Като истински Лермонтов герой, нали бачках у Коми, заклеймен от обществото поради страшния му вид и превърнат чудовището, на което им изглежда, излязох от селската кръчма и от навика придобит от годините прекарани в Коми се хванах за уличната лампа. Вече не пиех сериозно, но привечер , на връщане от работа, се отбивах по някога в кръчмата да пийна на хлад, докато се наслаждавам над залязващото слънце в далечината, и си припомня за добрите стари времена. Тук влизаха само местни. Нямаше курортиски,велосипедски,путеси. Даже циганския катун с маймуните беше запрашил в неизвестна посока,

Групата Бабички, с които едва не се сблъсках се свиха уплашено и започнаха усилено да се кръстят, като се опитаха да премината на другия тротоар.

Циганите преди да си заминат с дъртия цигани държали реч на последното представление и доказали, повече от двадесет пъти на местните тракийци, че съм бил "бялата смърт на маймуняците" и докато съм бил в Коми само маймуняци съм ял и за това сега там немало маймуни. Некъф нов дзверясал от групата даже показал факсимиле от телеграмата на Илюмчинджиновси президента на Коми за доказателство, че там нямало маймуни.

Циганите си били заминавали заради маймуната стояла на рамото на бат Бойко в тв рекламата "Сладолед КАтуниц" излуъчван повторно поради освобождаването на циганския цар от панделата, която била обявена за национала хисторическа движима ценност, а селените ме оставяха да си пия сам на масата и избягваха погледа ми, поради представените научни доказателства. Те вече всичките имаха компютри и разбираха от хистори.

За тракийската група бабички вече беше късно и тябваше да се промушат покрай мен. В обичайното си добро настроение, точно като преминаваха покрай мен реших да се помаймтапя и поджвърли:

-Ей сега ще извадя този стълп да Ви утепам-""сплаших" ги, като се преструвах,че ще изтръгна цументовия стълб направих жест аз.

Бабичките заситниха и наведоха глави, но докато се разминавахме подхвърлена приглушена реплика от тракийската им групичка достигна до ушите ми:

– Жина му ...ала с господин...

Доброто ми настроение намаля,мозъкът ми заработи трескао, възстановявайки си репликата сякаш чут на чужд език.

Някъде след минута репликата бе избистрена в главата ми. КАкво Адреналина ми помагаше да мисля, но взимаше връх.

Е сега ,че го утепам тоя Господин. В селото имаше само един мъж на име Господин. Беше педал, и за никого не беше тайна. Всички знаеха това. Днес педалите открито си демонстрират тракийските наклонности и по блогове и по маймунясали форуми и спартакиади . Педал, педал ма Господин. Госпподин Господон ма педал. Нямаше какво да изчислявам шансове, с това шансове нема.

Потропах на портата му. Господин излезе да ме срещне и аз го отлепих от земята.

-Ти ли си спал с жена ми бе ?

-Как може да говориш така бе, мръвак, обиди се Господин. нали знаеш ,че аз съм "тракиец"

-Та, жена ти е вечеряла с Господ, всички знаят това.

Рогоносецът научава последен. Колко горчива истина имаше в тази поговорка . Даже и педала знаеш.

От там та право в къщи, но с гордо вдигната глава. Ревността ми беше нетърпима. Въздържах се да не викам. Ни жив ни умрял се прибрах у дома. Сега щях да и дам да разбере на мойта женка, да ми забранява да пуставя сценки в Читалкището и да ми разфасова Шарената на пастърма, а то каква била тя ?

Подхванах я още от вратата:

-Казвай, кой е тоя Господин,че и двамата съм ви утепал.

-Къф господин повдигаше вежди тя, кат мене га и отговарях на въпроса "Къде са парите" , аз изучвах Тошко Колев, и отвръщах с вежди на запетйки "Какви пари"

Тя беше по добра и от мене. Но театрото и не можеше да мине.

-Цело село знае.

-Кво знае-свъси вежди тя,подпря китки на кръста и обърна лактите си към мене.

Работата стваше сериозна. Некой щеше да яде бой.

-Вечеряла си била с Господ, целото село говори за това-изтрелях аз последния си коз, като очаквах да се срине.

-И само вечеряхте или имаше и нещо друго-полюбопиствах отново.

Аз може да съм селянин, но знаех, че деловите обяди означават нищо. Ма приеме ли некоя вечеря ... работата е друга. Некви кодови думи си беха измислили гражданщето доакто аз бех у Коми и се опитваха да ме моткат, но аз бех схватлив.

Моята поруменя, като божур, ококорчи очи и си покри с двете ръце устата.

-Ма ти не знаеш ли, селяните докато ти беше у Коми се погражданиха, изучиха се , накупиха си компчтри, натежа им приказката и сега на дедо Боже му викат Господи-прихна да се смее тя-веке е "о май лорд", което било "О Господи". 

Ооох, олекна ми. ХЮ Хефнер на 90 г не го дига и с виагра , та дедо може ли-облекчението се разля в жилите ми, прегърнах си булката и излязохме на вечерна разходка.

.