Типажите на семейството на българските средновековни монети се увеличи с още един прекрасен екземпляр. Непознат за науката грош на цар Iw Александър  се предлага от нумизматична къща Науман " Numismatik Nauman GmbH" в неин лот № 967, Аукцион 101 от 4 април 2021 г, Виена , Австрия.  Монетата е описана, като грош на Иван Александър ( 1331-1371) с тегло 1.42 г и 21 мм диаметър и за референция е посочен Дочев 1980.
( https://www.biddr.com/auctions/numismatiknaumann/browse?a=1620&l=1755298 ) виж. обр 1
 
лице: Христос Вседържател насреща, на трон

опако: Владетелят в цял ръст, насреща, държи жезъл с кръст и глобус с кръст, монограми отляво и отдясно.  Дочев 1980.

Този грош следва моделът на редките грошове на цар Iw Александър  владетелят сам, който се установява е от по-ранното сребърно монетосечене, ( Юрукова, Пенчев-1990 , 126-128),   описани, като първи тип , монетарница Търново и от други автори ( Радушев, Жеков 1999- 137 ( 1.13.1-2)).



                                                                обр. 1
 
Тук владетелската фигура е една , от където идва и нарицанието им " Владетелят сам", за разлика от мноогобройните негови издания ( на цар Iw Александър  б.а.),  с две владетелски фигури, неговата и на сина му съвладетел цар Михаил Асен, превърнали се в стационарен модел за българската империя, отбелязано за първи от Меткалф ( D.M. Metkalf, " Coinage in the Balkans", 1965 ), чието наблюдение подчертават имперския статут на нацията, за съжаление останало пренебрегнато и неразработено от баничарницата и папагалите и каките преписвачки, почитатели на сръбска скара продължават да изживяват комплексщината си от безразборното и разпиляно полуграмотни примитивни сръбски издания, чието разнообразие и типажи куче марка, само подчертават липсата на " сръбска" държавност и централицирана власт, за сметка на превъзходните в качествено изработка и висок стил имперски търновски издания, които " карат" баничарницатада се срамува, че имала само един типаж, което според лишените им от когнитивни възможности черепни кутии е признак  за второстепенността на българската империя, заключение, направено благодарение, от факта, че значението на  становището на Меткалф доазващо имперския статут на българската държава остана недооцено и недоразработено и не бе изтъкнато, защото не бе казано от един от техните, баничари, които се опитаха да папагалстват, колко милиона монети бил отсякъл цар Александър и какво означавало това в млн, бройки и празнохвалства, като пропуснаха да изтъкнат стационарния модел разкрит от Меткалф и историческото му значение, като доказателство.

Сребърното монетосечене на цар Iw Александър  е сведено до два монетни типа, по-широко разпространеният " двама владетели" и по-редкия " владетелят сам"


                      обр.2   Двама владетели




                    обр. 3  Владетеля сам

Успоредно с аналичието на типажа " владетелят сам", който въпреки редкостта си е добре известен и популярен са известни и едни изключително рядка негова разновидност, от която са известни само три броя, два съхранявани в Археологическия институт с музей ( АИМ) , инв.№ 413 и инв. № 471 и един брой предложен  в интернет търг от февруари 2004 г от Александър Басок, собственик на  Rusty Pennies. < https://www.rustypennies.com/catalog>  ( По Авдеев, у него с печатна грешка " restypennies" b.a.)



обр. 1 грош
обр. 2 АИМ инв № 413
обр  3  АИМ инв № 471



Този рядък  грош от още по-рядката разновидност на типа " Владетелят сам" е забелязана и описана от Стоян Авдеев в списание " Нумизматика и Сфагистика " бр. 2 . 1979 г. в статията му  "Рядък тип сребърна аспра на цар Иван Александър ( 1371-1371)", където авторът е посочил откриването на този рядък тип от Васил Златарски в 1910 г, за постъпила в Народния музей  сребърна монета, като професорът добре е отбелязъл съществените и разлики и най-вече на опакото на монетата , където е записал:
 
" На опакото: монетата се отличава от другите монети от тоя вид с това, че Христос благославя не с прострена, а със сгъната към гърдите десница и в лявата прострена ръка държи книга. " ( Златарски 1910, Известия на Българския Археологически институт, I, 1910, 29-53 ) ( от статията на С. Авдеев б.а.)

С. Авдеев е забелязъл и допълнил съществено  описанието с наблюдението за формата на трона:  " Тронът е с ниско облегало и елипсовидна форма. "


За сравнение описанието на " Владетелят сам" от ( Радушев, Жеков 1999- 137 ( 1.13.1-2)) виж. обр. 3

лице -Исус Христос седнал на трон с високо правоъгълно облегало, с дълги коси и брада. Рамената на трона са украсени с бисери. Около главата на Христос има нимб, в който е вписан кръст. Облечен е с хитон и синдон. С дясната Си ръка благославя високо в  страни (подчертаното от мне б.а.) , а в лявата държи евангелие, украсено с пет бисера, опряно на дясното коляно. В полето от двете страни на главата са изписани инициалите IC-XC ( под дъги б.а.)

опако- Цар Йоан Александър, насреща, в цял ръст. Владетелят е със стема с пропендули, с брада и мустаци. Облечен е с дивитисион с украса от растителен орнамент и бисери, маниакион и хламида. през лявата му ръка е преметнат лорос. В нея царят държи кълбо с кръст. В полето отляво са изписани монограмът ( на името Александър б.а), съставен от буквите АЛе ( Алезандръ) , и монограмът ЛБ, състоящ се от буквите БЛ ( блъгаромъ). Отдясно съответно монограм на титлата цар Ч, и ГР/М ( гръкомъ). Надписът започва и завършва с по една шестолъчна звезда.

Новият грош описан от С Авдеев, както и двата намиращи се в АИМ, се отличават от " традиционния" "Владетел сам",  по положението на дясната си ръка, която тук е  сгънатата пред гърдите, вместо отделена от тялото високо в страни, както е на традиционния модел.

Друга съществена разлика е формата на трона. В нови грош, формата е лировидна, на елипса, следващо изветсния модел на Христос на лировиоден трон, докато на " традиционния", тронът е правоъгълен.

Новият грош описан от С Авдеев се явява втори  тип на модела " Вадетелят сам", където трона е лировиден, а ръката на Христос е пред гърдите.

Новопоявилата се монета предлагана от Нумисматик Науман обр. 1 спада към типа " Владетелят сам", но се различва от " традиционния" модел, по това, че дясната ръка на Христос е свита пред гърдите му.  Тронът при нея, обаче не е лировиден, елипсовиден, като в редките три екземпляра, а е правоъгълен. С този си дизайн този грош се явява трети неизвестен досега монетен тип на цар Йоан Александър и новооткрита българска средновековна монета.

В добавка на изброените до тук три разновидности на вида " Владетелят сам" групирани по позицията на ръката на Христос и формата на трона, от Нумизматик Науман на 07.07.2013  са представили и монета тип Владетелят сам, където тронът не е правоъгълен, а елипсовиден. С това може да се направи един малък каталог на редките грошове на цар Iw Александър  " владетелят сам".

Първи широко разпространен тип " традиционния" " Владетел сам с Христос  с ръката встарни и правоъгълен трон.


Като втори ще посоча разновидността  с елипсовиден трон на " традиционния"



Трети тип са известните само в три образци много рядък грош тип Владетелят сам , Христос със свита дясна ръка пред гърдите и елипсовиден трон.



Четвърти тип е представеният засега в един екземпялр от аукциона на Науман тип   Христос със свита дясна ръка пред гърдите и елипсовиден трон.

Липсва кипата ...ако имаше кипа ,щеше да е еврейски ориджинал,но ...за сметка на това има шест лъчеви дзвезди ...символЪт на Давид. А по това време имало ли е еврейски монети?...пардон грошове или жълтици (по понятията на бешевлиев)