Как мразя нощните смени,каза си сестра Сара,докато с ръка опъваше бялата престилка,опитвайки се да се намъкне в нея. Но веднъж прилепнала,се очертаваше едно знойно тяло,след което мъжете се обръщаха,дори да бяха със съпруги или приятелки.Гърдите и щяха да скъсат копчетата на престилката и само повдигаха и я опъваха по тялото и подсилвайки ефекта му,чак до извивките на ханша и заприличал на стегнато опакован лъскав коледен подарък,опасан със сатенената лента на бикините и ,който чака с нетърпение да бъде разопакован .

Престилката покриваше две трети от бедрата и,достатъчно за да подчертае подчертаната им женственост.Стройни, но нежни и заоблени бедра на истинска жена. Тя се гордееше с тях,и при всеки удобен случай ги показваше .Не като на ония мъжествените ,на "новите",лесбийките или тея с вибраторчетата,тип "навратилова",чиито футболиски мускули предизвикаваха погнуса у ценителите .

Доволна от това,което вижда в огледалото,Сара направи устата си на сърце или дупе,смата тя,не знаеше кое ут двете е по пуетично или секси и затова не отказваше необходимото внимание и на двете. Отвори червилото и бавно и плътно започна да го нанася на устните си и .Сочната и уста заприлича на отделен възбуден орган полусорово парче пържола,пълно с живи нерви и живителен сок,подканящо някой да го заръфа.Ма за кой кат беше нощна смяна,с оная сврака д-р Либра.

Таксито пред блока свирна. Сара облече палтото от норка подарък от Професора.Добре,че застудя,поне мога да го облека да ми намали мъката,сети се сестрата.Сара мразеше нощните смени,когато нямаше на кой да покаже прелестите си.Още повече мразеше нощните смени с д-р Либра,вместо с някой от младоците,сред които беше известна,като Викачката.

С дофторицата,освен да я гледаше как решава латинските кръстословици,които и ги носеше и техен общ познат Кольо Ковьорчето,друго нищо не можеше да се прави. Даже за мъже или за готвене не знаеше да приказва . Сухарка. Никъв сок не и е останал.Очертаваше се поредната дълга и скучна нощ.

Таксито припряно и напомни за себе си. Тоя ше земе да събуди блока,рече си сара и като курдиса алармата затвори вратата на апартамента след себе си.Извади се тежка връзка ключове и се започна "Операция" заключване. Белия бе за средната ключалка.Превъртя два пъти дебелото двойно резет. Беше ред на този с триойната резба,за специалната ключалка,която опъваше резета в пода и тавана. С последния превъртя горното резе.На здраво залостената дъбова врата личаха три дупки от куршум изстрелщни отвътре навън.Един бивш партиец,бивш следовател и настоящ лизач,както установи по-късно и бе казал този трик срещу крадци. Никой крадец нямало да влез във апартамет,в който се стреля,увери я той.

Преди да излезе от входа отиде да провери пощата. Асансьорът тръгна зад нея повикан от някой от горните етажи. Я,кой ли излиза толкова късно,заинтригува се Сара и се приготви да изчка на кой етаж ще спре той. Тогава видя че в пощенската и кутия има нещо. На дъното лежеше цвеен плик облепен с разнообразни чуждестаранни марки .Сърцето и се разтуптя . От Професорът. Ще го чете в таксито. Сара забрави,че трябваше да изчка да види кой слиза от асансьора и отвори входната врата.Навън бе започнало да вали плътен едър сняг,който все още влажен и топъл не бе затрупал земята.Таксито отсреща и примига с фарове. В сноповете на фаровете и хвърлящата наблизо неоновата си светлина улична,като самовъзпроизвеждащи се от нищото на черното бездънно небе зад светлината,като в магия преминаваха на сцената на осветените прожектори безброй завихрени снежни пеперуди .Вятърът ги духаше в лицето и ,завираше ги във врата и. Контрастът от толината на палтото и с ледените огнени целувки на снежинките я наелектризираха. Как да не мразиш нощните смяни с д-р Либра, сети се тя.

Като внимаваше да не стъпва във калта сара се добра до таксито. Все още тежък този топъл сняг се втурваше на влажния асфалт и се стопяваше при докосването му. Вместо привлечени от светлината снежните пеперуди умираха устремени в порива да затрута с телата си земята.

В таксито бе топло и уютно, шофьорът не слушаше радка пиратка,което не и се понрави,но тя побърза да разпечата чуждестранният плик. Зачете се Дъра дърамвесели празници С Новъйм Годом. ХА! Ша я води и на обещания ТУР ! От топлината на колата и от друсането Сара се подмокри и почувтсва как слабините и омаляват. Деба и нощанат смяна изруга на ум.

В болницата си беше тъпо белило. Нямаше жива душа. Освен затворената си в кабинете д-р либра да решава латикнски кръстословици или да похърква. Да няма на кой да покаже дупето си и залепените за него бикини. Мразеше нощните смени. Надали щеше да дойде и някой кьорав тази вечер. Нямаше да му прости.

Д-р Либра си решаваше кръстословицата. Тя си пилеше ноктите.

Тежката желязна входна врата изскърца. Кой ли идваше в тази снежна буря.Май и излезе късмета. Д-р Либра прибра кръстословиците. Сестра Сара излее в коридора да посрещне нощния посетител. Иззад нощното снежна нощ през процепа на вратта се шмугна паянтава фигура.Снежни вихри внесоха студ и сняс с влизането му. Внезапен порив на вятъра тръшна желязната врата и тя с тряскане се затвори. От дъното на коридора се зададе посетителят.Със странна ,разкрачена походка,но не на моряк,а със вдървени разкрачени крака фигурата доближаваше Сара. Нещо познато и се мярна,но не можа да горазпознае напълно.Мъжът влачеше краката си и разкрачен,като че ли обаче стъпваше на крака се приближавашекъм нея с усилие. Тя го доближи и вече го разпозна. Кольо Ковьорчето от Варна.Морски фен. Така се представяше навсякъде,въпреки,че беше багерист и му ставаше лошо в морето. Ма съвсем беше изпърдял гащи. Какво ли е станало с него запита се сестра Сара.И толккова,късно ,не можа да сдържи милсите си. Сигурно носи латинските кръстословици на д-р Либра.Хо хо хооо,Кольо,да не те е бал селския бик ,че ходиш така,запита го тя . А,личи ли си,личи ли си ,уплашено отвърна Коленцето.Както винаги си с чувство за умор,добави тя,като го запита. На Либра кръстословици ли носиш. Можеше да изчака. Ааааа,не простена Кольо Ковьорчето. Болен съм. не се чувтсвувам добре. Тук ли е дофторицата Либата де. Колето си беше малко пелтек ,и некои думи не му излизаха правилно от устата,въпреки,че не можеше да я затваря и се си му стоеше полуотворена ,като на олигофрен. Аааа ,тук съм тук Коленце,боленце,показа се от вратта д-р Либра.

Коленцето се домъкна криво ляво до кабинета и влез вътре.Сестра Сара му поднесе един стол,но той отказа,като се извини ,че не му се седяло. Какво те води насам ,запита д-р Либра. Коленцето си каза симпромите,при което двете жени се спогледаха. И отколко време така,запитаха едновременно. Ми два-три месеца-отвърна той. Не се притеснявай-каза д-р Либра. Имаме нова апаратура в лабараторията ,немецкая махинка. На Сара професорът я изпрати по линия на некава линия за болницата. Сарчето ша та завьедье да пикаш в бурканче и дукат дохдиш при миня в кабиньета ми,хе хе хе минщета ми,прихна да се смее дофторицта ,като прихлипи с уста големите си конски зъби. Йей ут туй прлозолче и диагнозти ий е гутьова. И Либрата не беше много наред със некои звуци,но и се разбираше.

Сестра Сара го заведе в лабораторията,даде му едно бурканче ,и го прати в тоалетната да даде проба.Не пууускай водтатъ.-провикна се след затворената врата. Коленцето си беше прилежен ,направи си чинно пробичка,без да пуска водътъ,излезе и я постави пред сестрата. Изчакай в кабинета да я сложа в апаратурата и идвам-изпрати го тя. Колето излезе. Сестра Сара взе пробата в ръка и в този момент джи ес емът и извъня . Професорът възкликна Сара и напълно изключи за пробата в ръката си. Посегна да извади телефоха от джоба на престилкат си,пробата и се подхлъзна,падна и се счупи.

Сестра Сара само я изгледа мълчаливо без да и мигне окото извади телефона и като видя,че е Професорът,вдигна телефона. Професоре,получих картичката,но мога ли да се обадя след минутка ,че взима една проба. Имаш стотици години,защото ангажирах нашия тур. Мцъ,мцу,мъц изпрати му няколко въждушни и затвори. След това запази самообаладание,взе едно ново бурканче и клекна за да направи пробата.

Този път всичко мина безпроблемно и пробата замърка в апаратурата.

След това отиде до кабинета.където д-р Либра спамеха латински кръстословици та пушек се вдигаше. Дори не попита дали може да излезе в коридора,докато чакат за резултата,за да дрънне ина жица на професора.Нямаше търпение да чуе за тура на карибите при "пиратките" разбира се. Викачке, резервирах тур за двамца ни,както ти обещах,каза професорът. Ша та водя да видиш Минойски Тур.Минойски тавър,Минотавъра,заобяснява и "науччно" той. Хмм,изсумтя сара,като не можа да прикрие раздразнението си.На меннаучно ша ми шпреха. Кво бил Минотавъра.И тоя бил професор. Не може да стъпи на боцмана на малкия пръст, Къф Тур ,бе прафесоре,тва си хе ино теле.Като тебе,помисли си сестра Сара,имаш да му диушаш прахта на,хахаха ,пяната на боцмана,но културно добави. Тва си е едно теле,бре,и аз го гледах ,като работех на круиза. Не мож ли да питаш,па казах ти не ща да гледам телета,а да ма водиш при пиратите на Карибите.Имаш го сарчке,иимаш го,ей сегим дзвънкам на тур опературчиляка да ни турясва за карибите-бързаше да я успокои Професорът.

Пфууу. Телета ша ми показва. На мене "пиратката".Изсумтя сестра сара и му затвори телефона.

Време беше да се върне при дофторицата.Влезе в кабинета и седна на кушетката.

Колето си стоеше прав и си гледаше страдалчески. Апаратурата на стената забръмча и отпечати резултатите. Сара понече да стане,но д-р Либра я подкани с ръка да си седи и лично стана за важния и гостенин.

Отиде до машината и взе разпечатката.Щастливата и физономия се угржи. Тя вдигна поглед към Коленцето и каза:

-Коле,ти си бременен !

Сара отвори уста и не можа звук да издаде.

Колето,спаружен, си стоеше винаги с отворена уста,и само успяда да свие ръка в юмрук и да замахне вяло във въздуха и да простене жаловито:

-Е,казвах му аз на боцмана да не ме ръга толкова навътре.