-Веднъж баба ми ме видя да да си играя в храсталака с големите на Рада Госпожина " Гел бурда" ми каза тя. Отидох веднага - започна разказа си Великия Алхимик. " Сокерес у наште расти" запита ме тя. " Сикиджамсикидже" Отвърнах аз- продължи Великия Алхимик. -Коскоджамин ти серсем, не видиш ли че това е балдъз ти, сестрата на жина ти - сгълчала го бабата. Ще ти излезе за едното нищо прякора " балдъзкин" . А искаше да ставаш нумизмат.
- Е за тва ойдох у храсталака с металотърсача , да дира пичатите на хан Михал на " кирилски" . Моле ти се бабо, не казвай на никого.
- Да не мие името Гюлхие, ако те издам- казал баба му и като си припалила лулата започнала да пуфка големи облаци дум в лицето на Великия Алхимик. Той се закашлял, а тя му рекла :
- Кашляш, като дъртия циганин, моя баща- от него ми е тая лула.