Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.04.2015 02:50 -
Летни планове- на път за морето се отбивам в Елена да търся калето на Белгун и Асен
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 1852 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2015 11:06
Прочетен: 1852 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.04.2015 11:06
Необходим матрял за план" А" са : Кевкамен- 1 бр., стара карта ( австрийската става б.а), Гугъл и реплика към коментара ми за моста от "Svetoslav Nedev-турския мост е няколко км по - нагоре по течението на реката строен е някъде през 18ти век и все още се ползва като основен път към стената на яз. Йовковци"
Старият пътят по Къпиновския боаз на старата карта е на изток от реката. Реката се пресича от пътя на място доста по нагоре, където както пише Светослав Недев, има друг трски мост, но не и на мястото, където е въпросния с тракийския надпис на Стоян Габровеца от 1780 г, условно наречен.
При сравнение с Гугъл и картата лесно се локализира мястото на по-горния турски мост.( виж предишна теми, с картите б.а) Картата е перфектна и там където реката прави шикан, или "S" би трябвало да е нмира вторият турски мост на Светослав. Габровският, обаче е на място в което пътя по боаза не пресича река Веселина. За да е там е имало нужда от него по друго трасе свързващо селищата на запад. На един гъз място цели два моста, два манастира, говорят само за икономическия просперитет на българите в непокорения, нито от тракийци, нито от турци район, в тъмата на средновековието, когато западната проституция или използва римските мосове или строи дървении по прабългарския тертип . От протофанариота Кевкамен с баба гъркиня, значи " вносна марка" знаем, че власите и мизите имали много калета из Хема. Е тея, калета не са били нищо друго ами бургосите на 40-ия император на ромеите Симеон Мизиец 912-927 г издигнати да охраняват старопланинските проходи. Овчарници, мостове, манастири, проходи, се нуждаят от калета да плашат тракийците. Т.е. този Къпиновски проход е бъкал от калета, надвиснали от ридовете и стряскащи и в съня им тракийската сган и подсигуряващ разгулен живот в Преславските вертепи, като сега летоска край морето.
От едно такова кале, Белгун не се е подчинил на тракиеца да му даде овцете си за сватбата на дъщеря му и се е вдигнал на бунт. Овчарника на Белгун личи на Гугъл на изток след рида с неотритото му кале. На старат карта също са показани кошарите на изток от завоя, при надписа Йовковци. Белгун не си дал овците и се вдигнал на бунт срещу тракийския поробител. Това лето тръгвам по стъпките на Белгун да му открия калето.
Пичата вече Ви го показах. БГ проституцията го представя за такъв на Петър I Миролюбец.
Разбират лайнометите от хистори, колкото овца от сливова.
Интернет археологията е хубава работа, но е нещо, като порното или "свирките"- не го ли ...вътре, не е същото. Трябва да е на живо. Имам и резервен вариант за лятото. План " Б". Ако не намеря кале, поне некоя бутилка сливова ще отмъкна. Кви сливи раждал е, топонимо Балкан преди преименуването му от тракийците, ражда и сега ум да ви зайде. Гърците затова даже са заебали узото и са водили троянската война край Елена. От Троян до Котел най-хубавите сливи са се раждали, раждат се и досега. Това е закодирано и в Омировата епопея. Омир значи Беглец. Отведен в плен от гръците в родината им мама Азия жадувал старика за пущината, и закодирал историята си в седем тома. Осмият е гръцко менте. Отрова е тая пущина ама га волим, и я намеря, и я не намеря калето ще си закупя некое и друго доказателство, въпреки правописа.
Старият пътят по Къпиновския боаз на старата карта е на изток от реката. Реката се пресича от пътя на място доста по нагоре, където както пише Светослав Недев, има друг трски мост, но не и на мястото, където е въпросния с тракийския надпис на Стоян Габровеца от 1780 г, условно наречен.
При сравнение с Гугъл и картата лесно се локализира мястото на по-горния турски мост.( виж предишна теми, с картите б.а) Картата е перфектна и там където реката прави шикан, или "S" би трябвало да е нмира вторият турски мост на Светослав. Габровският, обаче е на място в което пътя по боаза не пресича река Веселина. За да е там е имало нужда от него по друго трасе свързващо селищата на запад. На един гъз място цели два моста, два манастира, говорят само за икономическия просперитет на българите в непокорения, нито от тракийци, нито от турци район, в тъмата на средновековието, когато западната проституция или използва римските мосове или строи дървении по прабългарския тертип . От протофанариота Кевкамен с баба гъркиня, значи " вносна марка" знаем, че власите и мизите имали много калета из Хема. Е тея, калета не са били нищо друго ами бургосите на 40-ия император на ромеите Симеон Мизиец 912-927 г издигнати да охраняват старопланинските проходи. Овчарници, мостове, манастири, проходи, се нуждаят от калета да плашат тракийците. Т.е. този Къпиновски проход е бъкал от калета, надвиснали от ридовете и стряскащи и в съня им тракийската сган и подсигуряващ разгулен живот в Преславските вертепи, като сега летоска край морето.
От едно такова кале, Белгун не се е подчинил на тракиеца да му даде овцете си за сватбата на дъщеря му и се е вдигнал на бунт. Овчарника на Белгун личи на Гугъл на изток след рида с неотритото му кале. На старат карта също са показани кошарите на изток от завоя, при надписа Йовковци. Белгун не си дал овците и се вдигнал на бунт срещу тракийския поробител. Това лето тръгвам по стъпките на Белгун да му открия калето.
Пичата вече Ви го показах. БГ проституцията го представя за такъв на Петър I Миролюбец.
Разбират лайнометите от хистори, колкото овца от сливова.
Интернет археологията е хубава работа, но е нещо, като порното или "свирките"- не го ли ...вътре, не е същото. Трябва да е на живо. Имам и резервен вариант за лятото. План " Б". Ако не намеря кале, поне некоя бутилка сливова ще отмъкна. Кви сливи раждал е, топонимо Балкан преди преименуването му от тракийците, ражда и сега ум да ви зайде. Гърците затова даже са заебали узото и са водили троянската война край Елена. От Троян до Котел най-хубавите сливи са се раждали, раждат се и досега. Това е закодирано и в Омировата епопея. Омир значи Беглец. Отведен в плен от гръците в родината им мама Азия жадувал старика за пущината, и закодирал историята си в седем тома. Осмият е гръцко менте. Отрова е тая пущина ама га волим, и я намеря, и я не намеря калето ще си закупя некое и друго доказателство, въпреки правописа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене