"Когато става дума за тракийски паметници, обикновено се подразбиратъ такива предмети, които са намерени въ границите на древна Тракия(приблизително източната половина на Балканския п-ов), безъ да се гледа на това, дали те произхождатъ отъ самите тракийци или отъ другъ некой народъ, който е обитавал техната областъ 1). Така напр. чисто гръцки и римски надписи, релефи или статуи, които няматъ нищо общо съ (пичатна грешка, пише се не съ, а със б.а.) старите тракийци, се означаватъ като тракийски само за това, че са намерени въ Тракия.2) Съ други думи терминътъ "тракийски" въ подобни случаи има не етнологическо, а географическо значение, като се отнася до местонахождението, а не до произхождението на паметниците въ свръзка съ някой известнеъ народъ.
 
Колко неправилно е това употребление на думата, се вижда най-добре, ако вземете предъ видъ, какво разбираме обикновено, когато говоримъ за старогръцки или римски паметници. Въ този случай никой не би помислилъ за паметници намерени само въ Гърция или Италия, но напротивъ за произведения на старогръцко или римско изкуство, независимо отъ местото, дето са били намерени.

Причината за едно такова не съвсемъ правилно употребление на термина "тракийски" се заключава въ обстоятелството, че паметници на тракийското изкутсво и култура, които да носятъ национален характеръ и които да са създадени отъ самите тракийци, досега почти не бяха известни на науката. Наистина много от античните паметници, намерени в Тракия, имат сюжети, които са заети отъ бита или митологипта на старите тракийци. Обаче въ областьта на изкуството сюжетът никога не определя националния характеръ на едно произведение.

Така напр. едни отъ най-разпространените антични паметници въ Тракия са релефите на тъй наречения " тракийски конник". Сюжетът на тези релефи е безспорно тракийски. (!? б.а) Обаче формите, въ които той е предаденъ, както и самото изпълнение на релефите, няматъ нищо национално тракийско, което да ги различава отъ произведенията на съвременното темъ елинистично или късно римско изкуство. А пък тъкмо формите и начинът, по който те са предадени, или съ други думи стилът е най-същественото нещо прио всяко произведение на изкуството. Ето защо релефите на тракийският конникъ, въпреки техният сюжетъ, не могатъ да се считатъ за произведения на тракисйкото изкуство.

Като се има предъ видъ елинистическо-римския характеръ на грамадно болшинство отъ антични паметници намерени досега въ Тракия, даже и на тези отъ техъ, които като релефите на конника, имат тракийски сюжети, на пръв погледъ изглежда, че ние не бихме имали право да говоримъ за някакво особено тракийско изкуство.

На пръв погледъ ние бихме наклонни да отречемъ на старите тракийци техно национално художетвено творчество-създаването на произведения, които именно по форма и по стил да носятъ тракийски характеръ и да се отличаватъ отъ съвременните темъ старогръцки или римски паметници. Такова едно заключение би се явило толкозъ повече правдоподобно, като се вземе предъ видъ, че старите тракийци, по всичко, което е известно за трхъ, още твърде рано, подъ влиянието на елинизма, са изгубили своята национална творческа мощъ, като са престанали даже да си служатъ писмено съ езика си, който са заменили съ гръцкия."

Богдан Филов

П.П. За първият открил всички пичатни грешки  безплатен абонамент за блога до Изборите за велико Народно събрание и бюлетината на БАН ята за пичатните грешки и доказите с тях