Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2012 09:28 - Смъртта на Атила
Автор: marknatan Категория: История   
Прочетен: 6723 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 07.08.2012 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Аз бях Атила. Днес ще Ви разкажа за смъртта си. Убиха ме боколобрите. Заради една девица. Всички днес знаете името и като Едеко. Но после я нарекоха така на името на ромеина изпратен преди това да ме убие. И той се казваше Едеко. И тя получи името и прозвище в историята на убийца на Атила. А не беше. Обичая на скитите повелява, че владетелят трябва да може да изпълнява безотказно "Съпружески" задължение пред боколобрите, с което се потвърждаваше,че е още е активен носител на Властта. Така е от времето на цар Давид.

Бококолобрите въведоха девойката в стаята. Босонога, в дълга лененена роба обвезана с традиционната скитска шевица, тя пристъпи към леглото ми . Досами него аз вдигнах ръка. Тя се спря. Развърза робата си, която се свлече покорно в нозете и. Голотата е най-трудната дреха за носене. Красотата и възбудата на момичето трябваше да се пренесат и в мен.

Ходилата на девойката усещаха топлината на гладко полираните дъски. Досега бе вървяла по дългите коридори и пресичащите се стаи само по черги и скъпи килими, но ето, че сега пристъпяше в стая с гол дъсчен под. Владетеля на света живееше без никакво охолство. Човекът, който си позволяваше да изпраща, като свой посланник за прибирането на данъците си и от ромеите, дори Скота, без страх,че някой ще се осмели да го излъже, нощуваше в стая с гол дъсчен под. Скота беше един от най-глупавите хора, които тя беше срещала или изобщо някой от скитите знаеше да се е раждал в тяхната земя. Знаеше го от малка, когато те, дечурлигата го занасяха, когато минаваше по улицата и си правеха шеги с него. Смееха се на говора му и наивността му. Беше видял чужди страни и казваха ,че е страховите воин, но децата не се страхуваха от него, а се смееха на шегите му. Човекът от който се страхуваха тези които не се страхуваха и от Атила, се страхуваха от Скота. Но не и децата, защото когато трябваше да им обясни нещо на скитския си език, а той винаги се спираше с тях, защото обичаше децата, и позволяваше да го разпитват, поради дефекти в говора всичко излизаше смешно.

Атила мразеше шутовете. Имаше в двора си едно джудже. Владееше всички езици -скитски и хунски, латински и гръцки и можеше да имитира всичко. Беше подарък от императора и размиваше всички, не и него. Само разказите на Скота караха Атила да се смее от сърце. Но децата знаеха, че от света на възрастните само Атила можеше да си прави шеги със Скота. С какво този грозен и обезобразен наивник беше вселил ужас в очите на останалия свят децата и на какво се дължеше нераздленото приятелство на Атила със Скота, децата така и не проумяваха. Някои казваха,че е златото, но тя знаеше,че не е това причината. 

 

Баща и, който бе участвувал в превземането на Аквилея с възхита разказваше за случилото се. Атила забелязал,че на стената на града на едно място гнездяли щъркели и стражата ги заобикалщла, като нямало добър поглед върху този отрязък. Скота като гущер се покатерил по стената и когато се изкачил и подплашил щъркелите било вече късно за стражите. Един обикновен хунски воин побеждава 1 000 други. А това бил самият Скот. Хуните покачтерили стълбите си и превзели града. В списъка на скота имало и много други превзети градове. Това и неговият отряд бяха гордостта на атила, а не донасяното от него злато.

 

http://img405.imageshack.us/img405/6134/89873262.jpg

                Аквилея, Едеко , Атила 

В Царското село всички знаеха как Скота извоюва двоен данък от ромеите. Отишъл Скота изпратен от Атила да събира ежегодния годишена данък в Константинопол. Било му за първи път там, но славата му го предшествувала отдавна от други градове. Скота, старателен, всеки път държал да се предствая, като си казвал само името разчленявайки подчертано за да не заеква. Той само това знаел, че като отивал някъде да прибира данъка, казвал само Скота и Ония, при които бил изпратен, само при научаването, че Скота идва отваряли портите и изпразвали джобовете, защото знаели какво следва ако не дадели необходимото на Скота. Скота дотогава не бил виждал Контснатинопол, и запецнал горкия пред гледката . Ееегати и кащите възкликнал той, по разказите на очевидци, за което още го занасяха. Тръгнал да се представя,че е С – К- О- Т- А и че го изпраща Атила, но Константинопоските сокаци му глътнали граматиката . Дотолкова се впечатлил, че като започнал да се предствая запецнал на С то и С- С- С- С, искал да каже Скота, но и ромеите не чакали втора покана, а го посрещнали го и докато го нагостили, напълнили и каруцата му със уговореното по договора злато от редовния годишен данък и го изпроводили по живо по здраво.

Тръгнал си Скота, но след един ден път разбрал,че докато виел врат под кулите на Града, шапката му била паднала, там някъде под стената. Обърнал конете и се върнал. Спрял с обоза си край стените на Града и започнал да си дири шапката. Ония , като научили, че Скота е пак пред стените им, без да питат дори и докато той си търсел шапката му натоварили още една каруца каруца със злато. Без и изобщо да разбере Скота, като си намерил шапката зардаван на късмета си си затръгвал, но се поучудил защо и императора и министрите му са излезли при него сред полето посред бял ден, и в прзинак на доброто си настроени и за да им покаже ,ч е е намерил шапактъа си я размахал, което те приели за знак за одобрение, и договорка, че всеки път ще плащат вече по толкова . Скота си хванал обоза и без да спира никъде се върнал при Атила. Атила забелязал двойно повечето злато, но не казал нищо. На банкета вечерта разказал премеждията си със шапката и на всички им станало ясно как и заьо се върнал не с една ами с две каруци злато. Отогава и ромеите товареха по две каруци.

Мирис на дърво изпълваше полумрака на стаята. Голите прясно варосани стени не се струваха вече толкова студени на Едеко. Единствените мебели в просторната стая бяха двете запалени свещи . Поставени в две срещуположни стенни ниши те хвърляха светлината си по пътя и от към вратата към голямото легло опряна на стрещуположната стена и ароматът на восък сполучливо допълваше този на дърво. Едеко пристъпваше с малки стъпки , като се стараеше да е безмълвна. Струваше и се, че това ще бъде най-голямато кощунство на земята, да наруши тази бяла тишина. С възбуда очакваше срещата с Атила, от която щеше да бъде жена.

На една крачка от леглото му, тя се спря и остави робата да се свлече в нозете и.

Пристъпи в леглото му за да изживее кошмарът, който щеше да я преследва до края на дните и.

Пропукването на първите слънчеви трябваше да донесе края на агонията ми. НО Тя едва сега започваше.

Свещения ритуал по умъртвяването на владетеля изгубил мъжествеността си и с това правото да води най-могъщият народ на земята бе задължение на боколобрите. Превдено от езика на скитите на книжовния гръцки боколобър означава жрец. Шестимата мъже, които дотогава безмълвно наблюдаваха безуспешните опити на двойката влязоха в стаята. Един от тях отведе ридаещото момиче на чардака , където я показа на събралото се множество. Додето му стигаше погледа беше покрито с гепидите на Атила. Най-отпред се виждаха редиците от най-славни воини, не само от народа на Атила, гепидите, но и от херули и скири, карпи и суеви, язиги и алкатзири, вандали и ални и още мн.др по-малки и по-големи народи съставляващи империята на Атила.

Хлипащата Едеко, облечена в своята неопетнета бяла кошуля стоеше държана за ръка от една страна на боколобъра, а от другата той държеш кенареното покривало от леглото на Атила с тамгата му, доказателството за неизбежното. От тълпата се отрони въздишка и дълбоко стенание. Това бе последното, което чу Атила, преди виковете и стенанията на тълпата да заглушат неговите собствени. Четиримата здрави мъже го държаха здраво към леглото, докато петият боколобър стискаше с всичката сила на изнежените си ръце ръцете си здравата шия на Атила. . Но Дори дори за гигант със загрубели от въртенето на меча ръце не би било лесно да пречупи дебелият врата на Атила. Този на Майк Тайсън изглеждаше врат кат на петел в сравнение с атиловия. За боколобъра не беше лесно да обхване широкият мускулест врат на владетеля, но не смееше и да го пусне за да потърси въже или кърпа . Затова и стискаше със всичките си сили и камък да беше щеше вода да пусне, но като дънер на дърво здравият невероятно голям врат на Атила не даваше живота в него. Агонията продължаваше по дълго от очакваното. Навън се чуха подвикавния на тълпата защо не се показва тялото на владетеля, мкоето трябваше да стане мигновено след извеждането на девойката. Но Владетелят бе още жив и това по-закон означаваше ,че той трябва да бъд оставен жив, а боколобрите да намерят смъртта си ! Палачът бе поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и нямаше време за губене.

Отвън Боколобъра извел момичето разбра, че нещата са излезли извън предвиденото. Пътрвите редици от славните воини се спогледаха. Ставаше нещо нередно. Досега трябваше да бъде показан трупа на мъртвият владетел. Доловил погледите им от вискокото бокиолобърът остави девойката и се втурна в стаята. Като видя хвърлящите искри от очите на привързания под тежеста на здравите мъже Атила , той извади змиевидния хунски ханджар и като се доближи до Атила го заби отлщво в основата на врата му, като го натискачше докато достигна сърцето му. Дори мечът се разтрепери от последните консвулсии на могъщото сърце на владетля. Вцепенени от страх боколобрите го изпуснаха . Атила се изправио на Леглото и обхвана с две ръцер меа , като се опитваше да го измъкне, но не можа и в последна конвулсия падна ничком напред все още стискащ меча. Боколобърът убиец отскочи назад. И тъкно навреме, защото вратата на стаята се отвори и в нея нахлуха запъхтяни първите воини.

Това спаси боколобрите, защото тялото на умъртвения владетел трябваше да бъде представено досега пред всички. Първите от тях дотичаха и нахлуха в стаята , но беше вече късно. Една секунда да се бяха забавили и Атила щеше да бъде спасен. Дългата ръка на РОМЕЯ най-накрая изпревари Атила. Воините изпълниха стаята. Един по един те преминаваха пред леглото и отдаваха последна почит на владетеля си, за който им бе казано, че сам е отнел живота си и те трябва да уважат избора му . Преди да изберат наследника му в продължение на четиредесет дни по стара скитска тардиция се изпълняваше ритуалът, който гърците погрешно предаваха, като страва и на скитски означаваше страдане. Тялото на владетеля се осоляваше, като за целта въпрешнсотите му предварително се изваждаха и тка подготвеното тяло се разнасяше за четиредесет дни сред земите на скитските народи. При стравата по традиция мъжете и младежите обезобразяваха и нараняваха лицата си. ПРИ старвата за Атила не само мъжете, но и жените и девойките обезобразяваха лицта си и навличаха дрехите на воини.

Едва след , като изминеха четиредесет дни, можеха да положат тялото му в специално приготвената гробница за чиято цел могъщото течение на река Тича бе отклонено от руслото му и на сухото и корито бе изкопан гроба му . В нея в един златен ковчег сложиха тялото му. Златния ковчег бе положен в железен, а последния в дървен. След това отново бе върната руслото си Тича за да залее завинаги гроба на Атила и да почива той във вечен мир не обезпокояван от никого. Такъв бе законът на хората от степта. Никой и никога трябва да знае за гробовете на влаетелите им за да не ги обезпокоява във вечният им дом и те не можеха да оставят това на случайността. Там където нямаше реки те прекарваха табуни с коне за да заличат и най-малките следите от погребенията си. Нито един от горбовете на великите скитски владетели погребан съгласно традиципта не е намерен и до днес. В 19 век австро-унгарското правителство беше близко до откриването на гроба на Атила. С цел да се предотвратят наводненията и заливанията на криволичещата Тича и за да се освободи земеделска земя коритото на реката бе променено. По заповед бе ивършена корекция на руслото на река Тича, което бе изправено, и за мало строителите не намериха гроба на владетля, който сега стои на суха земя. Днес, по права линия между гроба на Атила останал в пустатанего и двореца на Муртагон, друг славен скитски велик каган с неустановен разбира се гроб, някога намирая се на брега на реката, днес и той под степта, минава коригираното русло на р. Тича.

П.П. Описано по действителен случай от очевидеца очевидно. Всички друго описани събития и случки са сзщо по истински случаи. Всяка прилика с героите или с местности и описания не е случайна.

 

 

 

 

 




Гласувай:
12



1. rizar - Класика в жанра на българския(скитския) исторически роман
24.04.2012 00:15
С две ръце за !
Боколабри танцуващи колабрисмоси. Готината келтка с червените коси Червенушката "Едеко" - можеш да го добавиш към твоето -....Развърза робата си, която се свлече покорно в нозете и. ... червеникавата й златна коса се разля около раменете, ръцете и гърдите на красивата и храбра келтка , която русия синеок Атила желаеше и чакаше тъй дълго...

Искам да питам само нещо - как агатирса Атила стана гепид ??? И двете племена, обаче се включват в редиците на българската общност !
цитирай
2. merlin68 - Натан,
24.04.2012 18:04
този път, въпреки че не използваш цветистия си речник се е получило впечатляващо, за което те поздравявам. Има някои разминавания с изворния материал, но кой би могъл да знае по-добре от самият Атила:) От друга страна кой мъж би си признал, че е умрял понеже не е могъл да оправи една красавица - никой, па макар и прероден...
Интересно е, че някои други преродени свидетели на събитията ми разказаха една малко по-различна история. Малко по-различна в детайлите, но съвсем различна в заключенията. Все пак разказа ти е впечатляващ.
цитирай
3. submarine - Натан, в литературното описание на този свещен ритуал
25.04.2012 18:37
те е изпреварил друг един български писател-нобелист. В "Кралят - Скорпион" Уилям Голдинг ( т.е. Бил, още боУил златарски) описва същия ритуал, но при египетските траки, които несъмнено са кимерийци, защото наричат страната си Кемет. А кимерийците, както каза една жена, несъмнено са българи.Малкият проблем на Голдинг, е че не е чел Паисий Хилендарски. Какво да се прави , има още много неразумни и юроди. Той, боУила Шпекспиртов, онзи политик-дебелан с пурата Църковников,дето е известен като Чърчил, и безброй други юроди просто не искат да си го признаят.
цитирай
4. atil - За съжаление нещата с Тукайча са се ...
25.04.2012 20:00
За съжаление нещата с Тукайча са се случили доста по-прозаично. Мръсната кучка му сипала отрова във виното...И въпреки това и до днес в Европа вирее сорта унгарка, а в самата Унгария цяла област е кръстена на негово име - Токай. И хубаво вино правят в негова чест - да му е живо името!
цитирай
5. shtaparov - Така е, но не от времето на цар Давид, ...
27.04.2012 15:38
Така е,но не от времето на цар Давид,а от времето на древните владетели,царували хиляди години преди Давид.
цитирай
6. merlin68 - Смертельная любовь Коварная ...
19.05.2012 17:42
Смертельная любовь
Коварная судьба
На свадебном пиру
Справляют тризну

Отравлено вино
Яд на его губах
Как горький поцелуй
Последний в жизни

Горлом хмель,
Горлом кровь,
Всю жизнь испил дикарь…
Кто теперь
Сын Ветров,
Жестоких гуннов царь?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 3850410
Постинги: 1122
Коментари: 4084
Гласове: 1727
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031