Драконът се беше родил в синята къща, втората след моста над Янтра, една от десетките надвесени, като броеница търновски къщи, скътани между пространството на високата градска стена и стръмният бряг на реката опасала недостъпният град, като библейският серпент, освен в началото си, където в най-високата и стръмна част непристъпната скала на която бе застроен Царевия град се намираше неговата централната порта, свързваща го с останалия свят чрез подвижен мост. Мостовете, долу в ниското бяха каменни, трисводови и по тях постоянно трополяха каруците на едрите търговци, претърколваха се от по-бедните качета с риба и маслини и бурета с вино, които те не можеха да си позволят за таксата превоз над реката на местния болярин построил моста, а тези търговци също имаха сергии или дюкянчета по Търговската улица поктрай реката, защото това беше търговскта улица на Града и надвесените на нея къщи до едно бяха дюкянчета и работилници или кръчми и театри и понякога от чието дрънчене на колела и обръжи по близкият мост драконът се събуждаше и през деня.

Синята къща в която живееше драконът също беше дюкянче работилница. В приземният и етаж разделен на две, отпред откъм улицата се намираше търговската и част със сергиите в която бе изложена за продна стоката, свещи, произвеждани в задната част, където се намираше пещта с духалото и бе складиран фрубият необработем материал , формите и калупите, еснециите и парфюмите за тях. ИМАше всякакви видове свеяи, за бедни, за богари, за боляри, и царе, за госпожи и за господарки в какъвто цвят и ухание да поиска човек. На вторият етаж над работилницата и дюкянът бяха жилищните помещения. Както можеше да се очаква прозорецът на драконът гледаше към реката.

Това бе едно от неудобставта да живееш близо до моста и да имаш само двойно остуклен прозорец, но от друга страна мостът си имаше своите незаменими предимства от драконова гл.т. Както пише в дебелите книги драконите са нощни животни и не можеше да се възползват от затопленият през деня въздух който да ги издига из висините и издигането им костваше доста енергия, но драконът тук се възползваше от силното въздушно течение, което се образуваше под моста на Янтра и му беше достатъчно вечер само да се хвърли в обятията му след, което разперването на крилата му ги изпълваше с въздух и той катапултираше с два три размаха на необходимата височина и под прикритието на нощта да се рее необезпокояван.

Никой не знаеше за съществуването на драконите. Всички ги мислеха за измислени нереални същества от фантастичните истории разказвани в старите книги или в научните писнаия на азбукарчетата в които се показваха прободени от светците дракони. НО ако драконите не съществуваха , то из светците им несъществуваха, нали, недоумяваше драконът над тези научни писания, които му показа Марко.

Марко беше стопанинът на синята къща, втората от ляво до големият мост над Янтра и негов пръв приятел, на комуто дължеше и съществуването си и той самият драконът Риджо, както го нарече Марко. Драконът Риджо считаше Марко за негов отец, защото драконите считат за свои отци първите живи същества , които виждат в живота си и в продължение на хилядолетия драконите виждаха само дракони, техните родители, които топлеха яйцата им. ОЩЕ преди да се излюпят драконите имат съхранене в главите си историята на света и на своиуте предции знаят всички земни езици как изглеждат съществата на планетата днес и как са изглеждали някога, така че и Риджо знаеше, че Марко не му е Отеца, но тъй , като беше неговият спасител и причината да оцелее връзката им беше повече от духовна и за марко, граничеше с физическа, още от момента когата го чу да се сурка по стръмната пътека в скалите на Кападокия. Риджо тогава беше още в яйцето си, но долови мислите на приближаващият се човек. Дано да го видеше и да вземеше яйцето, защото рискуваше да бъде изкълвано от лешояди, морски орли или гларуси. Риджо все още нямаш сили да разчупи черупката . Необходими му бяха поне още десетина дена и силното слънце му даваше необходимата си енергия да оцелее извън гнездото и топлината на майкса си, а през нощтта затоплената скала го спасяваше с излъчваната си топлина. Но ако времето застудееше или ако го намереше някоя от кръжащите птици с него би било свършено. Затова, когато чу приближаващите се стъпки по място на което от сто години не беше стъпвал човешки крак Риджо, тогава, още не беше Риджо, се зарадва. Имаше защо. Слизащият по стръмната пътека човек по нагоре беше видя; белеещите се черупки на друго драконово яйце, което иначе би било неразличимо на скалата и той, който не беше виждал подобно нещо внимателно се оглеждаше за друго. А другото лежеше само на няколко стъпки по-надолу запокитено там от бурята, в която мълния разруши гнездото им и уби родителите, а него запокити в скалата и само попадането на туфа изсъхнали водорасли умекотили удара от приземяването, след което се повъргаля по склона на затревена част от скалата , без да знае, че като парашутист умело е пренасочил кинетичната енергия встрани без да го пръсне от удара, което го спаси и то се дотъркалая до вдлъбнатината, която го приюти и му даваше от топлината си през нощтта. След няколко дни съществото в него се пробуди за живот, а вече очакваше и първата си среща със Спасителя, както си го нарече тогава Риджо. Дочака го да се доближи и зачука по черупката си: – – – . . . – – – , – – – . . . – – –, – – – . . . – – –. Три дълги, три къси три дълги сигнала.

Мако ги чу и се спря. Отново чу : – – – . . . – – – , – – – . . . – – –, – – – . . . – – –. Три дълги, три къси три дълги сигнала. ЕТО че и тук в тези пущиняци се беше разпространила Азбуката на Моравците, Азбуката на БРАТЯТА Морз с която те са научили моравците на писмо.

СТАРАТЕЛно се заоглежда да види живо същество но не видя нищо. Само долу в далечината се полюшваше бързоходният кораб, който ще ше да го отведе в кущи проблясваше . Сигурно моравските моряци се учата на азбуката си и вятърт го е донесъл до тук, подсети се Марко и понечи да свърне надолу по пътеката, която от тази скална козирка се спускаше чак до малкото плажче отбразувано в тайното никому неизвестно заливче освен на династията български царе и тогава зърна яйцето, което почти се сливаше с околната скала. Повдигна го и с изненада установи, че то е доста тежко дори за големината си. Това пробуди любопитсвото му и за любознателен човек , като него нщмаше сумнение, че ще трябавше да проучи какво е то. Остави багажа си на земята , грижливо му направи място и го подсигури от счупване, едва след което се запъти към очакващият го кораб, чийото екипаж го беше вече видял и пуснаха една лодка да дойде да го приенре, а те сръчно завдигаха платното зажаднели ,като него за родната земя.

-следва-