Катерят се козите на светилището в руините

На високото от гледката наливат

топло мляко вимето

върхарите.

Ендека

отдолу гледа

как с копитца припкат,

и ловко се катерят по скалата

за да превземат непристъпна урва.

Та селянинът е прост, необразован, див селяк

мисли си козата, докато съзерцава божествата,

ровещите там  с мотички и издухващи метлички

Как може тази гледка селяк неук да разбере

Ако тя не му донесе от тази красотата антична

на света скрита из храмовете на непристъпни небеса

С какво селякът глупав ще нахрани своите деца,

нима ще ги остави незакърмени със тази красота ?

Живеят козите по законите на красотата и античността,

от време оно на Алкмея си е било така, та и до сега,

пропорцията е главата да се нанася седем пъти на телата.

Не знае ли козата, но и как да знае, като е безписмена, горката,

че, селякът не само в скали и канари,
но и мисли не знае да чете,

а винаги в неяата около себе си красота открива.

И дори, когато "падне тиха вечер

за да приласкае скръбни и нещастни"

и мракът скрие гледката прекрасна,

а уплашени върхарите пък се потулят

от взора на боцканите психопат,

и кривогледащите сапартъци се бетонират

край светилищата на компютрите си за да изливат

трегерите на тракийската септична яма, до тази в банята,

застава селянинът пред портето си,

нехаещ за красотата на света и интернето,

и чака да се завърне в дома козлето му,
 

Снежана, Дулцинея, Златка,
все с нежни

женски имена
козата си любима нарекъл е селяка,

от пашата на вечерта подула виме ,

от върхарите на гледката щастливо,

кротичка в кошарката си да се върне.

Да погледа стопанинът и в очите и добри

и от дълбочината им щастието да заструи.

Ще я погали, ще я приласкае с коричка хляб,

и удовлетворен, пърхащ от радостната среща,

ще я издои в приготвеното чисто менче

и ще се радва, като момче на първата си прашка,

 а пък ако е тракийче сапартъче задна,

и като вмира сапартъци научени
как да вкарват дявола във пъкъла,
ще посвещават и други непосветени в тракийската мистерия непозната за жените с изключение на поетесите.
 

От църцоренето на млякото в ушите му

божествена симфония ще зазвучи,

че селяка прост е и симфония не е и слушал,

нито жици или мяукащи чалка певици.

На млякото цамбуркащо се звуците

минават за него за симфония,

а те са просто за ушите на орфейците неподредена какафония.

Селякът (с пълен член) най-обича козичката  си в очите  да погледне

след като я издои и и постеля слама за нощта,

тя да му проблее нежно за лека и спокойна

след друг отруден тежък селски ден .
 

Но селянина див и прост понякога

от красота му писва и разфасова си козата

на пастърма складира я в мазата.

Подлъган за култура, чул е за гражданите

и за възродените закони на красотата

от античността, възродените от западняци

по които днеска живеели в цивилизацията .

Приискал и той и децата му да са културни.

По приеми и премиерите на концертни

зали и галерии да се моткат,
а там обичат,

когато разговорят за изкуство да замезват

с козя пастърма
и всегда да им е на трапезата.
 

На психопата боцман от козя пастърма

най-мазна и миризлива излизала

пръднята

и му разнясла из нйета "тйезата"

на която лично  анонимусбулгарикускуса 

представител на БГнауката понял мисълта от "грък" преписна на маймуняците да им е по вкуса

Не му отстъпвали и на другите гъзовете,

от резаните карабинки, подготвените,

тракийските резбовани анално трегери

на невменяемите от спартакиадите,

както и на старите пръдлявци и младите

ил политически подковани ебалници от банята

на сивилизасионето тичала им пастърмата.

Дори и плащали и по-добра цена

от прекупвачите, търговци алчни

за разнасянето на халтурата си за култура,

чрез марковата миризма на техен гъз

охранен, подсилен с козя пастърма

за аромат, а някъде дори излизала и цветна

на произвелия я с авторитета автор на корицата.

И селянинът прост жесток и безрасъден

взема ножа и решава козата си да гътне,

поглъган с това за децата си да събере пари,

и ги изпрати в университета да получат

"висши",
 
познания, които  той не можело да им даде, заяото нито форум "Ти си това" нито "От извора" на екстрасенсите, дори и на психопатите маймуняци форума абв не чете, дори не го е грижа за бгнауката и съмнително мургавите и защитници и летописците им

от което се научавали и красотата на света

и човек да оценява и да живее по канона и.

Ето, че и този ден дойде за селянина,

порастнали му бяха дечурлигата, готови за култура, тук бях  изпуснал буква,

нямаше да останат цял живот неуки,я,
като менека, всеки ме видошеха,

наточи ножа, на двора козата си изведе,

а с него носеше и ведрото в която я доеше.

Мислеше козата, че той я води да я издои,
да я посреши, на красотата и да се порадва, както винаги след тежка работа

и покорно пристъпяше пред него, като булка,

без да знае горканата, че той го бе приготвил,

в него да и събере кръвта, когато изтече.

На двора по средата селянинът спря,

погледна я в очите и замахна с ножа.

Преди в плътта и топла да забие острието

дълбоко болка гърдите  му проряза,

сякаш не нея, а на него светлината му отнеха и вкамени му се лицето,
изкриви се във гримаса и от болката спря да тупти и сърцето му

-Ебал съм ги и законите на красотата,

изпсува осъзнал се селянина и хвърли ножа на тревата.

Ще си живея по закона на живота на дедите ми, красотата е била между ушите им

на  големите глави и късокраки, на туловища от войни обезобразени, но когато слизали от коня, крачели забили стъпки здрави след ралото си на земята.
 

Със таз коза живота ми е минал,

Козар съм аз и козар ще си умра.
Като педал на сцената на "Народния" възкликнал.

Тъй и децата си ще ги възпитам.

Ще ги научана законите непризнати на дедите им.

Не знаеше горкият, че беше вече късно

все едно дали ще си останеше тракиец

или децата му ще учеха за гърци в филибето
и как да правят свирки в университетите,

защото много скоро дойдоха и те, Българето,

и убиха и козаря и козата му и културата затриха.

Западняците (дали) рисуваха как българско дете плъх яде,

в Лъндън (шоу) пиеси варварите канибали поставяше.

Е нея, козата, на екрана я изедоха на пастърма и пак завърши живота си

в буркани,въпреки, че тя самата

признаваше каноните на красотата и катереше светилищата им,
 

те важеха само за западняците и за почитателите на пръднята.

От козя пастърма по-убава пръдня нема. Е, па нема както е казал...

Важното е да е от нашта,"Важното е да е по каноните на пръднята".

Допълват разбралите психопати правилният принцип на крастата .