Някога бе Копнеж.
Новородена вечност.
Сега си вулкан от скреж,
разяждаща ме далечност.

Някога бе и Лъч.
Израждаше вдъхновения.
Сега си смачкана жлъч.
изкъртено упоение.

Някога бе и Бог.
Създаваше измерения.
Сега си заклан оброк,
самоубило се бдение.



Някога бе и Зов,
излюпило се огнище.
Сега си измислен Йов,
сега си просто Нищо...

...ти си една...уникална...Диалектична..Вихрушка,поли..
знаеше ли го )

Знам го.Знам, че пиша без лиготии, превземки, без умопомрачителния кич на някои бездарни обожатели на точки,,и демонстрирам презрението си към тяхната суета, като си слагам сам минуси.
Ако бях жалък като тях, щях да си курдисвам десетки точки.