Днес педерасите са царе. Те имат не просто човешки права,  а са извоювали  и правото да ебат ближния. Но не винаги е било така. Правото да ебеш ближния  се нарича  монархическата институция  в Историята. В западната културна цивилизация не всеки може да стане монарх, а само определени избраници на съдбата, т.е. е привилегия. Сцената на цивилизационните достижения обаче е преплувана от българите. С техния решаващ принос в европейската цивилизация, като инвентори на царската институция, те държат патента и  за демократизирането и:  първият цар е българин,  първият селянин станал цар е българин, първият цар оженил се за жена от простолюдието е българин, последният цар е българин. 
Към дългата иновационна редица на царската институция следва да се добавии, че за пръв път в историята жив педераст е избран за Цар тоже от българи !  
В европийсксата ценностна система Европейските монарски са право на малцина привилегировани избранници  и не всеки може да стане монарх, в което няма нищо демократично, простичко казано.  
Избирането на педераст за цар от българите, т.нар. Българско дело, е по значимост по-голямо от Делото на Славянските Апостоли, защото е общочовешко, за всички хора, а не касае само славяните. 
Чисто хипотетино избирането на педераст за цар, водач от българите, т.нар. Българско дело, " Убава работа, ама Българска " води начало от древната българска традиция всички началници, т.е. водачи да са педерасти без изключение, т.е. изборът на педераст за цар от българите в края на 19 век предопределил съдбата на педератите в новия културен цивилизационен модел не случаен, а и по теория на Вероятностите се доказва, че не може д бъде случаен, а съзнателен избор на българката делегция обиколила царските дворове на Европа да намери жив педераст, и като не случила никъде отишла в известното педераско свърталище край Дунава, където лицемерните европци сваляли маските и българите намерили избранника си по старата традиция. То иначе от една торба с пу да фанеш ку шанса е отрицателен и без граматика. Българската делегация бая се е озориола, докато си е намерила избранник да отговрп на традицита началника да е педераст. Но ето как една стара традиция работи за новото време, а не срещу него, като Църквата, която в многовековната си история не е обявила, нито един педераст за светец и няма дори един защитник светец на педерастите има много  повече педераси, дори и от свободните демократични медии проповядващи педерастия. 

Достигната европейска придобивка  към  човешките права да се добави и правото на хората да ебат ближния, като общочовешка ценност, от привилегия само на монархическия институт, до общочовешко право тутакси означва, че те ( педерастите б.а.), като педерасти пък автоматично могат да бъдат вече и царе без да имат сини венци ! 
  Най-закостенялата институция в човешката цивилизация, монархическата  е рефомирана от българите, побългарена и с това пътя на простолюдието е отворен не само към досегашното предпочитано място, храма, но и към трона , фигуративно и буквално казано, всички хора.  Край на бабините деветини за синята кръв. За всеки човек е налична възможността  да стане цар, стига да е гей, или педераст по български.   Българите като, че ли държат патент и в педерастките, в добавка на царките работи. Според някои изследователи  това е директно доказателство, че българите са тракийци. В митологията Тракийците са известни козоебачи. От козоебачи, до гъзоебачи, от гъз, къз, в изречението на български не е нужно да сме профеосри от науката онанистика да разберем Истинската История на България. В България гъзоебачите не се имат за педерасти по европейските директивите, т.е. нямат се за гейове, а за манафи.  Манафите са гъзоебачи, и без значение къф гъз ебат, женки, кози или техния, те са си гъзоебачи.  Още Омир в една днес изгубена песен, налична само в  БараджТарик Нутрудинов, 2014 г., разказва за историята на един капанец,  по техному волжски булгар, бня не виждал, свикна да се къпе само в река Волга, на техному Итили, който  за пръв път попаднал в урския хамам на Саламбул. Видял си голия задник в огледалото и му станала резаната карабинка. Осъзнал се овреме и казал: Сус бе Аслан, ово е наше- за задника си.    Институциозирането на педерастията, т.е. превръщане в човешко право на възможността да е ебеш ближния , т.е превръщнето и в институтуция, като например монархическата,  превърна  педерастите  в царе, т.е. институциозира ги в очите на обществото и те днес са Институция и към тях всички се отнасят, като към Институция.
Веднъж институциозирани, Педерасите много скоро забравиха, кой поругаваше правата и свободите им да ебат ближния и ги сочеше с пръст, когато ходеха пеша по улиците по необясними причини. Все още световната педерастка организация, защото педерасти има не само в Европа, и не само педерасите в Европа са преследвани, за това, че са педерасти, а и тези например в други арабски страни, не е  благодарила на българите за спасението на педерастията . Верно не всички педерасти са направени царе от българите, но направеното от българите за педерастите със институционизирането на един педераст за цар, доведе до идеята за институциозиране на педерастията и превръщането и в институция направи педерасите царе в новия   свят  на Криворазбраната цивилизация на победилата алекоконстантиновсвинщина.