - Я това е много четливо като за теб ...
12.11.2011 13:05
Я това е много четливо като за теб Натан:)
За някои "писатели" е трудно да пишат на родния си език, а какво остава за чужд. Ти обаче се справяш някак си, въпреки, че българският не ти е майчин език. Поне за мен без да съм много разбиращ от литература в теб има някакъв усет към писането. Психоеротичната проза е твоето амплоа ми се струва, мисля, че в този жанр можеш да направиш истински фурор. След не особено убедителната ти еротична поема за козата, тук в проза се справяш значително по-добре, бих казал отлично.
Що се отнася до историческите мотиви, по-добре остави този жанр на истинските професионалисти от сорта на Летописец:)))
Плюс
цитирай
4. d3bep - Мда. . . А заглавието ще да е нещо от ...
12.11.2011 17:56
Мда...

А заглавието ще да е нещо от сорта:

Е ги пет(5) - Боцмана, Лизача Гет, Ил да Дебил, Ибиктус и Дзвер - манджа от ромски бели бъбречета с тракийски магарешки бодил и египетска камилска мас и запържени маймуняшки задници.

Подозирам ,че романът(ед.ч. подлог)
е е пълен ... фуруор.
цитирай
5. анонимен - Спартакос Тракидис
12.11.2011 18:21
Спартакос Тракидис
Маймуняците от племето на сапортъка, взеха боязливо да си подават кратуните от татарските землянки!
цитирай
6. marknatan - Това не е НАРЪЧНИК КАК ДА СЪБЕРЕМЕ ...
14.11.2011 09:15
Това не е НАРЪЧНИК КАК ДА СЪБЕРЕМЕ МАЙМУНЯЦИТЕ

БЕГАЙТЕ ДА ЕВОЛЮИРАТЕ

Кой не знае как малко боцманска дришня и психопата дзер е пръв със доказите на ОТВ ОРЕНАТА РОМСКА ТЕЗА Чак у Гипед одил да гледа ТРАКИЙСКИТЕ ПИРАМИДИ,защото из БЪЛГАРСКО ФАКСИМИЛИТАТА НА МУРТАГОН БИЛИ ФАКСИМИЛЕТА И ПРОТИВОРЕЧАЛИ НА РОМСКАТА ТЕЗА НА ПСИХОПАТА ПЛАГИАТОР БОЦКО

С БОЦМАНСКА ДРИШНЯ И СПОМЕНАВАНЕТО СИ СЕ СЪБИРАТ САМО БОЦКАНИТЕ
ЗАТОВА ДОРИ В РЕЛИГИИТЕ АН ОРАТА ДОРИ ИМ СА САБРАНИЛИ НА ВЕРАВЩИТЕ ДА СПОЕМНАВАТ БОЦКАНИТЕ ДОРИ И НА ШЕГА

НО ТОВА Е ЗА ОРА КОИТО ИМАТ СЪЗНАИЕ„ТА ДОРИ И РЕЛИГИОЗНО„КОЕТО ДА ГИ РАЗЛИЧАВА ОТ МАЙМУНИТЕ

ЕДИН человек и в АДА ДА ВЛЕЗНЕ„ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН ОТ СПАСИТЕЛЯ„ЗАЩОТО НЕГО ГО ИНТЕРЕСУВА СЪЗНАНИЕТО„ЧЕЛОВЕКА ДА ИМА СЪЗНАНИЕ

МАЙМУНЯЦИТЕ СИ ОСТАВЦАТ МАЙМНУНЯЦИ И ЗА АДА НЕМАТ ШАНС

та рицар,следващият път като решши да си довлерчеш боцманската дришня за доказ като боцкан от боцко от човещинка си помисли дали изобщо имаш съзнание да разбереш какво и защо пишеш

да споменаваш психопата боцман и маймуняците ,като "ТЕЗА"

само последващите маймуняци могат да ти импонират на ТЪРСЕНИЯТА и вече веднъж ти направих забележка че боцманската дришня с която си се нагълтал няма нужда тук да я изливаш за ДОКАЗ„КАК ЩЕ СБЕРЕ "СЪМИШЛЕНИЦИТЕ" И ПАНИМАЛИ ИДЕЯТА МУ да ВРЕЩАТ


цитирай
7. letopisec - Много добре поднесено повествование
16.11.2011 16:16
и аз Натан имам в една моя книга един кошмар с "тракийските демони", даде ми добра идея да покажа как писателите предусещат събития от реалността. Естествено Мерлин е само злъчен магьосник и пак кълве по летописците, но Натан е прав: договорът сключен след смъртта на Юлиян е пагубен за ИРИ, която загубва за 200 г. гр. Нисибин, и въпреки, че по времето на Зенон е трябвало градът да бъде върнат, уви...Не става, плаче даже Анастасий...Кой дал, дал. Дали ромеите на пръшълците българи земя, всеизвестно е, че не сме АВТУХТЪНИ. И за генерал Приск е известно, че е воювал с аварския каган, а Приск и затова сменя Петър, роднината на Маврикий, щото българският отряд от сто десетници ги набили в ръкопашен бой ромейския отряд от същите (Теофилакт) . И тия българи, все са ги наричали скити, че той кой не е бил наричан скити, но на картата е добавено ясно, че идват от р. Дон. Византийските картографи, дето са усъвършенствали птоломеевата карта се ужасили от равенския географ, дето излъгал, че венед били открай време на Балтийско море, че то нали Херманарих дето бил на Дон, според Йордан, ги победил венед. Ама, мелмин магьосника пренарежда историята, а анархиста Натан я връща в изряден вид. Наративността показва дълбочината на възгледите на автора, които прелитат от Гипеда до етруски и боили, и тия неща са сублимирани в един нов катарзис на истината за произхода на българите. Амин. Логос, и вси са логосяни end Слово, и вси са словени, според маймунящината...
цитирай
8. merlin68 - летописец,
16.11.2011 19:26
моето уважение към летописците, но ти не си от тях, ти си от смешкописците, и това не е поради наличието в теб на чувство за хумор, а поради факта, че въобще не знаеш какво пишеш. И недей да говориш за карти, че става съвсем смешно, когато човек за когото Каспийско и Балтийско морета са едно и също нещо ни учи на география и история.
По-добре изрази като писател становище относно литературната стойност на постинга, за мен като непрофесионалист, нивото е добро. Високо оценявам частта "Авантюрата", ти как мислиш писателю?
цитирай
9. letopisec - 8. merlin68
17.11.2011 11:34
ПРОзаичният текст на Натан има определено два ясни смислови пласта. Единият е сложното, дълго и изпълнено с проучвания търсене на ранната българска история, а вторият плас, олицетворен от "съня", ни запознава с безпардонното, манипулируемото, нелогичното, паразитното, фалшивото, дезинтегриращото, подмолното, скълъпеното, нагаждащото се, извратеното и деградиращото като опит желание да бъде олигофренизирана и подложена на амбивалентност, алюзия, аутизъм, биохеовиризъм ранна българска история. Ти, не знам дали си от небудното състояние на нашата българска история или от будното? :-))))
цитирай
10. анонимен - Спартакос Тракидис- 9. letopisec - 8. merlin68 ...
17.11.2011 14:43
ПитикоТатарски шибек. Реотана, бавно загрява.
Още не е еволюирал на нивото на човеците!
цитирай
11. merlin68 - ПРОзаичният текст на Натан има о...
17.11.2011 17:57
letopisec написа:
ПРОзаичният текст на Натан има определено два ясни смислови пласта. Единият е сложното, дълго и изпълнено с проучвания търсене на ранната българска история, а вторият плас, олицетворен от "съня", ни запознава с безпардонното, манипулируемото, нелогичното, паразитното, фалшивото, дезинтегриращото, подмолното, скълъпеното, нагаждащото се, извратеното и деградиращото като опит желание да бъде олигофренизирана и подложена на амбивалентност, алюзия, аутизъм, биохеовиризъм ранна българска история. Ти, не знам дали си от небудното състояние на нашата българска история или от будното? :-))))


Браво Милчев, много купешки думички си научил и разбира се си ги изсипал вкупом, получило се е малко натруфено и много неадекватно коментарче:)
Иначе ясно личи, че си разбрал Мисълта Му...ама си я разбрал неправилно:))) Но това не бива да те притеснява, защото всички останали въобще не сме я разбрали, самият автор си я разбира само когато не си пие хапчетата три дни подред.
Според мен има само един свестен пласт в този разказ и той е еротиката. Има желание, има чувство и страст. Носталгия към времето когато автора е можел тези неща, но кой знае защо не се е възползвал в достатъчна степен от моженето си, сигурно не е знаел как. Днес явно знае, но сякаш не дотам може - но всяка слабост поражда сила, в случая не лоша еротика:)
цитирай
12. анонимен - Смях се от сърце.
19.11.2011 23:34
Помагал ли ти е някой с българския? Доста е четивно. Особено със "съня" ми напомняш Еко, "Името на розата".
Знаех си, че си умен, сега разбирам, че си бил и талантлив. Пиши проза, Натане, пиши!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 3850823
Постинги: 1122
Коментари: 4084
Гласове: 1727
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031