В двора на замъка, по средата на изгладеният от хилядолетията плочник, бе застлана една маса. За да хване оскъдните в планината слънчеви лъчи тя бе достатъчно отдалечена и поставена в квадрата образуван от сянката хвърляна от високите му стени. Застлана с бяла покривка масата бе приела двама мъже. Прехвърлили средната възраст, но все още във форма, единият от тях по-възрастния бе с прошарена брада, а другия гладко избръснат.

Все пак обедното слънце в планината беше достатъчно силни и тук на завет в двора на замъка бе необичайно горещо и двамата мъже бяха оставили саката си на облегалките на столовете си и стояха по ризи.

По възрастният мъж взе от гарафата бутилката с изстудено бяло вино и наля в чашите. Чукнаха се и отпиха по глътка. След като избърса устата си с крайчеца на ленената кърпа, по младият я сгъна и постави на масата пред себе си, опря се на лактите на двете си ръце и като се доближи с изнесено тялo напред над масата към събеседника си, като го гледаше втренчено запита:

-Защо излъга за кончето ?

-Не съм излъгал, внучката ми го взе -отвърна другият.

-Недей да ме лъжеш, внучката ти не е била при тебе-настоя по младият.

-Е, добре де, оставих го за себе си, обади се на Даринка, ще ти изпрати друго. Или както сме и на гости можеме да се разходиме и на теб да ти купя едно. Но къде е тя и за какво ли ни привика, а никаква не се вяска-зачуди се мъжът.

Даринка седеше до старата полуразрушена вътрешна стена от която бяха останали само основите от големи едри камъни между които имаше пожълтели снопове трева. Едно гущерче се припичаше на слънце. До него беше порастанала едно герберче. Даринка ги наблюдаваше, как се наслаждават на едни от последните слънчеви лъчи за сезона. После се наведе и протегна ръка към тях. Гущерчето усложливо си подаде опашката, но Даринка го пренебрегна и откъсна герберчето.

С нежните си тънки пръсти откъсна едно цветче и като го доближи към възголемите си сочни устни го издуха. Даринка откъсна второ листче. Остави го да се изниже между пръстите и и то последва второто в полета си към руините на стената. В гроба, в затвора, в гроба в затвора, наричаше тя листчетата докато ги късаше. Най-накрая на герберчето останаха само две цветчета . Батето и Ражки, нарече ги тя, нарече ги тя и закичи цветето в косите си.

После се обърна и със замислена усмивка се отправи към мъжете по средата на двора и.

Мъжете на масата усетиха присъствието и вдигнаха глави за да я погледнат. Докато ги гледаше усмихнато тя видя сенки да преминават по лицата им и двамата се спогледаха.

-Какво има -запита ги Дарина.

-Нали каза, че живееше сама в замъка -каза по младият. Мога да се закълна ,че видях да преминава някой от стаята на третият етаж.

-Да имаше едно лице , което ни наблюдаваше и се скри когато го погледнах -добави по възрастният.

-Къде , каза Дарина , аз нищо не виждам, а и знаете, че живея сама. Мога да ви уверя, че тук няма никой освен нас.

- В къщата има някой. Ето пак премина сянка в стаята-добавиха в един глас мъжете.

Дарина се засмя и им каза:

-А това на третия етаж ли ? Моята спалня . Не се безпокойте, това ми е от украсата за Хелоуин.

-Няма ли някой да се сети ми кавалерства -полюбопитсва тя - и мъжете забравиха за случилото се , като едновременно се наредиха зад стола и докато тя присядаше край масата.

Едва седнала и на огромната порта на замъка се потропа.

-Не ставай, каза по-младият аз ще отида да видя кой е и с котешка походка той отскочи до портата.

Отвори малката врата изрязана в нея и отпред, на песъчливият път, видя да лежи оставен жълт мукавен плик . Мъжът го вдигна и го прочете. Както се обърна бавно към масата, изви главата си на една страна и като размахваше нервно плика в ръка каза:

-Това, какво е , от умрел писмо ?

Дарина вече бе преполовила разстоянието и , грабна плика от ръцете му :

-За какво говориш , запита преди да прочете адресата. Трябваше и по-малко от частица на секундата през която тя попи информацията от плика, през чието време лицето се промени за миг, след което прихна в смях и каза:

-Нали ти казах, Хелоуин е и някой си прави шега.