Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2012 07:50 - След Хелоуин -II част . ( Back to reality- Обратно в действителността)
Автор: marknatan Категория: История   
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.11.2012 09:02


Остатъка от деня на компанията премина в шеги, разговори, дегустация на вино и грозде. На следващият ден, след като изпиха по чаша ароматно кафе, приготвено собственоръчно от домакинята, те бяха изпратени от нея до високият каменен портал на замъка, все още охраняван от двете си страни от оригиналните си обрасли с лишеи средновековни кули, където вече ги чакаше таксито, което щеше да ги откара до летището.

На тръгване двамата мъже погледнаха към спалнята и на третия етаж. Пак им се стори, че от там ги набюдаваше някой, въпреки, че те лично се бяха уверили, че там нямаше никой.

Дарина изчака колата отвела двамата мъже да се изчезне зад гората над първият завой и потъне в дебрите на планината, свали цветето от косата си и откъсна и последните му две цветчета . Вдигна въргалящия се в прахоляка мукавен плик, който вчера демонстративно бе захвърлила пред гостите си и постави в него останалото голо стръкче на гербера. Мукавеният плик, постави в прореза на пощенската кутия до портала и вдигна очи с укор към стаята на третия етаж.

Таксито се мъкнеше по нанадолнището на разбитият от летните порои планински път. Есента и зимата тук навярно беше непроходимо. До летището във Венеция имаше поне два часа път, но след половин час щяха да са на магистрала, а това си беше доста време по този разнебитен планински път. За да убият времето по- възрастният разчупи тишината.

-Ароматно кафе-каза той.

-Ароматно кафе- повтори другият.

-Такова даже във Венеция не съм пил-каза по възрастният.

-Нищо чудно-допълнни унесено по младият. Дарина каза, че е от най-скъпото кафе в света. Зърната преминавали презстомашно-чревният тракт на некви испански маймуни. После ги изравяли от изпражненията им. Страхотен аромат.

-Сигурно ще е от маслините в Испания. Добави по възрастният . Там и маймуните и нашенците карат само на маслини-От гръцките по хубави нема-заяви по младият. Каламата. Каза ми го Божо.

-И колко си плати да ти каже това-пошегува го по-възрастният. По-младият се обърна и му фърли един кръвнишки поглед ,

–Шегувам се бе шефе. Знам, че Божо си пие аперитива с маслинки, ма не знаех, че са гръцки.

-Е, ти ше си първият. Секо нещо за пръв път. Не му остана длъжен по младият.

-Абе, така и се заговорихме за хистори, да те питам тебе еня ли те е за тая нашата история-запита го по старият.

-Ба-отвърна по младият-Кой го е еня за хисторито ни, квото такова, не мож да го промениш, то Божо не го е еня за хисторито, че май тва беше учил, та мене ли. Глей там келепира и тва е.

-Абе , шефе, не за тва хистори те питам. Дарина ме помоли и аъ и обещах.
Кво си и обещал наостри уши по младият И без да ме питаш

Аз, таковата, обещах на Дарина да я пазя.

-Е  тва ли било , кво толкова и аз и обещах да я пазя-допълни го по-младият.

-И кво , ти пази ли я-попита го по-стария.

-Е, разбира се пазих я-отвърна по-младият-А ти-на свой ред запита той

-Та иска ли питане-отвърна по-старият-Та затова ми е приказката. Еня ли те е за ДАРина , не за не за хисторито

-БА, еНЯ ме е -отвърна по-младият- не ме е еня.

-Така кажи бе шефче-зарадва се по-старият и се обърна към шофьора на италиански:

-Ей, момче, я отбий тука до тази горичка, че имаме малко работа с шефа. После се обърна към по-младият и добави: -Шефе, бегай да бегаме до гората да свалиме тея гуми и да се измочаме, като ората.

Едва изчакали колата да спре и те се затичаха към гората. Като се скриха зад дърветата разхлабиха панталоните си и започнаха шумно да се облекчават. Уууух, че кеф, бря,бря, бря, хубава работа, ооох, ох ох, убавиня, то си било като , ооооох ох ох ох издаваха звуци , които почти се заглушаваха от шуртенето. Като свършиха двамата издишаха дълбоко въздух и засмяха се и си казаха, то сега се живеело бе.

В този момент страхотен взрив разтърси гората. До тях започнаха да свистят клоните на дървета и с трясък се изпочупиха клонаците на съседно дърво, от което изскочи една автомобилна гума и се затъркаля към тях. Изплашени до смърт двамата побягнаха към таксито. Вместо него на пътя зееше голяма черна дупка.

-Бре, шефче, кво щехме да направиме ние с тебе-Стресна се по-старият-Давай пак да си надеваме гумите, че с тая шега бе бива. Държи си на думата пущината.

След, което двамата пъргаво запрашиха към дъното на гората в далечината, на която между дърветата прозираше малко градче, от което надявахе се щяха да хвата друго такси до летището във Венеция, където ги чакаше чартърният им самолет  .




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 3850928
Постинги: 1122
Коментари: 4084
Гласове: 1727
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031