Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
24.10.2011 09:47 -
След Бурята-кратък исторически роман
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 2744 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2011 11:56
Прочетен: 2744 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 13.11.2011 11:56
Изкъпаната от дъжда гора изглеждаше,като най-красивото и безопасно място на земята.Но не за птичето. Кошмарът от отминалата буря бе все още пред очите му. Все още виждаше зловещо блъскащите се клони на дърветата,скърцането на които го вцепеняваше от ужас. В главата му проблясваха светкавиците.Пороят все още шибаше телцето му до вледеняване. Внезапен порив на вятъра го събори от гнездото и то се озова на земята. Майка му и баща му ги нямаше да го предпазаят с грижовните си крила от страшната буря. И то сега стърчеше на в края на пътя пресичащ голямата гора измокрено до кости. Ледената вода все още го държеше в усмирителната си ризница. Крилата му натежали и вледенени бяха непоидвижни. То дори не правеше опит да ги размаха. Стърчеше напълно неподвижно и объркано на пътя в очакване на съдбата си,необръщайки внимание на тучната растителност,която измита от дъжда изглеждаше ,като току що родена,но криеше опасности за него,докато беше на земята .
Гората ,която доскоро си мислеше,че ще загине в страшната буря се възраждаше за нов живот.Всичко кипеше от енергия. Храсталаците бяха пълни с птици. Чуруликането им озвучаваше цялата гора. Паяците ремонтираха разпокъсаните си от бурята мрежи. Буболечки пълзяха по земята. Търчаха зайци,полски мишки и всякакви гадинки,по клоните пробягваха отново катерици.Едва изчакали да изсъхнат от дъжда и пчелите зажужаха. Всичко изглеждаше прекрасно и много бързо ужасът и черното небе с изливащите се порои бе забравен.Но не и от птицата,която вцепенена на пътя очакваше съдбата си,която щеше да бъде разрешена много скоро.
Циганите
На края на изоставения текезесарски блок необработван от години се издигаше стара полупорутена плевня . Всичко наоколо беше обрасло в плевели,защото плевнаджията го нямаше да ги плеви. Беше заминал в града да си купи цигари и повече не се върна в селото си. Сега там се бяха самонастанили група роми.
Циганите катунари беха гладни."Испанците" ,така ги бяха кръстили селенето се беха, появили незнайно отде и в началото бяха атракция за всички. Един ментално недоразвит старец с превръзка на едно око им беше старейшина. Носеше стара старшинска униформа на петлиците на която беше изрисувал веселия роджър и изпод която се подаваше мърлява моряшка фанелка . Циганите му викаха му Лоцмана,въпреки,че с глупавата рибешката си физиономия приличаше повече на придънен лихмуси и селенете с право го бяха науменовали Льохмана.Навън вилнееше жестока буря ,но циганите не я забелязваха Те се бяха скупчили около двама от техните и оживено ръкомахаха.Между фигурите им се виждаше а довлечен незнайно откъде от катунарите шах разчертан на пода.Не се виждаха играчите,които седнали по турски на пода бяха наобиколили от зщпачите,които гледаха с интерес развоя на играта.
Селенето ги беха отбили отдавна,не им се хващаха и не им се смееха повеке на маймунджулъците и Лакърдиите от Наръчници на Гошо Рибето,даскал на Льохмана ут СПТУ то за малоумни мумчета,които бяха навлезли вече ив речника на местните зевзеци белотаджиите от селския Хоре Маг. Тва Хоре Маг е нещо,като титла на кръчмата,която селенето беха дали на Пивницата си,дето си пийваха. За да излужат бульовиците си те им какзваха ,че отиват до Хоре Мага. Селенките понеже не беха ут пусветените тракийки и нищо не разбираха от лингвистика,еле па да ти се и думата,тва е фило логия,ут тракийската дума филео и другата логос . Но селенките не беха тракийки и тва не знаеха и биваха измамени . Така на мъжете им оставаше време да се напият в Пивницата ,която за пред селянките с епредставяше за Хоре Маг ,което звучеше на жените им по-културно и те си мислеха,че са женени за многу убразувани мъже,които като възрожденци редовно одат у читалището Хоре Мага,магазина на хората за да гледат Театър,докато те домакинстават,изриват на прасетата,наранят кокошките,издоят кравата,сложат дечурлигата да спат и подготвят вечерята,защото беха забелязали ,че от култура ногу угладняват техните ентелегентни половинки.
Но цялата тази свобода,която получиха селенето не беше даром,а си беше техна лична заслуга,но и не бе възможна без появяването на циганския катун от испанците край селото им.
Селяните ут памтивека знаеха за слабостта на циганите да имитират ората и да се представят за каквото не са ,да представят чужди неща за свои и без да разбират,че ората го занасят да си вярват,което бе подвод на различни комични ситуации в селото на селяните.
И в една съботна привечер,когато сички селени след дълга и изнурителна седмица излизаха привечер пременени в нови дрехи да се разхождат и общуват едни други Зевзеците на селото намериха отнякъде два пайтона. В първия накачулиха цялата тумба циганьрос,които си бяха точно един пайтон цигани, начело сос старейшината,дебилния,щуравия,срауродливата грозна ромка и още няколко ромски естета,един на който му викаха нестинара ,яото се беше опитал да оди бос по жарава,като разбира се там бе и циганското им куче свито на кравай в краката им. Във втория пайтон натовариха духовата училищна музика и развеждането на ромската тарапана започна. Духовата музика свиреше,тъпана отмерваше ритъма,чинелите трещяха за джангър ,след пайтоните тичаха босоногите селянчета и кратата им топуркаха по топлата прах на черния път.
На всеки площад на селото се спираха и стареца Льохман с малоумен вид ,започваше да обяснява на събралите се около това любопитно зрелище селяни и селенки,че те българето некогаж били стражари на ромите,а не както било сега. Селпните и селпнките се превиваха от смях и се държаха за коремите. Ако не вервате питайте брато.Убеждаваше Льохмана. Една жена на пазаро го е казала той я е чул. Брато,който беше Щурчото,дръглив сух цигани с щур вид и безумен втренчен поглед ,не чакаше втора подкана и потвърждаваше. Селенето още по-силно се смееха. Тогава се включваше и дебилния урод,който заеквайки и пелтечейки,казваше,че е чел и исанските прафесори са го потвурдили това,че некогаж българето били стражари на ромето и им служили за стражари по градините на цигането.Което караше селенето още по-силно да се смеят и те питаха заливайки се от смях казваха и от кой сме ви пазели землята ут цигането ли ,от което вече се стигаше до съзли в очите и тупане по бедрата ,защото те досега не бяха видели циганин да работи земля и знаеха ,че дебилния не и знае да чете . Но циганската тумба си вярваше и разпалено ръкомахаха .Старият циганин,казваше с авторитет, я се обади по мобифона. Дебила вадеше един пластмасуф детски мобифон,преструваше се ,че набира номер и после го долепяше до ухото си ,като казваше важно Алььооооу испанише прафесорише ли спикише спанише загсенцнагсен говорише телфункише бурагрише стражариш ромише. След което сваляше слушалакатъ, долепяше я до гърдите си да не смущава испанското прафесор и казбаше ,Ето ,чухте ли и спанските прафесори патвардиха ,че некогаш българето са били стражари на ромите. На селенето тва им требваше и те започваха да дюдюкат от възторг и да продужават циганската логика кокотейки се ,казвайки аааа,разбрахме,ние сме били ромските стражари,които са станали вас ромите тогаз днеска циганите,а вие ромите тогаз сте станали нас циганите днес ,които сме блъгарето,разменили сме си местата,като си му е редо ,а вие днес сте си върнали бащиното име роми,а ние се връщаме към страите си задължения стражари от ромите,ма да си пазиме градините да не ни ги оберете ,което вече довеждаше до там, че някои от слелените не можеха да си поемат дъх от смях,други лягаха и се превиваха на земята не можейки да стоят прави от цялата тази циганска гюрултия. Тук рипваше на крака и знатната циганка с която майките плашеха дечурлигата и с пискливо писукащо пизкане испикваше даже и Прафесора ут берлина,ша гу цитира у берлинише стеенвестичеше ,чи каквуту е дуказъл е казано повче ут дватцатуъ раз,но виое не разбирате идепта му,чеи сте били стражари на нас ромите и всички роми знаят това.Ааааа,заливаха се селените ,сички роми знаели тува,че га блъгарето били ромски стражари пазели ромите,и после га станали блъгаре,немало кой да ги пази ромите и они станали цигане ,аааа разбрахме заливаха се ут смях селенето.
Всички роми в пайтона започваха да ръкомахат и да предтсваят доказите си без да се слушат един друг,като започваха да се бутат един с дръг кой пу голем гу извадил за доказ като съафтур да скубят коси и да се кълнат. Ми то вижте ни обаждаше Льохмана авторитетно та ни е=се биеме ,като същински роми и сите роми започваха да се бият и пайтона да се клати,аха да се обърне и малце тамън да се стигне до пояголям цигански бой държащия чинелите ги изтряскваше здраво,циганите се озаптяваха,сядаха обратно в пайтона омаломощене от изхарчената енергия ,духовата мзуика засвирваше и шествието с двата пактона от накачулени цигани и духовата музика потегляха до следващия площад в селото ,където сценката се повтаряше,а тълпата от следващия босоноги дечурлига се бе увеличила. От цялата тази сценка и гюрултиите на ромите им излезе прякора "испанците" и жените на селяните се чувствуваха култур лелки и заблудиха,че мъжете важни култур трегери вечер отиваха в Хоре Мага да репетират за нова пустановка.
Тракийки не тракийки селенките,обаче се бяха досетили защо им изчезваха пилците и ромите в катуна стоеха гладни в бурята.Вятъръ щеше да будне колибата им и вече беше отнесъл няколко тенекии от покрива и. Днес да осигури пиле се падаше ред на една грозна и болна с която селянките плашеха децата си ако не искаха да спят с думите бързо под завивките ,че ще дойде да ви сложи в скъсаната торба сара колко съм грозна не мога до го гледам по-бързо да го лапана дива.
Кучето
Циганите водеха с тях едно куче помиярче на което слагаха мелиционерска униформа и фуражка,което обираше смеха,когато се появеше по прашните улици на селото. Докато селените не беха разбрали,че освен да бе обучено да лиже задника на едноокия не поради липса на толалетна хартия,а защото това било некъф специален испански ритуал на познанието ,който се научавал само от посветени и който се изпълняваше първоначално при затворени врати и от другите в катуна,под одобрителните ръкиопляскания на останалите катунари,но бе включен по-късно и при представленията ,които катунарите изнасяха докато обикаляха селата .
На кучето мелиционер сърцето му се късаше от жалост. То беше куче кабалиеро и и от кучешките му очи се стичаше повече течност отколкото от задника на еднокия стар Льохма след гърне боб с украдната развалена селска сланина,кото обаче за раликата от кучешката лигня се събираше ут ромите за зимнина ли за против уроки ли,не се знаеше,но сички роми се беха усмърдели на нея защото току що си отпиваха от шиенцата които винаги носеха завързани около врта си.Веднъж отпили не се удържаха.
И сега ,като разбрта,че се пада ред да осигури пилето в тази безпощадна буря кабалиерското сърце на кучето мелиционер се късаше. Льохмана старец с едно око разбра това и понеже кучето беше единствения от катунарите който играеше шах и от пагода на пагода даж и биеше се смили.Две от три,ако загубиш отиваш ти,рече изкуфелищя старец и започна да реди фигурите. Първата игра завърши реми. Втората бе за едноокия. Много беше добър на шах тоя техе лидер си миослеха ромите. с едно око,ама как играе. Предстваяте ли си да беше с две очи кви сеанси можеха да изнасят на селенето. И затова много пъти го питаха как си беше загубил едното око. Бил моряк им казваше едноокия и веднъж една буря го изхвърлила на самотнищ остров Гипед. Гипеда бил най-старият осторв на земята,Докато бил в безсъзнание дошъл един гипедски папагал с една гърбица и му изкълвал едното око,по умното. Добре,че имал късмет ,казваше едоокия,щото дошел едногърб гипедски упапагал,щото ако билш дошъл некой от от двугърбите щел да ми зикълве и двете очи. На тощ остров гипед имало два вида папагали едногърби и двугърби. Всички знаели това. И в гърбиците си слагали очите на чужденците довлечени от бурята . Носели ги у гнездата си да си ранят папагалчетата. Гнездата били направени на угромни купчини ут камънаци,нещо като тракийските пирамиди,дето грухтящия свинчок им беше пуказал,га се върна ут хаджилък . Льхмана сега ако бил с две очи или поне ако гипедския папагал бил изкълвал по -умнотому учо, кучето мелиционер и една игра шах нямало шанс да му зема и да же и Прафесара на сара колко е грозен не мога да го гледам по бързо да го лапна дива щеше да го уреди до пише по бърже у берлинише стевестничеше. Ну сара колко е грозен не мога да го гледам по бързо да го лапна дива работеше пу въпроса.
Кучето знаеше и истината,за иното учо,но си пасуваше. Пасувам ,шахматен термин от втори вид ,означава паса,патки паса,демек не ме инересува. Ма докато още беше мелиционерско куче се въртеше и слухтеше около градкста киеза Една вечер чу кански викове. Надникна от любопитвсо през прозорчето на измте в което само кучетата можеха да се оглеждат защото бяха вкопани на ниво плочника и кво да види. Некъф мъде ст калугер така му го бе отпрал на страейшината на ромите Льохмана така,че по-умното му око беше изкочило като на пекинез и висеше само на зрителни нерв.Дуфтаса отчето и запита кво ства ве що ривеш,нали ти лекуват хемороидите. Е той тех ги намести ,отвърна Льохмана,ма ми изскочо учото и то по умното.Напразно после отчето се опитвше да му го напъха обратно и да си гледа с него лщохмана като у свето,като на пекинеза най-добрия тогава приятел на помиярското куче . Върху пекинеза беше седнала дебелогъузетста тракикйка,която го водеше на каишка. Зачела се по Новата сапартоложка туракология на игумена и не видяла ,къде сяда,та връз глават на пекинеза.От което на пекинеза очите изскочили,като тва левоето на лщхмана напънат у зимника на киезата.Дебелогъзетста тракийка запазила самообалдание и пак му ги тургнала на място. И сега пекинеза си беше с две очи и си скиваше за разлика от едноокия,дето с еднотомочо беше недоскив и слгаше превръзка за авторитет,предтавяйки своята измислена трагикомична разказа за това как славно си бил изгубил учото.Добре чи са сети та извади ена шивашка ножица и изряза ут расото една черна превръзка и му стегна учото,след куето си пуснаха "Радка пиратка" и откараха ду сабале.
Кучето загуби и втората партия шах.Отправи се към вратата на която на ръждив пирин висеше мелиционерската му униформа закичена със тридесет медала Куче следовател на месеца и ояе десетина За верна Служба на панималите Идеята. Нахлузи фурашката ,пое дълбоко дъх и отоври вратата. И от чудо. на вън бе грейнало. Слънце. Бурята бе отминала и в чистия въздух то веднага хвана следа. Не случайно бе мелиционерско куче следовател на месеца за тридесет месяцах. Но почакай ,зачуди се кучето. Следата не идваше от селото,а от към гората. Вотевър,каза си кучето,тава е на френски. Беше го научили докато служеше ,като мелиционерско кчуе на архитетките ут блока на архитетките на обекта на архитетките . Архитетките се обичаха да роват обекта,да намират стари кокали и да ги извфърлят на буклукъ. Кучето сакмо тва и ажидаеше. Спутайвъше съ докът некой архитутка не намери некои кокаляци. Естествено,чи кокаляците се изфърляха защото тогъз архитутките копаха за артефакти. Тва е от английски. Значи изкуствено създадени предмети. Каквито кокаляците не бяха. За радост на кучето. Добре си поминуваше ,дакоато неква тетка ут личен състав не му наби шутовете с острите си градски чепици и гу уволни . Пручете му неква деклерацищ.Че ут ловнорибарски союз не хочат вече никви кучета,да им дигат патиц за острел, и да им дукарват дивеч за тепане ,защото те били станали демократични. И увулниха мелиционерското куче. Въпреки,че то бе куче следовател на месеца за тридцат месяца .Фърли си билета ут ловнорибарския и убеяа чи повече няма да лувува за тия ут ловнорибарския. От тогаз се мъкнеше с циганите.Те бяха суперетноса, който му допадаше на кучешката представа за свето ут време уно ,немаше нужда да си вади нов ловнорибарски билет за да улезе у катуна им ,туй като всяко куче разбираше мислите на новите си господари и кучета винаги са нужни циганьорите гу взеха с тех.
И ето и сега нямаше да се посрами.Веднага хвана вятърът на промяната ,а с него дойде и вярната следа и превъзбудено пое към гората.Следата беше силна. От птица.Изплашена до смърт. Не чакайки втора пудканъ кучето се оправи по права линия директно към източника и.
Куроездачката
Малко преди селото ,което беше в подножието на горъта от долната страна на големият текезесарски блок сига запустял ,в края на който се намираше изоставената плевня ,която катунарите бяха превърнали в свой постоянен катун, се виеше черен междуселски път. Покрай блока,влизаше в селото и от там нагоре през горътъ. Точно от сречтуположния край на гората по пътя ездеше в здрав ритъм куроездачката. Куроездачката беше ногу доволна че ут БАН беха намерили древния туракски език на ликийците и бяха доакзали,че Л Р е се в гъзъ и вече всичкиу говореха като телевизионните говорителки държали иузпит при пелтек професор култитрегер по хистори и околни помоючни науки ,които не стават за боклука . Така вече место куло се казваше куро и кулоезденето стана куроездене, което смислово утговаряше на дейтсвието което куроездачката извършваше между бедрата си без да намира голяма разлика. А че то било така се дуказа и начукано. Ей го вна Р било Л. Как никой не се беше сетил за тува. Пръва направи гулемото научно уткриетие нейната другарка Паебесята. Тя тъкмо бе асвабадила жените ут опресията на мъжете и които беха падменили индентичността на паебесите.Как ставаше тува. Ми поет е ут мъжки род. Мож ли да кажеш пуетка без да ти ся смеят. ми те си беха пуетки по дифолт.Имаш ли пуетка си пуетка.Никой не ги зачиташе тпх за индентитете и си уставаха пуетки. А бешоше ли мъз горду се наричаше Поет.
И тогъз дукату еще работеше у БАН тя написа своя стих и се нарече Паебесьа. Куето всички панимаха как се ставало. Тва било женския род на Поет. Немаше вече абидното пуетски ,а те гордо се називаваха паебьеси. А после стана и панятно.чи не е правилно да се кричае само куло,кът некуй низобарзубвцан селянин,а чи миж да бъде и куро зачто Р и Л и се идно.И вместо всичко се върти уколо куло се казва чи всичку се върти уколо куро.
И ето днес куроездачката с усвободена индентичнитс въртеше куро по баиро наближавайки селото. Беш поизморена ,жадна,потънала в прах. Последните резерви ут дамджаната беше изпила късну снощи на свещи с падружки и сега беше жадна. Нямаше търпение да пристигне в селото да изпие ина лемоната. На мегдадана селените се припичаха на късното есенно слунце. Надигаха си мастичката и играеха една игра,която наричаха дама издялкана на пейките и масите на които седяха. Никой не знаеше кой беше издялкал квадратите на дама по пейките. те бяха излъскани от седене и трите вписани квадрата на играта на дама тоже. Дамата тук беше национеален спорт.Представляваше три квадтрата един във друг,съединени по средата на всяка от страните си с права лини. поставяха се бели или черни камъчета по така очертаните линии,така ,че на всяка линия и страна можеше да се поставят по три камъчета и койтоиграч селенин успееше да постави три камъчета по права линия правеше дама и зимаше ино камъче на противника,Победител беше този който оставеше другия с две камъчета,защото две е мн.ч. ну е пу малко ут три. Селените ногу не ги разбираха тея по телевидението,нито беха умни,като помияра на циганите,който знаеше да играе шах. Ну дамата си я аресваха и не знаеха ут куга я играеха,ну знаеха чи и ут време уно. Куроездачката спря и подпря куро -то на телеграфно електирчният стълп до
сами пивницата. Облечена в плътно електрично трико тялото и се очертаваше с най малките пудробности ,ут хълмчетата ду между бедрата и до полъкъбетата на циците . На селените им се отвориха ченетета. В този момет куро-то падна от стълба. Не го беше закрепила добре и то се изтряска намеката прах. Моме ти си му зимала душата на тува,пошегуба се някой. И ти да ми стоиш два чаСМА МЕЖДУ КРАКАТА И ТИ ЩЕ ПАДНЕш ОТВЪРНА КУРО ЕЗДАЧКАТА.Кату пу куманда у т някаква невидима сила ПАтурките НА селениет се издуха утпред до пръсване . Куроездачката не беше виждала таквоз явление . Приличаха и на палатки така отпред издути гащите на селенето.Требва да се обадя на Паебесята да я питам.Можеть бъйт от тува е излязла ромската титлабизантинишете куропалат ,помисли си тя,любител историчка. Та палатка,така звучи и на български.Може и куропалат от туй да е. Ма шъ питам Пуетесята да ни ся злагам у форума на двамата съмнителну мургави братоци. Тя работи У БАН и ги знае научните процеси повече ут меня,помисли си тя,и се шмугна в пивницта а. Взе ина лемоната и я изпи на един гълток. Взе още една за из път и без да поглежда селението с издутите патурки се яхна на куро-то си и хвана пътя към горътъ. Ако некой си мисли ,че патурките на селените се беха издули требваше да види кво стана га зърнаха здарво опънатия и задник да се мятка на седалката на куро-то. Извили глави те я следваха с погледи докато не изчезбна напълно от погледа им. в момента в който се скри сите селяни наизвадиха ут задните си джобове джиесемите и трескавао почнаха да звънят на жениете си. Сузана,Изабела,Джулия,Артемида,Вахранеке,Нефертити,Ингрид,Масако,Чжан Шуан,Немшегет и т.н. и т.н. До различни имена на любимите си половинки един и същ ес ем ес .Миличко,идем. нема да вечерям, бем и легам,изпращаха ес ем еси селенето. Булките беха възхитени ут куртурното утношение на селениете. Друго нещо си е да одиш на Хоре маг вместо да киснат у Пивницта.Зачто и тъка им ставаше на техните мъже ут тая култура жените им не можеха да панимаят.Но не се уплакваха. Два пати у един ден. Току преди два часа па беха дотърчали .Откъде да знаеха селенките,че точно преди два часа през селото беше минала Паебесята и им беше събрала очите на селенето с новия си клин,широко изрязаното деколте на новата си спортна блузка ,под която съсвем съзнателну беше забравила да сложи сутиен и бомбите и я изпъваха до пръсване.
Паебесята
Преди да стане Паебеся,още нищо и никаква като другите пуетка,ж.род. ед.ч. и да усвободи индентичността на пуетките ут опресията на мъжете Поети,като инвенти служебното панятие Паебесья за куето палучи народни , между народни и дръжавни нъгради,Паебесьата работеше в завод за проводници. После мина у кабеларка.Защото единствену тя мажеше да изгуваря сите букви на селението правилно. И селение ногу я разбираха и увъжавъха усобено къто им се пуказваше пу блузка без сутиен.Утдаваха и се и язиците .Ведъж забелила го я наяхаха у БАН ята. Винаги искаше да бъде научена работничка. Стана свидетел на гулемото научно уткритие хипутезта а разработена у БАН-ята ,която подлежеше на доказ,че в продължение на стотици години гъбите никнат след дъжд. След вчерашната Буря тя имаше шанса да направи и научно уткритие,стига е удрала филоложки езици. Лингвинистичните тези беха вече демоде. Ведна усвобудение ут упресията учените ут БАН ята залагаха се на здравата и курава наука. Къф по дубър ден да дукаже тезата на БАН ята.
И ето чи сутринта се пуяви при селенето да ги пита где може да намери дуказателства за тезата на БАН ята,че гъбите раста след дъжд в продълженеи на сторици години.
Па къде,каза един селянин,докато гледаше в деколтето и ,дечурлигата знаят неквислънчеви пуляни у горъти дтео ногу ги бере тез неща .май там се е завлекъл моят и днеска.ма них с жената сме вегетарианци и не ги ядеме. Другите селени и те я бяха наобиколили и гледаха блузата и . Но науката искаше жертви знаеше ут опит Паебесята. И къде точну със тез пуляни ,като изду гриди и се изпъши запита паебесята. А ааа баш там между деретата зафлщкоъи селпнина и усетил се дпобави,таз начи като минеш суото дере и се изкачих току на върха пътп завива и обръща на доле къде другото дере ма ти там забий нагоре пу склона у проръти и там шъ стигнеш скору ду пулянътъ ,описа и мястото точно там кудето ан завоя стръчеше пилето .Веднаж напътена тя заситни на високите си токчета,надупи им се ут благударнуст преди да седну у кулата и да запраши пу черния междуселски пут пу пусокъ на горътъ за научни доакзателства. Селението едвам изчакаха и наизвадиха джиесемеите да звънят на женоряата си че идват за да обят.
Паебесьята продължи по пътя и скоро навлезе в гуратъ. Пътя след бурята беше осеян със супени клони,обрулена шума.Виядя и повалени дънери,пречупени като кибритени клечици. Брей кво ли е ставлао тука =замисли се паебесята. Шъ зема да напиша некой стих за пувалената гора. Докато внимаваше да не се спуне в некой клон,грижливо заобикаляйки събралите се локви вода по пътя паебесята стигна до мястото където стръчеше Птичето. То си стърчеше мокро до кости като изтукано,встрни на пътя,до един пречупен клон на който стоеше гнездото му . Пабесята го забеляза. какво ли па тува жуотно. Да не би да е гъба. Виж гу кво е мокро. Бърже извади научния справочники и се убеди,че не е гъба .гъбите имаха пу един крак,тва беше с два. Забеяляза,че отпред перцата му пулсираха. беше ногу наблюдателна, научна дарба,куято наред с умението и с език,и донесе охолен живот. След куету тоз воденето на тоз ухолен живот и памогна да инвенти служебото название Паебесьа. ООООО това било живо същество,а гъбите са умрели. Как не е минал некой дзвер да го изеда за закуска,каза си тя, Сърцето и се нажали. Обзеха я чувтсва . Та тщ беше паебесща.каква поема ме обзема с радост усети тя. Ето какво е да черпиш вдъхнувение ут живота. Идва дзяра изежда животното.Бърше бърше да се връщам в къщи да пиша . Пабесята се обърна кръгом ,остави птицата да стръчи безпомощно край пътя в очакване на своята съдба да бъде изедена от дзвера и се запъти към паркиранат си кола на края на гората.
След като се скри ут погледа на селенките куроездачката здарво натисна педалите. Пътя правеше голям завой от другата страна на селото,с гледка отново към текезесарския блок и полуразрушената плевна пт другия и край. Докато напредваше към гуръта тя забеляза кучето.Из прегортелите синори задарво надушило следата то вървеше към мястото ,където притихнало стоеше пилето. Изведнъш хавнало още по силна диря то се затича. Куроездачката го видя. След доста голя на завой на пътя той навлизаше в гората. Тя си помисли ,че кучето искаше да я пресреяне там и здрават се изплаши. Завъртя здраво педалите.
Кучето хвана здрава следа и ссе втурна ,като пощуряло към еденето. Устремено, като то се носеше през синорите към целта,като пуснат от тетивата на скитски лък стрела. Докат се носеше,чу превключването на скоростите на куроездачката. Обърна глава да види уткъде идва звука. Гледайки по посока на селския път не видя изоставения бетонен стълп ут утдавна изкоренено лозе и така загледано на страни стълба го изплющя със всичка сила в главата. Като куче помияр ,но с;ледователско куче на месеца за 30 пъти издържа да не изквичи,но това бе пуследното куето запомни,като изклчючиме звезите които затанцуваха посред бял ден преди да потъне в тъмнина.
Куроездачката въртеше бясно педалите. Хвърли поглед назад и като не видя тичащото през полето куче се успокои. Навлезе в гората с успокоено сердце. На единзавой видя Птицата. тя си стоеше тасм с мокри крила . Спря се и с жалост си помисли,ееех,ако не бях на диета.
В този момент чу металически звън. Звукът се усилваше и се чуваше и силно пъхтене,чупене на клони в храсталаците ,което идваше в нейна пусокъ. ьКучето се беше освестило и отново зверски тичаше към следата. Медалите на гърдите му дрънчаха . На куроездачката мозъкът трескавао работеше. Ами ако тува е трена ,който е излязъл ут релси и иде да я смачка. Утново се качи на куро-то и за нейна радост пътя се превърна в нанадолнище,което бързо я отдалечи от приближаващата опастност.
Убиецът на птици
На първия завой за малко не бутна един дванадесет годишен малчуган,който изскочи из невиделица ут гората. Малчугана едвам успя да отскчочи назад. Това беше Чучулигата ,12 годишния син на селенина ,който упъти Паебесята тази сутрин.Чипо нос.От слунцето му се бяха образували лунички.Беше ходил за гъби на любимите си пуляни,на които винаги след дъжд имаше богат урожай. И днес не остана разочарован. Да ходи за гъби отстъпваше само на страстта му да стреля по птици.Е имаше си правила “Не стреляше по пойните птици,Лястовиците. И по чучулигите. Виж на косовете не им прощаваше. Никъде не ходеше без прашката си или ластика си,както му казваше. И сега висеше на врата му.Ето и днес.
-Уочь аут бичь -извика след куроездачката малчугана.
Факхю-пуказа му среден пръст тя преди да отфучи надолу по пътя
Чучулигата това и чакаше. Свали прашката от врата си и я зареди с метално лагерно топче,от тези с които играеха децата в селото на топчета. Той винаги имаше обли камъни,но тая беше спецален случай. Докато зареди обаче и куроездачката беше изчезнала от погледа му.
Тогава забеляза птичето. То си стърчеше там като изтукано. Още не се беше научило да лети . дори не бе опитвало да размахва крила. Ха вижи ти каза си детето. Гледай къже си паднало. тая бич за малко да те сгази. И ка не е минало циганското куче до сега да те изяде. колко пилци е отмъкнал тоя помияр.веднъж да го набарам само , говореше на пти чето момчето. После се наведе и доближавайки бавно за да не го подпалши го хвана с две ръце. Видя един по-виск клон и с добре премерено движение го зистреля в тази посока. Птичето инстиктивно разпери крила и запърха. Кацна точно на клона и здарво се вкопчи в него с нокътчета си . малчугана понечеи да вземе торбата с гъди,която бе оставил до пътя,когато чу шум из храсталаците. Прикри се зад едно дърво и погледна. Парво срещу него идваше циганското куче. Помиярът изкочи на пътя и наби спирачки. започна да души. вятъръ преди малко се беше обърнал и то загуби следта ,но веднъж устремено,то все пак уцели мястото където бе стояла птицата. Та не случайо беше член на ловно рибарският Съюз. Колко дивеч беше докарало да изтепат само то сизнаеше. Две перца бяха останали отскубани от шеметно профучаване на куроездачката ,която за малко не сгази птицта. Помияра заръмжа и вирна настръхнал опашка и ги облиза.Момчето не вярваше на очите си. Точно срещу него нагъзено беше циганското куче. извади ластика и го опъна прицелквайки се мадурите му мн.ч. м.род. Последвалото квичене надмина и това на побегнала недоклана свинкя на съседа от последната коледа. Ята птищи се вдигнаха в гората. От блозкото дере извърчаха яребици.
Селениет на мегдана се спогледха. Абе мангалите да не опъвта пака оная уродливата дето реве ,като саранската мечка ,каза един и се захилиха.
Помияра не можеше да овладее болката . мадурите му бяха откъснати и се забиха в едни трънаци,но влудяваяата болка оставаше. То квичеше и забравило къде е се буташе в тръните.изтръпанло от болка неусещаше как трънките го дерат.Обонянието му бе надушило кръвта от сопствените си мадури. неударжало на помиярския си инстинкт, то захапа собствените си мадури. Квичейки от болкане можеше да джвака и ги глътна.
Малчуганът бе на седмото небе.Мръсен помияр,ще ядеш пилци а . ха ха ха ха ха ха ха ха ха смееше се то,но звънкият му смях не се чуваше от квиченето на помияра . Дятето грабна торбичката с гъби и окриелен от случилото се затича с все сили към селото за да го разкаже .
К Р А Й
Съдържание : 1.Гората след бурята 2. Птичето на пътя-3.Циганският катун .Циганската история за блъгарето Кучето и ромите избират кой да оди за ранъ в таз бурйъ 4. Куроездачката 5. Паебесята 6. Убиецът на птици, Чучулигата 7. Епилог
дръжано издателству исторически анархизъм
Гората ,която доскоро си мислеше,че ще загине в страшната буря се възраждаше за нов живот.Всичко кипеше от енергия. Храсталаците бяха пълни с птици. Чуруликането им озвучаваше цялата гора. Паяците ремонтираха разпокъсаните си от бурята мрежи. Буболечки пълзяха по земята. Търчаха зайци,полски мишки и всякакви гадинки,по клоните пробягваха отново катерици.Едва изчакали да изсъхнат от дъжда и пчелите зажужаха. Всичко изглеждаше прекрасно и много бързо ужасът и черното небе с изливащите се порои бе забравен.Но не и от птицата,която вцепенена на пътя очакваше съдбата си,която щеше да бъде разрешена много скоро.
Циганите
На края на изоставения текезесарски блок необработван от години се издигаше стара полупорутена плевня . Всичко наоколо беше обрасло в плевели,защото плевнаджията го нямаше да ги плеви. Беше заминал в града да си купи цигари и повече не се върна в селото си. Сега там се бяха самонастанили група роми.
Циганите катунари беха гладни."Испанците" ,така ги бяха кръстили селенето се беха, появили незнайно отде и в началото бяха атракция за всички. Един ментално недоразвит старец с превръзка на едно око им беше старейшина. Носеше стара старшинска униформа на петлиците на която беше изрисувал веселия роджър и изпод която се подаваше мърлява моряшка фанелка . Циганите му викаха му Лоцмана,въпреки,че с глупавата рибешката си физиономия приличаше повече на придънен лихмуси и селенете с право го бяха науменовали Льохмана.Навън вилнееше жестока буря ,но циганите не я забелязваха Те се бяха скупчили около двама от техните и оживено ръкомахаха.Между фигурите им се виждаше а довлечен незнайно откъде от катунарите шах разчертан на пода.Не се виждаха играчите,които седнали по турски на пода бяха наобиколили от зщпачите,които гледаха с интерес развоя на играта.
Селенето ги беха отбили отдавна,не им се хващаха и не им се смееха повеке на маймунджулъците и Лакърдиите от Наръчници на Гошо Рибето,даскал на Льохмана ут СПТУ то за малоумни мумчета,които бяха навлезли вече ив речника на местните зевзеци белотаджиите от селския Хоре Маг. Тва Хоре Маг е нещо,като титла на кръчмата,която селенето беха дали на Пивницата си,дето си пийваха. За да излужат бульовиците си те им какзваха ,че отиват до Хоре Мага. Селенките понеже не беха ут пусветените тракийки и нищо не разбираха от лингвистика,еле па да ти се и думата,тва е фило логия,ут тракийската дума филео и другата логос . Но селенките не беха тракийки и тва не знаеха и биваха измамени . Така на мъжете им оставаше време да се напият в Пивницата ,която за пред селянките с епредставяше за Хоре Маг ,което звучеше на жените им по-културно и те си мислеха,че са женени за многу убразувани мъже,които като възрожденци редовно одат у читалището Хоре Мага,магазина на хората за да гледат Театър,докато те домакинстават,изриват на прасетата,наранят кокошките,издоят кравата,сложат дечурлигата да спат и подготвят вечерята,защото беха забелязали ,че от култура ногу угладняват техните ентелегентни половинки.
Но цялата тази свобода,която получиха селенето не беше даром,а си беше техна лична заслуга,но и не бе възможна без появяването на циганския катун от испанците край селото им.
Селяните ут памтивека знаеха за слабостта на циганите да имитират ората и да се представят за каквото не са ,да представят чужди неща за свои и без да разбират,че ората го занасят да си вярват,което бе подвод на различни комични ситуации в селото на селяните.
И в една съботна привечер,когато сички селени след дълга и изнурителна седмица излизаха привечер пременени в нови дрехи да се разхождат и общуват едни други Зевзеците на селото намериха отнякъде два пайтона. В първия накачулиха цялата тумба циганьрос,които си бяха точно един пайтон цигани, начело сос старейшината,дебилния,щуравия,срауродливата грозна ромка и още няколко ромски естета,един на който му викаха нестинара ,яото се беше опитал да оди бос по жарава,като разбира се там бе и циганското им куче свито на кравай в краката им. Във втория пайтон натовариха духовата училищна музика и развеждането на ромската тарапана започна. Духовата музика свиреше,тъпана отмерваше ритъма,чинелите трещяха за джангър ,след пайтоните тичаха босоногите селянчета и кратата им топуркаха по топлата прах на черния път.
На всеки площад на селото се спираха и стареца Льохман с малоумен вид ,започваше да обяснява на събралите се около това любопитно зрелище селяни и селенки,че те българето некогаж били стражари на ромите,а не както било сега. Селпните и селпнките се превиваха от смях и се държаха за коремите. Ако не вервате питайте брато.Убеждаваше Льохмана. Една жена на пазаро го е казала той я е чул. Брато,който беше Щурчото,дръглив сух цигани с щур вид и безумен втренчен поглед ,не чакаше втора подкана и потвърждаваше. Селенето още по-силно се смееха. Тогава се включваше и дебилния урод,който заеквайки и пелтечейки,казваше,че е чел и исанските прафесори са го потвурдили това,че некогаж българето били стражари на ромето и им служили за стражари по градините на цигането.Което караше селенето още по-силно да се смеят и те питаха заливайки се от смях казваха и от кой сме ви пазели землята ут цигането ли ,от което вече се стигаше до съзли в очите и тупане по бедрата ,защото те досега не бяха видели циганин да работи земля и знаеха ,че дебилния не и знае да чете . Но циганската тумба си вярваше и разпалено ръкомахаха .Старият циганин,казваше с авторитет, я се обади по мобифона. Дебила вадеше един пластмасуф детски мобифон,преструваше се ,че набира номер и после го долепяше до ухото си ,като казваше важно Алььооооу испанише прафесорише ли спикише спанише загсенцнагсен говорише телфункише бурагрише стражариш ромише. След което сваляше слушалакатъ, долепяше я до гърдите си да не смущава испанското прафесор и казбаше ,Ето ,чухте ли и спанските прафесори патвардиха ,че некогаш българето са били стражари на ромите. На селенето тва им требваше и те започваха да дюдюкат от възторг и да продужават циганската логика кокотейки се ,казвайки аааа,разбрахме,ние сме били ромските стражари,които са станали вас ромите тогаз днеска циганите,а вие ромите тогаз сте станали нас циганите днес ,които сме блъгарето,разменили сме си местата,като си му е редо ,а вие днес сте си върнали бащиното име роми,а ние се връщаме към страите си задължения стражари от ромите,ма да си пазиме градините да не ни ги оберете ,което вече довеждаше до там, че някои от слелените не можеха да си поемат дъх от смях,други лягаха и се превиваха на земята не можейки да стоят прави от цялата тази циганска гюрултия. Тук рипваше на крака и знатната циганка с която майките плашеха дечурлигата и с пискливо писукащо пизкане испикваше даже и Прафесора ут берлина,ша гу цитира у берлинише стеенвестичеше ,чи каквуту е дуказъл е казано повче ут дватцатуъ раз,но виое не разбирате идепта му,чеи сте били стражари на нас ромите и всички роми знаят това.Ааааа,заливаха се селените ,сички роми знаели тува,че га блъгарето били ромски стражари пазели ромите,и после га станали блъгаре,немало кой да ги пази ромите и они станали цигане ,аааа разбрахме заливаха се ут смях селенето.
Всички роми в пайтона започваха да ръкомахат и да предтсваят доказите си без да се слушат един друг,като започваха да се бутат един с дръг кой пу голем гу извадил за доказ като съафтур да скубят коси и да се кълнат. Ми то вижте ни обаждаше Льохмана авторитетно та ни е=се биеме ,като същински роми и сите роми започваха да се бият и пайтона да се клати,аха да се обърне и малце тамън да се стигне до пояголям цигански бой държащия чинелите ги изтряскваше здраво,циганите се озаптяваха,сядаха обратно в пайтона омаломощене от изхарчената енергия ,духовата мзуика засвирваше и шествието с двата пактона от накачулени цигани и духовата музика потегляха до следващия площад в селото ,където сценката се повтаряше,а тълпата от следващия босоноги дечурлига се бе увеличила. От цялата тази сценка и гюрултиите на ромите им излезе прякора "испанците" и жените на селяните се чувствуваха култур лелки и заблудиха,че мъжете важни култур трегери вечер отиваха в Хоре Мага да репетират за нова пустановка.
Тракийки не тракийки селенките,обаче се бяха досетили защо им изчезваха пилците и ромите в катуна стоеха гладни в бурята.Вятъръ щеше да будне колибата им и вече беше отнесъл няколко тенекии от покрива и. Днес да осигури пиле се падаше ред на една грозна и болна с която селянките плашеха децата си ако не искаха да спят с думите бързо под завивките ,че ще дойде да ви сложи в скъсаната торба сара колко съм грозна не мога до го гледам по-бързо да го лапана дива.
Кучето
Циганите водеха с тях едно куче помиярче на което слагаха мелиционерска униформа и фуражка,което обираше смеха,когато се появеше по прашните улици на селото. Докато селените не беха разбрали,че освен да бе обучено да лиже задника на едноокия не поради липса на толалетна хартия,а защото това било некъф специален испански ритуал на познанието ,който се научавал само от посветени и който се изпълняваше първоначално при затворени врати и от другите в катуна,под одобрителните ръкиопляскания на останалите катунари,но бе включен по-късно и при представленията ,които катунарите изнасяха докато обикаляха селата .
На кучето мелиционер сърцето му се късаше от жалост. То беше куче кабалиеро и и от кучешките му очи се стичаше повече течност отколкото от задника на еднокия стар Льохма след гърне боб с украдната развалена селска сланина,кото обаче за раликата от кучешката лигня се събираше ут ромите за зимнина ли за против уроки ли,не се знаеше,но сички роми се беха усмърдели на нея защото току що си отпиваха от шиенцата които винаги носеха завързани около врта си.Веднъж отпили не се удържаха.
И сега ,като разбрта,че се пада ред да осигури пилето в тази безпощадна буря кабалиерското сърце на кучето мелиционер се късаше. Льохмана старец с едно око разбра това и понеже кучето беше единствения от катунарите който играеше шах и от пагода на пагода даж и биеше се смили.Две от три,ако загубиш отиваш ти,рече изкуфелищя старец и започна да реди фигурите. Първата игра завърши реми. Втората бе за едноокия. Много беше добър на шах тоя техе лидер си миослеха ромите. с едно око,ама как играе. Предстваяте ли си да беше с две очи кви сеанси можеха да изнасят на селенето. И затова много пъти го питаха как си беше загубил едното око. Бил моряк им казваше едноокия и веднъж една буря го изхвърлила на самотнищ остров Гипед. Гипеда бил най-старият осторв на земята,Докато бил в безсъзнание дошъл един гипедски папагал с една гърбица и му изкълвал едното око,по умното. Добре,че имал късмет ,казваше едоокия,щото дошел едногърб гипедски упапагал,щото ако билш дошъл некой от от двугърбите щел да ми зикълве и двете очи. На тощ остров гипед имало два вида папагали едногърби и двугърби. Всички знаели това. И в гърбиците си слагали очите на чужденците довлечени от бурята . Носели ги у гнездата си да си ранят папагалчетата. Гнездата били направени на угромни купчини ут камънаци,нещо като тракийските пирамиди,дето грухтящия свинчок им беше пуказал,га се върна ут хаджилък . Льхмана сега ако бил с две очи или поне ако гипедския папагал бил изкълвал по -умнотому учо, кучето мелиционер и една игра шах нямало шанс да му зема и да же и Прафесара на сара колко е грозен не мога да го гледам по бързо да го лапна дива щеше да го уреди до пише по бърже у берлинише стевестничеше. Ну сара колко е грозен не мога да го гледам по бързо да го лапна дива работеше пу въпроса.
Кучето знаеше и истината,за иното учо,но си пасуваше. Пасувам ,шахматен термин от втори вид ,означава паса,патки паса,демек не ме инересува. Ма докато още беше мелиционерско куче се въртеше и слухтеше около градкста киеза Една вечер чу кански викове. Надникна от любопитвсо през прозорчето на измте в което само кучетата можеха да се оглеждат защото бяха вкопани на ниво плочника и кво да види. Некъф мъде ст калугер така му го бе отпрал на страейшината на ромите Льохмана така,че по-умното му око беше изкочило като на пекинез и висеше само на зрителни нерв.Дуфтаса отчето и запита кво ства ве що ривеш,нали ти лекуват хемороидите. Е той тех ги намести ,отвърна Льохмана,ма ми изскочо учото и то по умното.Напразно после отчето се опитвше да му го напъха обратно и да си гледа с него лщохмана като у свето,като на пекинеза най-добрия тогава приятел на помиярското куче . Върху пекинеза беше седнала дебелогъузетста тракикйка,която го водеше на каишка. Зачела се по Новата сапартоложка туракология на игумена и не видяла ,къде сяда,та връз глават на пекинеза.От което на пекинеза очите изскочили,като тва левоето на лщхмана напънат у зимника на киезата.Дебелогъзетста тракийка запазила самообалдание и пак му ги тургнала на място. И сега пекинеза си беше с две очи и си скиваше за разлика от едноокия,дето с еднотомочо беше недоскив и слгаше превръзка за авторитет,предтавяйки своята измислена трагикомична разказа за това как славно си бил изгубил учото.Добре чи са сети та извади ена шивашка ножица и изряза ут расото една черна превръзка и му стегна учото,след куето си пуснаха "Радка пиратка" и откараха ду сабале.
Кучето загуби и втората партия шах.Отправи се към вратата на която на ръждив пирин висеше мелиционерската му униформа закичена със тридесет медала Куче следовател на месеца и ояе десетина За верна Служба на панималите Идеята. Нахлузи фурашката ,пое дълбоко дъх и отоври вратата. И от чудо. на вън бе грейнало. Слънце. Бурята бе отминала и в чистия въздух то веднага хвана следа. Не случайно бе мелиционерско куче следовател на месеца за тридесет месяцах. Но почакай ,зачуди се кучето. Следата не идваше от селото,а от към гората. Вотевър,каза си кучето,тава е на френски. Беше го научили докато служеше ,като мелиционерско кчуе на архитетките ут блока на архитетките на обекта на архитетките . Архитетките се обичаха да роват обекта,да намират стари кокали и да ги извфърлят на буклукъ. Кучето сакмо тва и ажидаеше. Спутайвъше съ докът некой архитутка не намери некои кокаляци. Естествено,чи кокаляците се изфърляха защото тогъз архитутките копаха за артефакти. Тва е от английски. Значи изкуствено създадени предмети. Каквито кокаляците не бяха. За радост на кучето. Добре си поминуваше ,дакоато неква тетка ут личен състав не му наби шутовете с острите си градски чепици и гу уволни . Пручете му неква деклерацищ.Че ут ловнорибарски союз не хочат вече никви кучета,да им дигат патиц за острел, и да им дукарват дивеч за тепане ,защото те били станали демократични. И увулниха мелиционерското куче. Въпреки,че то бе куче следовател на месеца за тридцат месяца .Фърли си билета ут ловнорибарския и убеяа чи повече няма да лувува за тия ут ловнорибарския. От тогаз се мъкнеше с циганите.Те бяха суперетноса, който му допадаше на кучешката представа за свето ут време уно ,немаше нужда да си вади нов ловнорибарски билет за да улезе у катуна им ,туй като всяко куче разбираше мислите на новите си господари и кучета винаги са нужни циганьорите гу взеха с тех.
И ето и сега нямаше да се посрами.Веднага хвана вятърът на промяната ,а с него дойде и вярната следа и превъзбудено пое към гората.Следата беше силна. От птица.Изплашена до смърт. Не чакайки втора пудканъ кучето се оправи по права линия директно към източника и.
Куроездачката
Малко преди селото ,което беше в подножието на горъта от долната страна на големият текезесарски блок сига запустял ,в края на който се намираше изоставената плевня ,която катунарите бяха превърнали в свой постоянен катун, се виеше черен междуселски път. Покрай блока,влизаше в селото и от там нагоре през горътъ. Точно от сречтуположния край на гората по пътя ездеше в здрав ритъм куроездачката. Куроездачката беше ногу доволна че ут БАН беха намерили древния туракски език на ликийците и бяха доакзали,че Л Р е се в гъзъ и вече всичкиу говореха като телевизионните говорителки държали иузпит при пелтек професор култитрегер по хистори и околни помоючни науки ,които не стават за боклука . Така вече место куло се казваше куро и кулоезденето стана куроездене, което смислово утговаряше на дейтсвието което куроездачката извършваше между бедрата си без да намира голяма разлика. А че то било така се дуказа и начукано. Ей го вна Р било Л. Как никой не се беше сетил за тува. Пръва направи гулемото научно уткриетие нейната другарка Паебесята. Тя тъкмо бе асвабадила жените ут опресията на мъжете и които беха падменили индентичността на паебесите.Как ставаше тува. Ми поет е ут мъжки род. Мож ли да кажеш пуетка без да ти ся смеят. ми те си беха пуетки по дифолт.Имаш ли пуетка си пуетка.Никой не ги зачиташе тпх за индентитете и си уставаха пуетки. А бешоше ли мъз горду се наричаше Поет.
И тогъз дукату еще работеше у БАН тя написа своя стих и се нарече Паебесьа. Куето всички панимаха как се ставало. Тва било женския род на Поет. Немаше вече абидното пуетски ,а те гордо се називаваха паебьеси. А после стана и панятно.чи не е правилно да се кричае само куло,кът некуй низобарзубвцан селянин,а чи миж да бъде и куро зачто Р и Л и се идно.И вместо всичко се върти уколо куло се казва чи всичку се върти уколо куро.
И ето днес куроездачката с усвободена индентичнитс въртеше куро по баиро наближавайки селото. Беш поизморена ,жадна,потънала в прах. Последните резерви ут дамджаната беше изпила късну снощи на свещи с падружки и сега беше жадна. Нямаше търпение да пристигне в селото да изпие ина лемоната. На мегдадана селените се припичаха на късното есенно слунце. Надигаха си мастичката и играеха една игра,която наричаха дама издялкана на пейките и масите на които седяха. Никой не знаеше кой беше издялкал квадратите на дама по пейките. те бяха излъскани от седене и трите вписани квадрата на играта на дама тоже. Дамата тук беше национеален спорт.Представляваше три квадтрата един във друг,съединени по средата на всяка от страните си с права лини. поставяха се бели или черни камъчета по така очертаните линии,така ,че на всяка линия и страна можеше да се поставят по три камъчета и койтоиграч селенин успееше да постави три камъчета по права линия правеше дама и зимаше ино камъче на противника,Победител беше този който оставеше другия с две камъчета,защото две е мн.ч. ну е пу малко ут три. Селените ногу не ги разбираха тея по телевидението,нито беха умни,като помияра на циганите,който знаеше да играе шах. Ну дамата си я аресваха и не знаеха ут куга я играеха,ну знаеха чи и ут време уно. Куроездачката спря и подпря куро -то на телеграфно електирчният стълп до
сами пивницата. Облечена в плътно електрично трико тялото и се очертаваше с най малките пудробности ,ут хълмчетата ду между бедрата и до полъкъбетата на циците . На селените им се отвориха ченетета. В този момет куро-то падна от стълба. Не го беше закрепила добре и то се изтряска намеката прах. Моме ти си му зимала душата на тува,пошегуба се някой. И ти да ми стоиш два чаСМА МЕЖДУ КРАКАТА И ТИ ЩЕ ПАДНЕш ОТВЪРНА КУРО ЕЗДАЧКАТА.Кату пу куманда у т някаква невидима сила ПАтурките НА селениет се издуха утпред до пръсване . Куроездачката не беше виждала таквоз явление . Приличаха и на палатки така отпред издути гащите на селенето.Требва да се обадя на Паебесята да я питам.Можеть бъйт от тува е излязла ромската титлабизантинишете куропалат ,помисли си тя,любител историчка. Та палатка,така звучи и на български.Може и куропалат от туй да е. Ма шъ питам Пуетесята да ни ся злагам у форума на двамата съмнителну мургави братоци. Тя работи У БАН и ги знае научните процеси повече ут меня,помисли си тя,и се шмугна в пивницта а. Взе ина лемоната и я изпи на един гълток. Взе още една за из път и без да поглежда селението с издутите патурки се яхна на куро-то си и хвана пътя към горътъ. Ако некой си мисли ,че патурките на селените се беха издули требваше да види кво стана га зърнаха здарво опънатия и задник да се мятка на седалката на куро-то. Извили глави те я следваха с погледи докато не изчезбна напълно от погледа им. в момента в който се скри сите селяни наизвадиха ут задните си джобове джиесемите и трескавао почнаха да звънят на жениете си. Сузана,Изабела,Джулия,Артемида,Вахранеке,Нефертити,Ингрид,Масако,Чжан Шуан,Немшегет и т.н. и т.н. До различни имена на любимите си половинки един и същ ес ем ес .Миличко,идем. нема да вечерям, бем и легам,изпращаха ес ем еси селенето. Булките беха възхитени ут куртурното утношение на селениете. Друго нещо си е да одиш на Хоре маг вместо да киснат у Пивницта.Зачто и тъка им ставаше на техните мъже ут тая култура жените им не можеха да панимаят.Но не се уплакваха. Два пати у един ден. Току преди два часа па беха дотърчали .Откъде да знаеха селенките,че точно преди два часа през селото беше минала Паебесята и им беше събрала очите на селенето с новия си клин,широко изрязаното деколте на новата си спортна блузка ,под която съсвем съзнателну беше забравила да сложи сутиен и бомбите и я изпъваха до пръсване.
Паебесята
Преди да стане Паебеся,още нищо и никаква като другите пуетка,ж.род. ед.ч. и да усвободи индентичността на пуетките ут опресията на мъжете Поети,като инвенти служебното панятие Паебесья за куето палучи народни , между народни и дръжавни нъгради,Паебесьата работеше в завод за проводници. После мина у кабеларка.Защото единствену тя мажеше да изгуваря сите букви на селението правилно. И селение ногу я разбираха и увъжавъха усобено къто им се пуказваше пу блузка без сутиен.Утдаваха и се и язиците .Ведъж забелила го я наяхаха у БАН ята. Винаги искаше да бъде научена работничка. Стана свидетел на гулемото научно уткритие хипутезта а разработена у БАН-ята ,която подлежеше на доказ,че в продължение на стотици години гъбите никнат след дъжд. След вчерашната Буря тя имаше шанса да направи и научно уткритие,стига е удрала филоложки езици. Лингвинистичните тези беха вече демоде. Ведна усвобудение ут упресията учените ут БАН ята залагаха се на здравата и курава наука. Къф по дубър ден да дукаже тезата на БАН ята.
И ето чи сутринта се пуяви при селенето да ги пита где може да намери дуказателства за тезата на БАН ята,че гъбите раста след дъжд в продълженеи на сторици години.
Па къде,каза един селянин,докато гледаше в деколтето и ,дечурлигата знаят неквислънчеви пуляни у горъти дтео ногу ги бере тез неща .май там се е завлекъл моят и днеска.ма них с жената сме вегетарианци и не ги ядеме. Другите селени и те я бяха наобиколили и гледаха блузата и . Но науката искаше жертви знаеше ут опит Паебесята. И къде точну със тез пуляни ,като изду гриди и се изпъши запита паебесята. А ааа баш там между деретата зафлщкоъи селпнина и усетил се дпобави,таз начи като минеш суото дере и се изкачих току на върха пътп завива и обръща на доле къде другото дере ма ти там забий нагоре пу склона у проръти и там шъ стигнеш скору ду пулянътъ ,описа и мястото точно там кудето ан завоя стръчеше пилето .Веднаж напътена тя заситни на високите си токчета,надупи им се ут благударнуст преди да седну у кулата и да запраши пу черния междуселски пут пу пусокъ на горътъ за научни доакзателства. Селението едвам изчакаха и наизвадиха джиесемеите да звънят на женоряата си че идват за да обят.
Паебесьята продължи по пътя и скоро навлезе в гуратъ. Пътя след бурята беше осеян със супени клони,обрулена шума.Виядя и повалени дънери,пречупени като кибритени клечици. Брей кво ли е ставлао тука =замисли се паебесята. Шъ зема да напиша некой стих за пувалената гора. Докато внимаваше да не се спуне в некой клон,грижливо заобикаляйки събралите се локви вода по пътя паебесята стигна до мястото където стръчеше Птичето. То си стърчеше мокро до кости като изтукано,встрни на пътя,до един пречупен клон на който стоеше гнездото му . Пабесята го забеляза. какво ли па тува жуотно. Да не би да е гъба. Виж гу кво е мокро. Бърже извади научния справочники и се убеди,че не е гъба .гъбите имаха пу един крак,тва беше с два. Забеяляза,че отпред перцата му пулсираха. беше ногу наблюдателна, научна дарба,куято наред с умението и с език,и донесе охолен живот. След куету тоз воденето на тоз ухолен живот и памогна да инвенти служебото название Паебесьа. ООООО това било живо същество,а гъбите са умрели. Как не е минал некой дзвер да го изеда за закуска,каза си тя, Сърцето и се нажали. Обзеха я чувтсва . Та тщ беше паебесща.каква поема ме обзема с радост усети тя. Ето какво е да черпиш вдъхнувение ут живота. Идва дзяра изежда животното.Бърше бърше да се връщам в къщи да пиша . Пабесята се обърна кръгом ,остави птицата да стръчи безпомощно край пътя в очакване на своята съдба да бъде изедена от дзвера и се запъти към паркиранат си кола на края на гората.
След като се скри ут погледа на селенките куроездачката здарво натисна педалите. Пътя правеше голям завой от другата страна на селото,с гледка отново към текезесарския блок и полуразрушената плевна пт другия и край. Докато напредваше към гуръта тя забеляза кучето.Из прегортелите синори задарво надушило следата то вървеше към мястото ,където притихнало стоеше пилето. Изведнъш хавнало още по силна диря то се затича. Куроездачката го видя. След доста голя на завой на пътя той навлизаше в гората. Тя си помисли ,че кучето искаше да я пресреяне там и здрават се изплаши. Завъртя здраво педалите.
Кучето хвана здрава следа и ссе втурна ,като пощуряло към еденето. Устремено, като то се носеше през синорите към целта,като пуснат от тетивата на скитски лък стрела. Докат се носеше,чу превключването на скоростите на куроездачката. Обърна глава да види уткъде идва звука. Гледайки по посока на селския път не видя изоставения бетонен стълп ут утдавна изкоренено лозе и така загледано на страни стълба го изплющя със всичка сила в главата. Като куче помияр ,но с;ледователско куче на месеца за 30 пъти издържа да не изквичи,но това бе пуследното куето запомни,като изклчючиме звезите които затанцуваха посред бял ден преди да потъне в тъмнина.
Куроездачката въртеше бясно педалите. Хвърли поглед назад и като не видя тичащото през полето куче се успокои. Навлезе в гората с успокоено сердце. На единзавой видя Птицата. тя си стоеше тасм с мокри крила . Спря се и с жалост си помисли,ееех,ако не бях на диета.
В този момент чу металически звън. Звукът се усилваше и се чуваше и силно пъхтене,чупене на клони в храсталаците ,което идваше в нейна пусокъ. ьКучето се беше освестило и отново зверски тичаше към следата. Медалите на гърдите му дрънчаха . На куроездачката мозъкът трескавао работеше. Ами ако тува е трена ,който е излязъл ут релси и иде да я смачка. Утново се качи на куро-то и за нейна радост пътя се превърна в нанадолнище,което бързо я отдалечи от приближаващата опастност.
Убиецът на птици
На първия завой за малко не бутна един дванадесет годишен малчуган,който изскочи из невиделица ут гората. Малчугана едвам успя да отскчочи назад. Това беше Чучулигата ,12 годишния син на селенина ,който упъти Паебесята тази сутрин.Чипо нос.От слунцето му се бяха образували лунички.Беше ходил за гъби на любимите си пуляни,на които винаги след дъжд имаше богат урожай. И днес не остана разочарован. Да ходи за гъби отстъпваше само на страстта му да стреля по птици.Е имаше си правила “Не стреляше по пойните птици,Лястовиците. И по чучулигите. Виж на косовете не им прощаваше. Никъде не ходеше без прашката си или ластика си,както му казваше. И сега висеше на врата му.Ето и днес.
-Уочь аут бичь -извика след куроездачката малчугана.
Факхю-пуказа му среден пръст тя преди да отфучи надолу по пътя
Чучулигата това и чакаше. Свали прашката от врата си и я зареди с метално лагерно топче,от тези с които играеха децата в селото на топчета. Той винаги имаше обли камъни,но тая беше спецален случай. Докато зареди обаче и куроездачката беше изчезнала от погледа му.
Тогава забеляза птичето. То си стърчеше там като изтукано. Още не се беше научило да лети . дори не бе опитвало да размахва крила. Ха вижи ти каза си детето. Гледай къже си паднало. тая бич за малко да те сгази. И ка не е минало циганското куче до сега да те изяде. колко пилци е отмъкнал тоя помияр.веднъж да го набарам само , говореше на пти чето момчето. После се наведе и доближавайки бавно за да не го подпалши го хвана с две ръце. Видя един по-виск клон и с добре премерено движение го зистреля в тази посока. Птичето инстиктивно разпери крила и запърха. Кацна точно на клона и здарво се вкопчи в него с нокътчета си . малчугана понечеи да вземе торбата с гъди,която бе оставил до пътя,когато чу шум из храсталаците. Прикри се зад едно дърво и погледна. Парво срещу него идваше циганското куче. Помиярът изкочи на пътя и наби спирачки. започна да души. вятъръ преди малко се беше обърнал и то загуби следта ,но веднъж устремено,то все пак уцели мястото където бе стояла птицата. Та не случайо беше член на ловно рибарският Съюз. Колко дивеч беше докарало да изтепат само то сизнаеше. Две перца бяха останали отскубани от шеметно профучаване на куроездачката ,която за малко не сгази птицта. Помияра заръмжа и вирна настръхнал опашка и ги облиза.Момчето не вярваше на очите си. Точно срещу него нагъзено беше циганското куче. извади ластика и го опъна прицелквайки се мадурите му мн.ч. м.род. Последвалото квичене надмина и това на побегнала недоклана свинкя на съседа от последната коледа. Ята птищи се вдигнаха в гората. От блозкото дере извърчаха яребици.
Селениет на мегдана се спогледха. Абе мангалите да не опъвта пака оная уродливата дето реве ,като саранската мечка ,каза един и се захилиха.
Помияра не можеше да овладее болката . мадурите му бяха откъснати и се забиха в едни трънаци,но влудяваяата болка оставаше. То квичеше и забравило къде е се буташе в тръните.изтръпанло от болка неусещаше как трънките го дерат.Обонянието му бе надушило кръвта от сопствените си мадури. неударжало на помиярския си инстинкт, то захапа собствените си мадури. Квичейки от болкане можеше да джвака и ги глътна.
Малчуганът бе на седмото небе.Мръсен помияр,ще ядеш пилци а . ха ха ха ха ха ха ха ха ха смееше се то,но звънкият му смях не се чуваше от квиченето на помияра . Дятето грабна торбичката с гъби и окриелен от случилото се затича с все сили към селото за да го разкаже .
К Р А Й
Съдържание : 1.Гората след бурята 2. Птичето на пътя-3.Циганският катун .Циганската история за блъгарето Кучето и ромите избират кой да оди за ранъ в таз бурйъ 4. Куроездачката 5. Паебесята 6. Убиецът на птици, Чучулигата 7. Епилог
дръжано издателству исторически анархизъм
Видинската полиция през 1898 година
Отвъд границата на моето минало
Германия забравя своето минало или до ка...
Отвъд границата на моето минало
Германия забравя своето минало или до ка...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
