Днес разполагаме с много повече преписи на житието на  Рилския светец, от тези издадени от Й. Иванов, но независимио от разночетенията в различните преписи едно е ясно- най-ранните са от 15-16 век и всичко е нескопосана късна агиографска измислица, надмината само от последващите свалили от престола Закрилник на Българите дядо Иван, седнали на стола, като Закрилници, курдисаните от Втикана  Апостолите на Славяните братя Грим, дали приказките на българите, които дотогава познавали само езоповите басни за жаби и принцове, като е напълно безмислено от историческа гл т да се бълва тонове  боклук за разните славянски ръкописни традиици и разночетения на дебелаци  за да се търсят неточности по различните преписи най-ранния от които е от 15 век.
Всички налични днес сведенията за светеца са изключително от агиографски характер писани късно на свещи в  15-17 в а само последното на газ.  Към 16 жития за четене (пространни) и за богослужение ( проложни)  и  разказа за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски, представен в няколко редакции, се добавят богослужебни химни в 15 редакции.   
Най-старото агиографско съчинение за светеца, т.нар. Народно (безименно) житие на св. Иван Рилски е известно в цели шест преписа, като първият и най-ранен е  Ръкопис № 1/26 в Рилския манастир от ХV в.; То предава легендата за среща между св. Иван и цар Петър. Светеца  е наречен “средеческий светилник” и “похвала средеческая”. Изобилстват сведенията за планинска витошка пустош, което трябва да е според някои мястото на пребиваването на светеца, рилската обител, нещо, като Ванчо Софиянчето от Варна.  
Текстът на житието, според изследовател на Чудотвореца архим. доц. Павел Стефанов завършва с не много свързаното изречение: "Бъди ни помощник, на слушащите и четящите, и пишещите, и милост да получим, и прошка за греховете си".
Още по-несвързано е заключението на научения работник ( доц. Павел Стефанов ):   " Внимателното сравняване на преписите разкрива, че още през ХІV в. са съществували два варианта на това житие, защото се откриват различия в названията на споменатите местни имена. То е съставена в Рилския манастир или в Сердика (София). "   Подобно право да опрощават  греховете било  " Католишко гледище за властта на светците да опрощават грехове",  пише Й. Иванов под черта по повод службата на цар Петър от Белградския миней.  "В познатите досега списъци на български светци цар Петровото име не личи." допълва академика през 1906 г. Както и във първата  открита и известна служба паметта на българския цар Петър се почита заедно със Климент папа Римски на 30 януари.    Исторически източници за  Безименно житие на св. Йоан Рилски ( и за другите б.а.) все още не са открити и нищо по-ранно от цитираното горе Ръкопис № 1/26 в Рилския манастир от ХV в., което н е нищо повече от зе скалъпена противоречаща една на друго агиография и това по самите думи на божи служители разбиращи от писания за убеждаване на бабички, какъвто е архимандрит Стефанов. У него фразата"Няма Исторически източници"  гласи " няма литературнинизточници" за пародия на нещо основано единствено на попска литература за бабички от 16 -17 век възприета от бгмаймуняците за Историята им
Що се отнася до Рилският манастир няма никакви сведения да е билиздигнат по-рано от 16 век, на мястото на което е днес, а кога точно и какво е бил Рилският манастир е все още неясно без серизони археологически доказтелства за и против, тъй като дори самата Рилска грамота на цар Иван Шишмана от 1378 г., според мнозина учени и то българи занимавали се серизоно със сериозните исторически въпроси считат," че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове."
Мнениетото на Везд Ист Анарх е, че грамотата е късно менте туй, като в нея се говори за Средец, а  във Витошката грамота на Шишман града се нарича и е известен за царската канцелария, като София, като е известен, като София и в грамоти от по-ранни царе,  което демонстрира и че т нар Рилска грамота на Шишман е късно  менте манастирска сглобка.    Следващото по хронологията на научените работници житие на светеца е гръцкото на Георги Скилица, което отново е се съдържа в  ръкопис № 1/26 в Рилския манастир от ХV век;, но спред научените им сътрудници, Народното  житие било от десети век, а гръцкото от 12 век, когато живял Г. Скилица. 
Доколко и то е наречено гръцко, може да съдим от факта, че е известно само на български, т.е. то е гръцко, защото гръцкият оригинал  на гръцки  е загубен. Ако има пък гръцкиоригинал, то по дифолт си е "гръцко" 
Има ли възможностт грък да преписва от български оригинал, който да бъде загубен и да остане само гръцкият препис в своя български превод ? БГ проституцията е доказала, че така възможност не съществува.  Ако нещо е  известно само на български, т.е. то е гръцко, защото гръцкият оригинал  на гръцки  е загубен. 
Скилица научил за намиращите се в града мощи в мн.ч. м.род. на българския светец и с молитва към св. Иван, след което се излекувал    от ревматизъм.  Дочул за чудото Мануил І Комнин отърчал в Сердика и светеца излекувал ръката му.  В житието на Скилица са описани храмовете на Средец, в които са се намирали чудотворните мощи в мн ч м род. Не е ясно кой е светеца, и дали е Рилският чудотворец, защото не е свързан с името на цар Петър, нито е ясно кога  е починал, т.е. византийски глупости за минерални извори. които по-късните фанариори и исихасти ще използват за модел в 15-19 век на Рилския чудотворец от Сердика.
От тези две проложни ( забогослужение) житиета са създадени останалите и то главно от "гръцкото" за баните.
Първото от няколкото проложно житие използва житието на Скилица, като го съкращава и преработва за  живота на светеца и  пренасянето на мощите му през 1195 г. в Търново. Налична добавка от ХVІ в говори за турското нашествие и пренасянето на мощите на светеца отново в манастира през 1469 г.    В откъснати листове от Драгановия миней от ХІІІ век отбиблиотеката на Зографския манастир на Атон се съдържа второ проложно житие. То е ценно с  изключително интересни факти.  Един от тях е отново свързването на Рилският чудотворец с цар петровото име. Мощите на Рилския светец били пренесени в Сердика незнайно от къде от хора на цар Петър.  Според другия маджарски поп неверник ослепял, защото не вярвал в светостта на "схизматика", за чиито мощи  на Трапезица бил издигнат манастир.   Трето проложно житие  отново говори  за пренасянето на мощите от самия цар Петър в Средец, но изпуска топлата маджарска връзка, която е заменена със селски бой. Не маджари а селяни нападнали светиня му край некъв понор. Тук за пръв път се появява и пещерата, като понор, характерен елемен за софийско, наименован като “Врьтопень”. И днес понорите са известни сред неукото селене, като Въртопи.     За житието  на  патриарх Евтимий, на сръбски е излишно да се коментира, нито да сеобсъждт исихастките му възгледи. Късните съчиненията на победилото исихаство  от 15-17 в са преисвани дотолкова, че бгпроституцията днес изучава бабините им деветини за история. Достатъчно е да спомена тук само изобразяването и подменянето в паметта на българите образа на цар Калоян и като образ, икона, и като нескопосаното описани за убийството му от св Димитър изучавано и в учебниците по история от лайномети за лайномети на лайнометски. 
  За това, кога е писано сръбското житие на патриарха и от кого в добавка на сръбския език от 17 век достатъчна атестация са изразите  в които Средец е наречен европейски град 
 " Естъ же съ Средец въ пределъх европейскъх един сящъ ут славнихъ и нарочитьй градувъ" ,
нещо което е писано далеч след падането подтурско под влияние на европейскта картография и западняшка историография.
  Още във Витошката грамота на Шишман града се нарича и е известен за царската канцелария, като София, което демонтрира и че т нар Рилска грамота на Шишман е късно  ментеманастирска сглобка.
Търново е наречен в житието приписвано на Евтимий  преславен град " преславньiи град Трънwвъ"  и велик град  "Трiнwвъ велицъмъ", но не и царевград Търнов, както града се вличае още от първата четвърт на 13 век и нещо което заклетия противник на униатски Консантинопол търновския патриарх няма как да пропусне. Житито е от тогава когато е издадено 17 век  бъкано с исихастката измислица и пообни " търновски" житиета на победилото фнариотство и бгпроституцията може и да доказват, че съдържа не слпвата на Евтимий , ами и тези на Мойсей.  
  Известната Рилска повест от Владислав Граматик описва пренасянето на мощите на светеца Рилски от Търново в Рилската обител през 1469 г. и палеографията на ръкописа е от ХІ век.   Димитър Кантакузин е от рода на довелите турците на полуострова и главната му задача е да пише житиета на Рилския светец, които ще се налагат , като истинската история на неграмотните бгпопове.
   Днес разполагаме с много повече преписи на житието на  Рилския светец, от тези издадени от Й. Иванов, но независимио от разночетенията в различните преписи едно е ясно- най-ранните са от 15-16 век и всичко е нескопосана късна агиографска измислица създадена с цел да подмени реална история .
  Последващите житиета са компилации от тези на евтимий с новите сказки за бабички по пренасянето на мощите и утвръждаването му за закрилник на българите, като стигаме до най-новото на отец Серафим/ поп Никодим в което се набляга на посещението на цар Петър кореспонденцията му със Рилския светец, т.е. сам със себе си.  

"Путь, проделанный иноками Рыльского монастыря из Болгарии в Черниговские земли, в том числе и до нашего города, был известен еще со времен княжения Святослава.

В Болгарии еще в VIII веке несла свои воды река, называемая Рило, проложившая себе среди гор путь для тихого течения по равнине. От реки Рило в Болгарии получили названия Рильские горы, село Рила, Рильская пустынь. В этих пустынных местах жил великий сподвижник Иван, прозванный Рильским.

В 986 году, во время правления болгарского царя Самуила, в битве у Трояновых ворот, недалеко от Средец, где находились мощи святого Иоанна, на стороне Бол гарии принимала участие Киевская дружина князя Владимира. Во время возвращения Владимира Святославича на Русь, вместе с русскими покинули свою Родину и некоторые болгары, в их числе были и монахи Рыльского монастыря, захватившие с собой свою святыню - десницу (правую руку) Ивана Рыльского. Болгары, глубоко верующие люди, уходили на Русь из-за притеснения греческих оккупантов, запрещавших им совершать богослужения на родном болгарском языке."

http://otec-ippolit.ru/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=88

Трудно е да се определи в тези църковни легенди, кое е истина, кое - не. Накрая завършват и с малко пропаганда. Но то така е с всичко. Въпросът тук е за реката - имало ли е река с такова име и дали Рилската пустиня не носи името си от друга местност, Кюстендилско, където първоначално се замонашва светеца. Възможно е последващите разкази за пребиваването му на Витоша и Рила да са малко разкрасени, заради славата на светеца и заради желанието на манастирите да привличат миряни /както и днес/.

"Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец."

Не разбирам защо му е на Петър да пренася мощите в Средец, вместо в столицата ?

Ти май подценяваш человеческия интелект на Вездесъщия и си мислиш че спориш с оваца или маймуняк от новата балканска порода научени психопата!

Щеше ли Историята да ми разкри тайната си, ако бех тъп и не помнех кво ми е разкрила ?

Като на бгмаймуняците, които не помнели, че имали цар Петър, но помнели, че тоя дето не помнели им направил светеца закрилник !?
Йордан Иванов из "Български старини из Македония", започва главата "Служби на цар Петър" със следното : "В познатите досега списъци на български светци цар Петровото име не личи."
Маймуните не помнеличе имали цар светец ма запомнили че бил направил друг светец а

Е, и ? Голяма фантазия се иска от това "незнание" да се извлече "знание". Все едно Ципрас да успее хем да не прави икономии, хем да не вземе нов дълг, хем да подреди бюджета с 170% дефицит и да си върне дължимите вноски. Би било цяло чудо . Бих предположила, че християнската митология е замацала истината и зад нея се крият други чудеса, но няма как да докажа, че десницата на Иван Рилски е десницата на царя Петър даже и с днк изследване.
Просто трябва да се прави разлика между твърдо доказателство и предположение и хипотеза.
Но да предположим, че това са мощите на цар Петър. Къде най-напред са биле те според теб ?

Важното е, че не може да се изключи !

Хипотетичното предположение или хипотезата, че Рилския светец е цар Петър автоматично стана теза с доказателството, че Пеър е светец т е бил ена мощи и тв там в Рилския са мощи появили се както се доказва далеч след падането на българия под турско



Доказателството намираме напримерн от Белградската служба " на св Петръ мних ( монах-инок:) бивш цар бльгаром

"Приидете вси верни Петр мниха да въсхвалим бьйвша от бога цар бльгарска" ради са Петре утвърждения црквам и градоъ твоему Праславу
завършва с
"моли владикая и бога Петре свети отче"

Твърдото доказатество е, огромната духовна дупка която зее покрита с невежеството на новата порода маймуни

не може да осереш една историческа личност във физическия свт в света на физиката с лайнометски бабешки деветини за бабички и дамуметнеш черджето на Верващите

един не просто цар и светец ами учител и Апостол на църквата Българска в чиието име и с чието име е възстановена България или това което бг протитутите наричат Второ БЦ и той да изчезне точно във възстановеното в негово име когато неговото име се споменава за легитимация от същия осран и осран и осран от скотовете исихасти Калоян домъкнал им светците в Търново а на негово място бгмаймуните да се кланят на агиографска фигура от 15 век свързана със воала вече забравения Петр мниха бьйвша от бога цар бльгарска

Колко свтци има България и колко църкви и манастири е създал цар Петър и само с един свят човек ли с е е срещнал че в 15 век педерасите които не знаели че съяествува такъв цар светец се кланяли на светец който той бил донел отпустинята и вола в неговото житие изкача забравения и низвергнт петър в чието име е възстановен държавата и в юието имее признат и брокера на тогавашния свят папата

Рилския светец е цар Петър

Фермана на Васил е включен не за да обсъждаме Васил, а като историчски факт , установяващ креденциите на св цар Петър , такъв каквито в късната агиография на т нар св Йоан липсват освен факта че бил ял скакалци и светулки и затова бил известн със светостта си , т ,е агиогрфска религизона представана самобичували се до смърт исихасти които могат да представят желанията си за ист фактология само на бевежи приели самобичуването и породдените от нго видения за исторически и научни докази

Тезата пък се доказа индиректно от представенате историческа фактология : свети цар Петър изчезва в съьия историчски момент в който се появява св Йоан . Агографската фигура на Св Йоан е натоварена със същата най-тежка и отговорна роля дотогава изпълнявана от реалната историческа фигура и светец цар Петър
Дори в житиетата на ноивя свете Йоан да нямаше нищо за цар Петър тези съвпадения са достатъчно доказателство за факта, че влезлия в тъмната кутията на Пандора в 13 век цар петър при отварчнето и в 16 се е превърнл в в Рилски чудотворец
Само, че в една част от разните различни приналежащи към нееднакви агиографски фигури жития на т нар сложносъствана синкретизирна агиография на т нар рилски чудотворец на скалъпената агиографска фигура на в Йоан незименно присъствува и ескалира цар Петър , от поклониик през събеседник т и до братец на светеца !
Така тезата се доказа и директно от намереното в службата ъдържание цитираното по горе от минея от 1451 г за новопокръстения народ , което бе последното Чудо на Светеца, защото как иначе да си обясниме научния факт че научения работник по определение не обяви светеца за Кирил и Методи или поне а Борис Покръстителя

Текста е директноъто доакзателвсо ч това което с почита за св Йоане е н апрактик а св ца Петър

Маймуните не помнеличе имали цар светец ма запомнили че бил направил друг светец а

И както вече казах правилото при хората е пръв по време пръв по право
появилата се агиографска измислица е в 15 век Исихастака тъпня че това бил рилки светец Йоан , вервайте ми ние сме пазитеите на хисторито си остава тъпня без покритие защото няма корени не е налична преди това
Петръ предхожда по време агиографската имислица наличен е и през ВБЦ ма бил зичезнал според исихастите и бгпрсотитуцията
Проституцията която не знаела че имали светец инок бивш цар не може да доказва извъм кръга на маймунското невежество
С вервайте ми ни сме Историята не става по силата на горния пример


Исихастака тъпня и агиографска зимислица трпбва да докаже че тва там е Йоан и че тоя Йоан не е Петър защото Петръ е реалнат историчска фигура и светец прехождащ исихастката тъпня и изчезнал точно след нлаганетои и те са се опитали да направят това по единствения начин който им е известен като на практика са успяли в очите на невежите Осрали са всикчо де що има за цар Петър до там ч в 1906 да не го знаят и зачитат, а да секланят на сурогата с който са го подменили

Има един термин, който се отнася за всеки предмет, особено с историческа или худижествена или религиозна и т нат стойност т нар provenance
място на произход със хронологични записи на собствеността, като доказателство за автентичност
мощите в Римския нямат provenance по ранен от средата на 15 век
Със свързването им със цар петровото име победилите искат да се автентизират което означва че те или са енте модрноменте от исихасткия период 15 век илиса оригиналните на цар петър

проблемът им е обаче директно доказателство съдържащо се в службата от скопие
Така тезата се доказа и директно от намереното в службата ъдържание цитираното по горе от минея от 1451 г за новопокръстения народ , което бе последното Чудо на Светеца, защото как иначе да си обясниме научния факт че научения работник по определение не обяви светеца за Кирил и Методи или поне а Борис Покръстителя
Текста е директното доакзателвсо ч това което с почита за св Йоане е н апрактик а св ца Петър
Тезата пък се доказа директно и от представенате историческа фактология : свети цар Петър изчезва в същия историчски момент в който се появява св Йоан . Агографската фигура на Св Йоан е натоварена със същата най-тежка и отговорна роля дотогава изпълнявана от реалната историческа фигура и светец цар Петър
Дори в житиетата на ноивя свете Йоан да нямаше нищо за цар Петър тези съвпадения са достатъчно доказателство за факта, че влезлия в тъмната кутията на Пандора в 13 век цар петър при отварчнето и в 16 се е превърнл в в Рилски чудотворец
Само, че в една част от разните различни приналежащи към нееднакви агиографски фигури жития на т нар сложносъствана синкретизирна агиография на т нар рилски чудотворец на скалъпената агиографска фигура на в Йоан незименно присъствува и ескалира цар Петър , от поклониик през събеседник т и до братец на светеца !